1За първия певец, по Едутун[1], Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша. (Пс 3:4)2В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши. (Пс 50:15; Ис 26:9; Ис 26:16)3Спомням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.) (Пс 142:3; Пс 143:4)4Удържаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.5Размислих за древните дни, за годините на старите времена. (Вт 32:7; Пс 143:5; Ис 51:9)6Спомням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва: (Пс 4:4; Пс 42:8)7Господ довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение? (Пс 74:1; Пс 85:1)8Престанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги? (Рим 9:6)9Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.) (Ис 49:15)10Тогава казах: Това е слабост за мене – да мисля, че десницата на Всевишния се изменя. (Пс 31:22)11Ще спомена делата ГОСПОДНИ; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността, (Пс 143:5)12и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям.13Боже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог? (Изх 15:11; Пс 73:17)14Ти си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си.15Изкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.) (Изх 6:6; Вт 9:29)16Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните. (Изх 14:21; И Н 3:15; И Н 3:16; Пс 114:3; Ав 3:8)17Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха. (2 Цар 22:15; Ав 3:11)18Гласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати. (2 Цар 22:8; Пс 97:4)19През морето беше Твоят път и стъпките Ти – през големите води, и следите Ти не се познаваха. (Изх 14:28; Ав 3:15)20Водил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон. (Изх 13:21; Изх 14:19; Пс 78:52; Пс 80:1; Ис 63:11; Ис 63:12; Ос 12:13)
1Au chef de chœur, d'après Jeduthun. Psaume d'Asaph.2Ma voix s'élève vers Dieu, et je crie; ma voix s'élève vers Dieu, et il m'écoutera.3Quand je suis dans la détresse, je cherche le Seigneur; la nuit, mes mains se tendent vers lui, sans se lasser; je refuse toute consolation.4Je me souviens de Dieu et je gémis; je médite, et mon esprit est abattu. – Pause.5Tu tiens mes paupières ouvertes; je suis troublé, incapable de parler.6Je pense aux jours lointains, aux années passées.7Je me souviens de mes chants pendant la nuit, je médite dans mon cœur, et mon esprit s'interroge:8«Le Seigneur me rejettera-t-il pour toujours? Ne se montrera-t-il plus favorable?9Sa bonté est-elle définitivement épuisée? Sa parole a-t-elle disparu pour l'éternité?10Dieu a-t-il oublié de faire grâce? A-t-il, dans sa colère, retiré sa compassion?» – Pause.11Je me dis: «Ce qui fait ma souffrance, c'est que la main droite du Très-Haut n'est plus la même.»12Je me rappelle la manière d'agir de l'Eternel. Oui, je veux me souvenir de tes miracles passés.13Je réfléchis à toute ton activité, je veux méditer tes hauts faits.14O Dieu, tes voies sont saintes. Quel dieu est grand comme Dieu?15Tu es le Dieu qui fait des miracles. Tu as fait connaître ta puissance parmi les peuples;16par ton bras tu as racheté ton peuple, les descendants de Jacob et de Joseph. – Pause.17L'eau t'a vu, ô Dieu, l'eau t'a vu: elle a tremblé, les abîmes ont été ébranlés.18Les nuages ont déversé des torrents d'eau, le tonnerre a retenti dans le ciel, et tes flèches ont volé de tous côtés.19Ton tonnerre a éclaté dans le tourbillon, les éclairs ont illuminé le monde; la terre a été ébranlée, elle a tremblé.20Tu as fait ton chemin dans la mer, ton sentier au fond de l'eau, et personne n'a reconnu tes traces.21Tu as conduit ton peuple comme un troupeau par l'intermédiaire de Moïse et d'Aaron.