Псалм 64

Библия, ревизирано издание

Молитва за защита

(По слав. 63.)

1 За първия певец. Давидов псалом. Послушай гласа ми, Боже, като се оплаквам; опази живота ми от страх от неприятеля. 2 Покрий ме от тайния съвет на злодеите, от сганта на беззаконниците, 3 които острят езика си като меч и прицелват горчиви думи като стрели, (Пс 11:2; Пс 57:4; Пс 58:7; Ер 9:3)

Пс 11:2Пс 57:4Пс 58:7Ер 9:3

4 за да прострелят тайно непорочния; внезапно го прострелват и не се боят. 5 Насърчават се в едно зло намерение, наговарят се да поставят скришно примки и казват: Кой ще ги види? (Пс 10:11; Пс 59:7; Пр 1:11)

Пс 10:11Пс 59:7Пр 1:11

6 Измислят беззакония; казват: Изпълнихме добре обмислено намерение. А и вътрешната мисъл и сърцето на всеки от тях са дълбоки. 7 Но Бог ще ги простреля; от внезапна стрела ще бъдат ранени. (Пс 7:12; Пс 7:13) 8 Така собственият им език, като ги осъжда, ще ги спъне; всички, които ги гледат, ще поклащат глава. (Пс 31:11; Пс 52:6; Пр 12:13; Пр 18:7)

Пс 31:11Пс 52:6Пр 12:13Пр 18:7

9 И всички хора ще се убоят; ще разгласят делото на Бога, защото ще разберат действието Му. (Пс 40:3; Ер 50:28; Ер 51:10)

Пс 40:3Ер 50:28Ер 51:10

10 Праведният ще се развесели в ГОСПОДА и ще уповава на Него; и ще се хвалят всички, които са с право сърце. (Пс 32:11; Пс 58:10; Пс 68:3)

Пс 32:11Пс 58:10Пс 68:3

Псалм 64

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Punition des méchants

1 Au chef de chœur. Psaume de David. 2 O Dieu, écoute-moi quand je gémis, protège ma vie contre l'ennemi que je redoute! 3 Mets-moi à l'abri des complots des méchants, de la troupe bruyante des hommes injustes! 4 Ils aiguisent leur langue comme une épée, ils lancent leurs paroles amères comme des flèches 5 pour tirer en cachette sur celui qui est intègre. Soudain ils tirent sur lui, sans éprouver la moindre crainte. 6 Ils se fortifient dans leur méchanceté, ils se concertent pour tendre des pièges, ils disent: «Qui les verra?» 7 Ils combinent des crimes: «Nous sommes prêts, le plan est au point!» La pensée intime, le cœur, de chacun est un abîme. 8 Dieu lance ses flèches contre eux: soudain les voilà frappés. 9 Leur langue a causé leur chute; tous ceux qui les voient hochent la tête. 10 Tous les hommes sont saisis de crainte; ils proclament ce que Dieu fait, ils prêtent attention à son œuvre. 11 Le juste se réjouit en l'Eternel et se réfugie en lui; tous ceux dont le cœur est droit s'en félicitent.