1За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение. Послушай, Боже, молитвата ми. И не се крий от молбата ми.2Внимавай в мен и ми отговори. Безпокоя се в тъгата си и стена – (Ис 38:14)3поради гласа на неприятеля, поради притеснението на нечестивия; защото приписват на мене беззаконие и с гняв враждуват против мене. (2 Цар 16:7; 2 Цар 16:8; 2 Цар 19:19)4Сърцето ми тъжи дълбоко в мен и смъртен ужас ме нападна; (Пс 116:3)5страх и трепет ме връхлетяха и ужас ме потопи.6И казах: Дано да имах криле като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина.7Ето, щях да бягам надалеч, щях да живея в пустинята. (Села.)8Щях да ускоря бягането си надалеч от вихъра и от бурята.9Опропасти ги, Господи, и раздели съвета[1] им; защото видях насилие и разпри в града. (Ер 6:7)10Денем и нощем го обикалят по стените му и беззаконие и зло има сред него;11нечестие има в него; угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.12Понеже не беше неприятел, който ме укори – това бих претърпял, – нито беше онзи, който ме мразеше, който се повдигна против мене – тогава бих се скрил от него, (Пс 35:26; Пс 38:16; Пс 41:9)13а ти, човек, равен на мене, другар мой и мой близък приятел. (2 Цар 15:12; 2 Цар 16:23; Пс 41:9; Ер 9:4)14Заедно разговаряхме сладко, с множеството ходехме в Божия дом. (Чис 16:30; Пс 42:4)15Нека дойде ненадейно смърт на тях, нека слязат живи в преизподнята; защото в жилищата им и в сърцата им има злодеяние.16Но аз към Бога ще извикам; и ГОСПОД ще ме избави.17Вечер, сутрин и на обяд ще се оплаквам и ще стена; и Той ще чуе гласа ми. (Дан 6:10; Лк 18:1; Д А 3:1; Д А 10:3; Д А 10:9; Д А 10:30; 1 Сол 5:17)18Ще избави душата ми и ще я успокои от битката, развихрила се против мене; защото мнозина са с мене. (2 Лет 32:7; 2 Лет 32:8)19Бог, Който се е възцарил преди вековете, ще чуе и ще ги съкруши (Села.), ще съкруши хората, които неизменимо[2] не се боят от Бога. (Вт 33:27)20Всеки един от тях протяга ръце против онези, които са в мир с него; нарушава съюза си. (Пс 7:4; Д А 12:1)21Устата му са по-мазни от масло, но в сърцето му има война; думите му са по-меки от дървено масло, но пак са оголени саби. (Пс 28:3; Пс 57:4; Пс 62:4; Пр 5:3; Пр 5:4; Пр 12:18)22Възложи на ГОСПОДА това, което ти е възложил, и Той ще те подпре; никога няма да допусне да се поклати праведният. (Пс 37:5; Пс 37:24; Мт 6:25; Лк 12:22; 1 Пет 5:7)23Но Ти, Боже, ще ги сведеш в гибелния ров; мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината от дните си; а аз ще уповавам на Тебе. (Йов 15:32; Пс 5:6; Пр 10:27; Екл 7:17)
1Au chef de chœur, avec instruments à cordes. Cantique de David.2O Dieu, prête l'oreille à ma prière et ne te dérobe pas à mes supplications!3Ecoute-moi et réponds-moi! J'erre çà et là dans mon chagrin et je m'agite4à cause de la voix de l'ennemi et de l'oppression du méchant, car ils m'accablent de maux, ils me poursuivent avec colère.5Mon cœur tremble au fond de moi, et les terreurs de la mort fondent sur moi.6La peur et l'épouvante m'assaillent, et la terreur m'envahit.7Je dis: «Si seulement j'avais les ailes de la colombe! Je m'envolerais et je trouverais le repos.8Oui, je fuirais bien loin, j'irais habiter au désert. – Pause.9»Je m'échapperais bien vite, plus rapide que le vent impétueux, que la tempête.»10Sème la confusion, Seigneur, brouille leur langage, car je ne vois dans la ville que violence et querelles:11jour et nuit elles font le tour de ses murailles. L'injustice et la misère y habitent,12les crimes sont au milieu d'elle, la fraude et la tromperie ne quittent pas ses places.13Ce n'est pas un ennemi qui m'insulte: je le supporterais; ce n'est pas mon adversaire qui s'attaque à moi: je me cacherais devant lui;14c'est toi, un homme de mon rang, toi, mon confident et mon ami!15Ensemble nous vivions dans une douce intimité, nous allions avec la foule à la maison de Dieu!16Que la mort les surprenne, qu'ils descendent vivants au séjour des morts, car la méchanceté est dans leur demeure, elle est dans leur cœur!17Quant à moi, je crie à Dieu, et l'Eternel me sauvera.18Le soir, le matin, à midi, je soupire et je gémis, et il entendra ma voix.19Il me délivrera de leurs assauts et me rendra la paix, car ils sont nombreux contre moi.20Dieu entendra, et il les humiliera, lui qui siège de toute éternité. – Pause. En effet, il n'y a pas de changement en eux, ils ne craignent pas Dieu.21Cet homme porte la main contre ceux qui étaient en paix avec lui, il viole son alliance.22Sa bouche est plus douce que la crème, mais la guerre est dans son cœur; ses paroles sont plus onctueuses que l'huile, mais ce sont des épées dégainées.23Remets ton sort à l'Eternel, et il te soutiendra. Il ne laissera jamais trébucher le juste.24Et toi, ô Dieu, tu les feras descendre au fond de la tombe, ces hommes sanguinaires et trompeurs; ils n'atteindront pas la moitié de leur vie. Quant à moi, je me confie en toi.