1За първия певец. Псалом на ГОСПОДНИЯ слуга Давид. Беззаконието на нечестивия свидетелства[1] на вътрешното ми сърце, че пред очите му няма страх от Бога. (Рим 3:18)2Защото той се лъже в своите си очи, че беззаконието му няма да се открие и да се намрази. (Вт 29:19; Пс 10:3; Пс 49:18)3Думите на устата му са беззаконие и измама; той не иска да бъде разумен, за да прави добро. (Пс 12:2; Ер 4:22)4Беззаконие измисля на леглото си; застава на недобър път; злото не мрази. (Пр 4:16; Ис 65:2; Мих 2:1)5ГОСПОДИ, Твоето милосърдие стига до небето, верността Ти – до облаците; (Пс 57:10; Пс 108:4)6правдата Ти е като великолепните планини; отсъжданията Ти са голяма бездна; Ти, ГОСПОДИ, запазваш хора и животни. (Йов 7:20; Йов 11:8; Пс 77:19; Пс 145:9; Рим 11:33; 1 Тим 4:10)7Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже! Затова човешките синове прибягват под покрова на крилете Ти. (Рут 2:12; Пс 17:8; Пс 31:19; Пс 91:4)8Ще се напоят от най-доброто[2] на дома Ти и от ръката на Твоите сладости ще им дадеш да пият. (Йов 20:17; Пс 16:11; Пс 65:4; Отк 22:1)9Защото в Теб е изворът на живота, в Твоята светлина ще видим светлина. (Ер 2:13; Йн 4:10; Йн 4:14; 1 Пет 2:9)10Простирай милосърдието Си към онези, които Те познават, и правдата Си – към онези, които са с право сърце. (Пс 7:10; Пс 94:15; Пс 97:11; Ер 22:16)11Нека не дойде против мене кракът на горделивите, нито ръката на нечестивите да ме поклати.12Там паднаха онези, които вършат беззаконие; повалиха се и няма да могат да станат. (Пс 1:5)
1Au chef de chœur. Du serviteur de l'Eternel, de David.2La parole de révolte du méchant pénètre au fond de mon cœur: la crainte de Dieu n'est pas devant ses yeux[1], (Рим 3:18)3car il se voit d'un œil trop flatteur pour reconnaître son crime et le détester.4Les paroles de sa bouche sont fausses et trompeuses; il renonce à être sage, à faire le bien.5Il médite l'injustice sur son lit, il s'engage sur une voie qui n'est pas bonne, il ne repousse pas le mal.6Eternel, ta bonté s'élève jusqu'au ciel, ta fidélité atteint les nuages.7Ta justice est aussi haute que les montagnes de Dieu, tes jugements sont profonds comme le grand océan. Eternel, tu secours les hommes et les bêtes.8Combien ta bonté est précieuse, ô Dieu! A l'ombre de tes ailes les hommes cherchent un refuge.9Ils se rassasient de l'abondance de ta maison, et tu les fais boire au torrent de tes délices,10car c'est auprès de toi qu'est la source de la vie, et c'est par ta lumière que nous voyons la lumière.11Etends ta bonté sur ceux qui te connaissent, et ta justice sur ceux dont le cœur est droit!12Que le pied de l'orgueilleux ne m'atteigne pas, et que la main des méchants ne me fasse pas fuir!13Ils tombent déjà, ceux qui commettent l'injustice; ils sont renversés, et ils ne peuvent pas se relever.