1За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, ГОСПОДИ, уповавам; да не се посрамя до века; избави ме според правдата Си. (Пс 22:5; Пс 25:2; Пс 71:1; Пс 143:1; Ис 49:23)2Приклони към мен ухото Си; побързай да ме избавиш; бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш. (Пс 71:2)3Защото Ти си моя канара и крепост; затова, заради името Си, ръководи ме и ме направлявай. (Пс 18:2; Пс 23:3; Пс 25:11)4Измъкни ме от мрежата, която скришно поставиха за мене, защото Ти си моя крепост.5В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, ГОСПОДИ, Боже на истината. (Лк 23:46; Д А 7:59)6Мразя онези, които почитат суетните идоли; а аз уповавам на ГОСПОДА. (Йона 2:8)7Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост, защото Ти си видял неволята ми, познал си утесненията на душата ми (Йн 10:27)8и не си ме затворил в ръката на неприятеля; поставил си краката ми на широко. (Вт 32:30; 1 Цар 17:46; 1 Цар 24:18; Пс 4:1; Пс 18:19)9Смили се над мене, ГОСПОДИ, защото съм в утеснение, чезне от скръб окото ми, душата ми и цялото ми същество ми. (Пс 6:7)10Защото се изнури в тъга животът ми и годините ми във въздишки; поради престъплението ми отслабна силата ми и костите ми изнемощяха. (Пс 32:3; Пс 102:3)11На всичките си противници станах за укор, а най-вече на ближните си, и за плашило на познайниците си; онези, които ме гледаха навън, бягаха от мене. (Йов 19:13; Пс 38:11; Пс 41:8; Пс 64:8; Пс 88:1; Пс 88:18; Ис 53:4)12Като някой умрял бях забравен от сърцето на всички; станах като счупен съд; (Пс 88:4; Пс 88:5)13защото съм чул клеветите на мнозина; отвсякъде страх, като се наговаряха против мен и намислиха да отнемат живота ми. (Ер 6:25; Ер 20:3; Ер 20:10; П Ер 2:22; Мт 27:1)14Но аз на Теб уповавах, ГОСПОДИ; казах: Ти си Бог мой.15В Твоите ръце са времената ми; избави ме от ръката на неприятелите ми и от тези, които ме гонят.16Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; спаси ме в милосърдието Си. (Чис 6:25; Чис 6:26; Пс 4:6; Пс 67:1)17ГОСПОДИ, да не се посрамя, защото съм Те призовал; нека се посрамят нечестивите, нека млъкнат в преизподнята. (1 Цар 2:9; Пс 25:2; Пс 115:17)18Нека онемеят лъжливите устни, които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително. (1 Цар 2:3; Пс 12:3; Пс 94:4; Юда 1:15)19Колко е голяма Твоята благост, която си запазил за онези, които се боят от Теб, и която си показал[1] пред човешките синове към онези, които уповават на Тебе! (Ис 64:4; 1 Кор 2:9)20Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си от човешките замисли; ще ги скриеш под покров от препирането на езици. (Йов 5:21; Пс 27:5; Пс 32:7)21Благословен да е ГОСПОД, защото си показал чудесното Си милосърдие към мене в укрепен град. (1 Цар 23:7; Пс 17:7)22А в тревогата си аз бях казал: Отлъчен съм от очите Ти. Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Тебе. (1 Цар 23:26; Пс 116:11; Ис 38:11; Ис 38:12; П Ер 3:54; Йона 2:4)23Възлюбете ГОСПОДА, всички Негови светии; ГОСПОД пази верните, а въздава изобилно на онези, които се държат горделиво. (Пс 34:9)24Дерзайте, и нека се укрепи сърцето ви, всички, които се надявате на ГОСПОДА. (Пс 27:14)
1Au chef de chœur. Psaume de David.2Eternel, je cherche refuge en toi: que jamais je ne sois déçu! Délivre-moi dans ta justice,3tends ton oreille vers moi, viens vite à mon secours! Sois pour moi un rocher protecteur, une forteresse où je trouve le salut!4Oui, tu es mon rocher, ma forteresse; à cause de ton nom tu me conduiras, tu me dirigeras.5Tu me feras sortir du piège qu'ils m'ont tendu, car tu es mon protecteur.6Je remets mon esprit entre tes mains[1]: tu me délivres, Eternel, Dieu de vérité! (Д А 7:59)7Je déteste ceux qui s'attachent à des idoles sans consistance; moi, c'est en l'Eternel que je me confie.8Je serai par ta grâce dans l'allégresse et dans la joie, car tu vois ma misère, tu connais les angoisses de mon âme.9Tu ne m'as pas livré aux mains de l'ennemi, tu as mis mes pieds au large.10Aie pitié de moi, Eternel, car je suis dans la détresse; j'ai les yeux, l'âme et le corps rongés par le chagrin.11Ma vie s'épuise dans la douleur, et mes années dans les soupirs; ma force faiblit à cause de ma faute, et mes os dépérissent.12Tous mes adversaires ont fait de moi un objet de honte, de grande honte pour mes voisins, et je fais peur à mes amis; ceux qui me voient dans la rue s'enfuient loin de moi.13Je suis oublié, effacé des mémoires, comme un mort, je suis comme un objet qui a disparu.14J'apprends les mauvais propos de plusieurs, je suis assailli de terreur quand ils se concertent contre moi et complotent de m'enlever la vie.15Mais moi, je me confie en toi, Eternel! Je dis: «Tu es mon Dieu!»16Mes destinées sont dans ta main: délivre-moi de mes ennemis et de mes persécuteurs!17Fais briller ton visage sur ton serviteur, sauve-moi par ta grâce!18Eternel, que je ne sois pas déçu quand je fais appel à toi! Que les méchants le soient, eux, qu'ils soient réduits au silence dans le séjour des morts!19Qu'elles deviennent muettes, les lèvres menteuses qui parlent avec insolence contre le juste, avec arrogance et dédain!20Oh! combien ta bonté est grande! Tu la tiens en réserve pour ceux qui te craignent, tu la témoignes à ceux qui cherchent refuge en toi face aux hommes.21Tu les caches dans l'abri de ta présence contre ceux qui les persécutent, tu les protèges dans ta tente contre les langues hostiles.22Béni soit l'Eternel, car il a démontré sa grâce envers moi, comme si j'avais été dans une ville fortifiée.23Je disais dans mon trouble: «Je suis chassé loin de ton regard», mais tu as entendu mes supplications quand j'ai crié vers toi.24Aimez l'Eternel, vous, tous ses fidèles! L'Eternel garde les croyants, mais il punit sévèrement les orgueilleux.25Fortifiez-vous et que votre cœur s'affermisse, vous tous qui espérez en l'Eternel!