Псалм 2

Библия, ревизирано издание

Избраният от Бога цар – Божият помазаник

1 Защо се разоряват народите и племената намислят суета? (Пс 46:6; Д А 4:25; Д А 4:26)

Пс 46:6Д А 4:25Д А 4:26

2 Опълчват се земните царе и управниците се наговарят заедно против ГОСПОДА и против Неговия Помазаник, като казват: (Пс 45:7; Йн 1:41) 3 Нека разкъсаме връзките им и нека отхвърлим от себе си въжетата им. (Ер 5:5; Лк 19:14) 4 Този, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще се поругае над тях. (Пс 11:4; Пс 37:13; Пс 59:8; Пр 1:26)

Пс 11:4Пс 37:13Пс 59:8Пр 1:26

5 Тогава ще им продума в гнева Си и в тежкото Си негодувание ще ги смути, като ще каже: 6 Но Аз поставих Царя Си на Сион, святия Мой хълм. (2 Цар 5:7) 7 Аз ще изявя постановлението; ГОСПОД Ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес Те родих. (Д А 13:33; Евр 1:5; Евр 5:5)

Д А 13:33Евр 1:5Евр 5:5

8 Поискай от Мен и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство и земните краища за Твое притежание. (Пс 22:27; Пс 72:8; Пс 89:27; Дан 7:13; Дан 7:14; Йн 17:4; Йн 17:5)

Пс 22:27Пс 72:8Пс 89:27Дан 7:13Дан 7:14Йн 17:4Йн 17:5

9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга, ще ги строшиш като глинен съд. (Пс 89:23; Отк 2:27; Отк 12:5)

Пс 89:23Отк 2:27Отк 12:5

10 И така, сега се вразумете, о, царе; научете се, земни съдии. 11 Слугувайте на ГОСПОДА със страх и се радвайте с трепет. (Фил 2:12; Евр 12:28) 12 Целувайте Избраника, за да не се разгневи и да погинете в пътя; защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него. (Пс 34:8; Пс 84:12; Пр 16:20; Ис 30:18; Ер 17:7; Йн 5:23; Рим 9:33; Рим 10:11; 1 Пет 2:6; Отк 6:16; Отк 6:17)

Пс 34:8Пс 84:12Пр 16:20Ис 30:18Ер 17:7Йн 5:23Рим 9:33Рим 10:111 Пет 2:6Отк 6:16Отк 6:17

Псалм 2

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Consécration et règne du divin roi

1 Pourquoi cette agitation parmi les nations et ces préoccupations dépourvues de sens parmi les peuples? 2 Les rois de la terre se soulèvent et les chefs se liguent ensemble contre l'Eternel et contre celui qu'il a désigné par onction^[1]: (Д А 4:25) 3 «Arrachons leurs liens, jetons leurs chaînes loin de nous!» 4 Celui qui siège dans le ciel rit, le Seigneur se moque d'eux. 5 Puis il leur parle dans sa colère, il les épouvante dans sa fureur: 6 «C'est moi qui ai établi mon roi sur Sion, ma montagne sainte!» 7 Je veux proclamer le décret de l'Eternel. Il m'a dit: « Tu es mon fils, je t'ai engendré aujourd'hui!^[2] (Д А 13:33; Евр 1:5; Евр 5:5) 8 Demande-le-moi, et je te donnerai les nations^[3] en héritage, les extrémités de la terre en possession. (Отк 2:26) 9 Tu les briseras avec un sceptre de fer, tu les briseras comme le vase d'un potier.^[4]» (Отк 2:27; Отк 12:5; Отк 19:15) 10 Et maintenant, rois, conduisez-vous avec sagesse! Juges de la terre, laissez-vous instruire! 11 Servez l'Eternel avec crainte et réjouissez-vous tout en tremblant. 12 Rendez hommage au fils, de peur qu'il ne s'irrite et que vous n'alliez à votre perte, car sa colère s'enflamme rapidement. Heureux tous ceux qui se confient en lui!