1За първия певец. Псалом на ГОСПОДНИЯ слуга[1] Давид, който е говорил на ГОСПОДА думите на тази песен в деня, когато ГОСПОД го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саул. И каза: Обичам Те, ГОСПОДИ, сила моя. (Пс 144:1)2ГОСПОД е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, щит мой, рогът на избавлението ми и високата ми кула. (Евр 2:13)3Ще призова ГОСПОДА, Който е достохвален; така ще бъда избавен от неприятелите си. (Пс 76:4)4Връзките на смъртта ме обкръжиха; порои от беззаконие ме уплашиха. (Пс 116:3)5Връзките на преизподнята ме обвиха; примките на смъртта ме стигнаха.6В утеснението си призовах ГОСПОДА и към Бога мой извиках. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми пред Него стигна до ушите Му.7Тогава се поклати и потресе земята; основите на планините се разлюляха и се поклатиха, защото Той се разгневи. (Д А 4:31)8Дим се издигаше от ноздрите Му и огън от устата Му поглъщаше; въглени се разпалиха от Него.9Той сведе небесата и слезе; и мрак беше под краката Му. (Пс 144:5)10Възседна херувим и летя; летя на ветрени криле. (Пс 99:1; Пс 104:3)11Положи за Свое скривалище тъмнината, за покров около Си – тъмните води, гъстите въздушни облаци. (Пс 97:2)12От святкането пред Него преминаха през облаците Му град и огнени въглени. (Пс 97:3)13И гръмна ГОСПОД от небето, Всевишният даде гласа Си, град и огнени въглени. (Пс 29:3)14И прати стрелите Си и ги разпръсна. Да! Светкавици в изобилие – и ги смути. (И Н 10:10; Пс 144:6; Ис 30:30)15Тогава се разкриха коритата на водите, откриха се основите на вселената от Твоето изобличение, ГОСПОДИ, от духането на дъха на ноздрите Ти. (Изх 15:8; Пс 106:9)16Прати от височината, взе ме, извлече ме от големи води. (Пс 144:7)17Избави ме от силния ми неприятел, от онези, които ме мразеха; защото бяха по-силни от мене.18Стигнаха ме в деня на бедствието ми; но ГОСПОД ми стана опора.19И ме изведе на широко, избави ме, защото имаше благоволение към мене. (Пс 31:8; Пс 118:5)20Въздаде ми ГОСПОД според правдата ми; според чистотата на ръцете ми ме възнагради, (1 Цар 24:20)21защото съм опазил пътищата ГОСПОДНИ и не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.22Защото всичките Му закони са били пред мен и от наредбите Му не съм се отдалечил.23Непорочен бях пред Него и се опазих от беззаконието си.24Затова ГОСПОД ми въздаде според правдата ми, според чистотата на ръцете ми пред очите Му. (1 Цар 26:23)25Към милостивия, ГОСПОДИ, милостив ще се явиш, към непорочния непорочен ще се явиш. (3 Цар 8:32)26Към чистия чист ще се явиш и към развратния противен ще се явиш. (Лев 26:23; Лев 26:24; Лев 26:27; Лев 26:28; Пр 3:34)27Защото оскърбен народ Ти ще спасиш; а очи горделиви ще смириш. (Пс 101:5; Пр 6:17)28Защото Ти ще запалиш светилото ми; ГОСПОД, Бог мой, ще озари тъмнината ми. (Йов 18:6)29Защото чрез Тебе разбивам дружина; чрез Бога мой прескачам стена.30Колкото до Бога, Неговият път е съвършен; словото на ГОСПОДА е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него. (Вт 32:4; Пс 12:6; Пс 17:7; Пс 119:140; Пр 30:5; Дан 4:37; Отк 15:3)31Защото кой е Бог освен ГОСПОД? И кой е канара освен нашия Бог? (Вт 32:31; Вт 32:39; 1 Цар 2:2; Пс 86:8; Ис 45:5)32Бог, Който ме препасва със сила и прави съвършен пътя ми, (Пс 91:2)33Той прави краката ми като краката на елените и ме поставя на високите ми места. (Вт 32:13; Вт 33:29; 2 Цар 2:18; Ав 3:19)34Учи ръцете ми да воюват, така че мишците ми опъват меден лък. (Пс 144:1)35Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала и Твоята благост ме е направила велик.36Ти си разширил стъпките ми под мен; и краката ми не се подхлъзнаха. (Пр 4:12)37Гоних неприятелите си и ги стигнах, и не се върнах, докато не ги довърших.38Стрих ги и не можаха да се повдигнат; паднаха под краката ми.39Защото си ме препасал със сила за бой; повалил си под мене въставащите против мене.40Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, за да изтребя онези, които ме мразят.41Извикаха, но нямаше избавител; към ГОСПОДА викаха, но не ги послуша. (Йов 27:9; Йов 35:12; Пр 1:28; Ис 1:15; Ер 11:11; Ер 14:12; Ез 8:18; Мих 3:4; Зах 7:13)42Тогава ги стрих като прах пред вятъра; изхвърлих ги като кал на пътя. (Зах 10:5)43Ти си ме избавил и от съпротивленията на народа; поставил си ме глава на народите; народ, който не познавах, слугува на мене; (2 Цар 2:9; 2 Цар 2:10; 2 Цар 3:1; 2 Цар 8:1; Ис 52:15; Ис 55:5)44щом чуха за мене, те ме послушаха; даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват. (Вт 33:29; Пс 66:3; Пс 81:15)45Чужденците отслабнаха и разтреперани излязоха от яките си скривалища. (Мих 7:17)46Жив е ГОСПОД и благословена да бъде Канарата ми, и да се възвиси Бог на избавлението ми,47Бог, Който въздава мъст за мен и покорява под мене племена, (Пс 47:3)48Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвисяваш над въставащите против мен, избавяш ме от насилника. (Пс 59:1)49Затова ще Те хваля, ГОСПОДИ, между народите и на името Ти ще пея. (Рим 15:9)50Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си и показваш милосърдие към помазаника Си, към Давид и към потомството му до века. (2 Цар 7:13; Пс 144:10)
1Au chef de chœur. Du serviteur de l'Eternel, de David. Il adressa les paroles de ce chant à l'Eternel après qu'il l'eut délivré de tous ses ennemis et de Saül. Il dit:2Je t'aime, Eternel, ma force,3Eternel, mon rocher, ma forteresse, mon libérateur, mon Dieu, mon rocher où je trouve un abri, mon bouclier, la force qui me sauve, mon rempart!4Loué soit l'Eternel! Je crie à lui et je suis délivré de mes ennemis.5Les liens de la mort m'avaient enserré, et les torrents dévastateurs m'avaient épouvanté;6les liens du séjour des morts m'avaient entouré, les pièges de la mort m'avaient surpris.7Dans ma détresse, j'ai fait appel à l'Eternel, j'ai crié à mon Dieu; de son palais, il a entendu ma voix, mon cri est parvenu à ses oreilles.8La terre a été ébranlée, elle a tremblé; les fondements des montagnes ont vacillé, ils ont été ébranlés, parce qu'il était irrité.9Une fumée s'élevait de ses narines, et un feu dévorant sortait de sa bouche, avec des charbons embrasés.10Il a incliné le ciel et il est descendu, une épaisse nuée sous ses pieds.11Il était monté sur un chérubin, et il volait, il planait sur les ailes du vent.12Il faisait des ténèbres sa retraite, sa tente autour de lui: c'étaient des eaux obscures, de sombres nuages.13Une lumière éclatante le précédait, d'où provenaient ses nuées, de la grêle et des charbons de feu.14L'Eternel a tonné dans le ciel, le Très-Haut a fait retentir sa voix, avec la grêle et les charbons de feu.15Il a lancé ses flèches et dispersé mes ennemis, il a multiplié les éclairs et les a mis en déroute.16Le fond des océans est apparu, les fondements du monde ont été découverts à ta menace, Eternel, au souffle de tes narines.17Il est intervenu d'en haut, il m'a pris, il m'a retiré des grandes eaux,18il m'a délivré de mon adversaire puissant, de mes ennemis qui étaient plus forts que moi.19Ils m'avaient surpris lorsque j'étais dans la détresse, mais l'Eternel a été mon appui.20Il m'a mis au large, il m'a sauvé, parce qu'il m'aime.21L'Eternel m'a récompensé de ma justice, il m'a traité conformément à la pureté de mes mains,22car j'ai suivi les voies de l'Eternel, je n'ai pas été coupable envers mon Dieu.23Toutes ses règles ont été devant moi et je ne me suis pas écarté de ses prescriptions.24J'ai été intègre envers lui et je me suis tenu en garde contre mon péché.25Alors l'Eternel m'a traité conformément à ma justice, à la pureté qu'il a vue sur mes mains.26Avec celui qui est fidèle tu te montres fidèle, avec l'homme intègre tu agis avec intégrité,27avec celui qui est pur tu te montres pur, et avec l'homme faux tu te montres habile.28Tu sauves le peuple qui s'humilie, et tu abaisses les regards hautains.29Oui, tu fais briller ma lumière. L'Eternel, mon Dieu, éclaire mes ténèbres.30Avec toi je me précipite sur une troupe tout armée, avec mon Dieu je franchis une muraille.31Les voies de Dieu sont parfaites, la parole de l'Eternel est pure; il est un bouclier pour tous ceux qui se confient en lui.32Qui est Dieu en dehors de l'Eternel, et qui est un rocher, sinon notre Dieu?33C'est Dieu qui me donne de la force et qui me trace une voie droite.34Il rend mes pieds aussi agiles que ceux des biches, et il me fait tenir debout sur les hauteurs.35Il exerce mes mains au combat, et mes bras tendent l'arc de bronze.36Tu me donnes le bouclier de ton salut, ta main droite me soutient, et je deviens grand par ta bonté.37Tu élargis le chemin sous mes pas, et mes pieds ne trébuchent pas.38Je poursuis mes ennemis, je les atteins, et je ne reviens pas avant de les avoir exterminés.39Je les frappe, et ils ne peuvent plus se relever, ils tombent sous mes pieds.40Tu me donnes de la force pour le combat, tu fais plier sous moi mes adversaires.41Tu mets mes ennemis en fuite devant moi, et je réduis au silence ceux qui me détestent.42Ils crient, et personne pour les sauver! Ils crient à l'Eternel, et il ne leur répond pas!43Je les réduis en miettes, je les rends pareils à la poussière que le vent emporte, je les balaie comme la boue des rues.44Tu me délivres des révoltes du peuple, tu me mets à la tête des nations; un peuple que je ne connaissais pas m'est soumis.45Ils m'obéissent au premier ordre; les étrangers me flattent,46les étrangers perdent courage, ils sortent en tremblant de leurs forteresses.47L'Eternel est vivant! Béni soit mon rocher! Que l'on dise la grandeur du Dieu de mon salut!48C'est le Dieu qui m'accorde la vengeance, qui me soumet les peuples,49qui me délivre de mes ennemis! Tu m'élèves au-dessus de mes adversaires, tu me sauves de l'homme violent.50C'est pourquoi je te louerai parmi les nations, Eternel, et je chanterai à la gloire de ton nom.[1] (Рим 15:9)51Il accorde de grandes délivrances à son roi, il agit avec bonté envers celui qu'il a désigné par onction, envers David et sa descendance, pour toujours.