1Давидова песен[1]. Пази ме, Боже, защото на Теб уповавам. (Пс 25:20)2Казах на ГОСПОДА: Ти си Господ мой; вън от Тебе няма добро за мене.3В светиите на земята и в избраните – в тях е цялото ми благоволение.4Скърбите на онези, които заменят ЙЕХОВА с друг бог, ще се умножат. Аз не искам да принеса техните възлияния от кръв, нито ще произнеса с устните си имената на боговете им. (Изх 23:13; И Н 23:7; Ос 2:16; Ос 2:17)5ГОСПОД е делът на наследството ми и на чашата ми! Ти поддържаш това, което ми се е паднало. (Вт 32:9; Пс 11:6; Пс 73:26; Пс 119:57; Пс 142:5; Ер 10:16; П Ер 3:24)6За мене делът падна на приятни места. Да! Получих прекрасно наследство.7Ще благославям ГОСПОДА, Който ме е вразумил; също и през нощта ме учи сърцето ми. (Пс 17:3)8Винаги слагам ГОСПОДА пред себе си; понеже Той е отдясно ми, аз няма да се поклатя. (Пс 15:5; Пс 73:23; Пс 110:5; Пс 121:5; Д А 2:25)9Затова се зарадва сърцето ми и се развесели душата[2] ми, а още и плътта ми ще пребивава в увереност. (Пс 30:12; Пс 57:8)10Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; нито ще допуснеш човека, в когото си благоволил, да види изтление. (Пс 49:15; Д А 2:27; Д А 2:31; Д А 13:35)11Ще ми изявиш пътя на живота; пред Твоето присъствие има пълнота от радост, отдясно на Тебе – винаги веселие. (Пс 17:15; Пс 21:6; Пс 36:8; Мт 5:8; Мт 7:14; 1 Кор 13:12; 1 Йн 3:2)
1Hymne de David. Garde-moi, ô Dieu, car je cherche refuge en toi[1]! (Ис 8:17; Евр 2:13)2Je dis à l'Eternel: «Tu es mon Seigneur, tu es mon bien suprême.»3Les saints qui sont dans le pays, les hommes pieux, sont l'objet de toute mon affection.4On multiplie les idoles, on court après les dieux étrangers, mais moi, je ne verse pas d'offrandes de sang en leur honneur, je ne mets pas leur nom sur mes lèvres.5Eternel, c'est toi qui es ma part et la coupe où je bois, c'est toi qui m'assures mon lot.6Un héritage délicieux m'est attribué, une belle possession m'est accordée.7Je bénis l'Eternel, car il me conseille; même la nuit mon cœur m'instruit.8J'ai constamment l'Eternel devant moi; quand il est à ma droite, je ne suis pas ébranlé.9C'est pourquoi mon cœur est dans la joie, et mon esprit dans l'allégresse. Même mon corps reposera en sécurité,10car tu n'abandonneras pas mon âme au séjour des morts, tu ne permettras pas que ton bien-aimé connaisse la décomposition[2]. (Д А 2:31)11Tu me fais connaître le sentier de la vie; il y a d'abondantes joies dans ta présence[3], un bonheur éternel à ta droite.