1(По слав. 103.) Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен – (Пс 93:1; Пс 103:1; Пс 104:35)2Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха и простираш небето като завеса; (Ис 40:22; Ис 45:12; Дан 7:9)3Който издигаш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилете на вятъра; (Пс 18:10; Ис 19:1; Ам 9:6)4Който правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си – като огнения пламък; (4 Цар 2:11; 4 Цар 6:17; Евр 1:7)5Който си положил земята на основата и, за да не се поклати за вечни времена. (Йов 26:7; Йов 38:4; Йов 38:6; Екл 1:4)6Покрил си я с морето[1] като с дреха; водите застанаха над планините. (Бит 7:19)7От Твоето смъмряне те побегнаха, от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг. (Бит 8:1)8Издигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях. (Бит 8:5; Йов 38:10; Йов 38:11)9Положил си граница на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята. (Бит 9:11; Бит 9:15; Йов 26:10; Пс 33:7; Ер 5:22)10Ти си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините.11Напояват всички полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си;12при тях небесните птици живеят и пеят между клоните.13Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята; (Пс 65:9; Пс 65:10; Пс 147:8; Ер 10:13; Ер 14:22)14правиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята, (Бит 1:29; Бит 1:30; Бит 3:18; Бит 9:3; Йов 28:5; Пс 136:25; Пс 147:8; Пс 147:9)15и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето на човека. (Съд 9:13; Пс 23:5; Пр 31:6; Пр 31:7)16Великолепните[2] дървета се наситиха, ливанските кедри, които ГОСПОД е насадил, (Чис 24:6)17където птиците си свиват гнезда и елхите са жилище на щъркела;18високите планини са дом на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци.19Той е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва. (Бит 1:14; Йов 38:12)20Спускаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат. (Ис 45:7)21Лъвчетата реват за плячка и търсят от Бога храна. (Йов 38:39; Йоил 1:20)22Изгрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си.23Човек излиза на работата си и се труди до вечерта. (Бит 3:19)24Колко са разнообразни Твоите дела, ГОСПОДИ! С мъдрост си направил всички тях; земята е пълна с Твоите творения. (Пр 3:19)25Ето голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни – животни малки и големи.26Там плават корабите; там е и чудовището[3], което си създал да играе в него. (Йов 41:1)27Всички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната. (Пс 136:25; Пс 145:15; Пс 147:9)28Каквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага,29скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си. (Йов 34:14; Йов 34:15; Пс 146:4; Екл 12:7)30Изпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята. (Ис 32:15; Ез 37:9)31Нека трае довека славата ГОСПОДНЯ; нека се радва в делата Си ГОСПОД, (Бит 1:31)32Който, когато гледа към земята, тя трепери, когато се допира до планините, те димят. (Пс 144:5; Ав 3:10)33Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам. (Пс 63:4; Пс 146:2)34Да Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в ГОСПОДА.35Нека се довършат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. Алилуя. (Пс 37:38; Пс 104:1; Пр 2:22)
1Bénis l'Eternel, mon âme! Eternel, mon Dieu, tu es infiniment grand, tu es revêtu de splendeur et de magnificence.2L'Eternel s'enveloppe de lumière comme d'un manteau, il étend le ciel comme une tente.3Il construit sa demeure au-dessus de l'eau, il fait des nuages son char, il s'avance sur les ailes du vent.4Il fait des vents ses messagers, des éclairs ses serviteurs.[1] (Евр 1:7)5Il a établi la terre sur ses fondements: elle ne sera jamais ébranlée.6Tu l'avais couverte de l'océan comme d'un vêtement, l'eau recouvrait les montagnes;7elle a fui à ta menace, elle s'est sauvée au son de ton tonnerre.8Des montagnes se sont élevées, des vallées se sont abaissées, à la place que tu leur avais fixée.9Tu as posé une limite que l'eau ne doit pas franchir, afin qu'elle ne revienne plus couvrir la terre.10Il conduit les sources vers des torrents qui parcourent les montagnes.11Tous les animaux sauvages y boivent, les ânes y étanchent leur soif.12Les oiseaux du ciel nichent sur leurs rives et chantent dans les feuillages.13Du haut de sa demeure, Dieu arrose les montagnes. La terre est rassasiée du fruit de ton travail.14Il fait pousser l'herbe pour le bétail et les plantes pour les besoins de l'homme afin que la terre produise de la nourriture:15le vin qui réjouit le cœur de l'homme et fait plus que l'huile resplendir son visage, et le pain qui fortifie le cœur de l'homme.16Ils sont bien nourris, les arbres de l'Eternel, les cèdres du Liban, qu'il a plantés.17C'est là que les oiseaux font leurs nids. La cigogne a sa demeure dans les cyprès,18les hautes montagnes sont pour les bouquetins, les rochers sont le refuge des damans.19Il a fait la lune pour marquer les temps; le soleil sait quand il doit se coucher.20Tu fais venir les ténèbres, et c'est la nuit. Tous les animaux des forêts se mettent alors en mouvement;21les lionceaux rugissent après leur proie, ils demandent leur nourriture à Dieu.22Le soleil se lève: ils se retirent et se couchent dans leurs tanières.23Quant à l'homme, il sort pour se rendre à son activité et à son travail jusqu'au soir.24Que tes œuvres sont nombreuses, Eternel! Tu les as toutes faites avec sagesse. La terre est remplie de tes biens.25Voici la mer, immense et vaste: là vivent, innombrables, des animaux, petits et grands.26Les bateaux la sillonnent, tout comme le léviathan[2], que tu as formé pour qu'il y joue.27Tous ces animaux espèrent en toi pour que tu leur donnes la nourriture au moment voulu.28Tu la leur donnes, et ils la prennent; tu ouvres ta main, et ils sont rassasiés de biens.29Tu te caches, et ils sont épouvantés; tu leur retires le souffle, et ils expirent, ils retournent à la poussière.30Tu envoies ton souffle, et ils sont créés; tu renouvelles ainsi la surface de la terre.31Que la gloire de l'Eternel dure éternellement! Que l'Eternel se réjouisse de ses œuvres!32Il regarde la terre, et elle tremble; il touche les montagnes, et elles fument.33Je veux chanter en l'honneur de l'Eternel tant que je vivrai, je veux célébrer mon Dieu tant que j'existerai.34Que ma louange lui soit agréable! Je veux me réjouir en l'Eternel.35Que les pécheurs disparaissent de la terre et qu'il n'y ait plus de méchants! Bénis l'Eternel, mon âme! Louez l'Eternel!