Притчи 14 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Размисли за праведния и нечестивия, за богатия и бедния

1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце. (Рут 4:11; Пр 24:3) 2 Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА; а опакият в пътищата си Го презира. (Йов 12:4) 3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят. (Пр 12:6) 4 Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие. 5 Верният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи. (Изх 20:16; Изх 23:1; Пр 6:19; Пр 12:17; Пр 14:25)

Изх 20:16Изх 23:1Пр 6:19Пр 12:17Пр 14:25

6 Присмехулникът търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно. (Пр 8:9; Пр 17:24) 7 Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни. 8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават. 9 У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение. (Пр 10:23) 10 Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост. 11 Къщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства. (Йов 8:15) 12 Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт. (Пр 16:25; Рим 6:21) 13 Даже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота. (Пр 5:4; Екл 2:2) 14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си. (Пр 1:31; Пр 12:14) 15 Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си. 16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред. (Пр 22:3) 17 Избухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен. 18 Безумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание. 19 Злите се кланят пред добрите и нечестивите – при портите на праведния. 20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много. (Пр 19:7) 21 Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен. (Пс 41:1; Пс 112:9) 22 Не се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро. 23 От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните – само оскъдност. 24 Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост. 25 Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама. (Пр 14:5) 26 В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище. 27 Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта. (Пр 13:14) 28 Когато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза. 29 Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие. (Пр 16:32; Як 1:19) 30 Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите. (Пс 112:10; Пр 12:4) 31 Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него. (Йов 31:15; Йов 31:16; Пр 17:5; Пр 22:2; Мт 25:40; Мт 25:45)

Йов 31:15Йов 31:16Пр 17:5Пр 22:2Мт 25:40Мт 25:45

32 Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование. (Йов 13:15; Йов 19:26; Пс 23:4; Пс 37:37; 2 Кор 1:9; 2 Кор 5:8; 2 Тим 4:18)

Йов 13:15Йов 19:26Пс 23:4Пс 37:372 Кор 1:92 Кор 5:82 Тим 4:18

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява. (Пр 12:16; Пр 29:11) 34 Правдата възвисява народ, а грехът е позор за племената. 35 Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му – против онзи, който докарва срам. (Мт 24:45; Мт 24:47)

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 La femme sage construit sa maison, la folle la démolit de ses propres mains. 2 Celui qui marche dans la droiture craint l'Eternel, mais celui qui emprunte des voies tortueuses le méprise. 3 La bouche du fou émet des paroles orgueilleuses, tandis que les lèvres des sages les en préservent. 4 S'il n'y a pas de bétail, la mangeoire est propre, mais c'est à la vigueur des bœufs qu'on doit l'abondance des récoltes. 5 Un témoin fidèle ne ment pas, tandis qu'un faux témoin dit des mensonges. 6 Le moqueur cherche la sagesse et ne la trouve pas, mais pour l'homme intelligent la connaissance est chose facile. 7 Eloigne-toi de l'homme stupide: ce n'est pas sur ses lèvres que tu aperçois la connaissance. 8 La sagesse de l'homme avisé, c'est de discerner sa voie; la folie des hommes stupides, c'est la tromperie. 9 Les fous se moquent du péché, mais parmi les hommes droits se trouve la bienveillance. 10 Le cœur connaît ses propres chagrins et un étranger est incapable de s'associer vraiment à sa joie. 11 La maison des méchants sera détruite, tandis que la tente des hommes droits sera florissante. 12 La voie qui paraît droite à un homme peut finalement conduire à la mort. 13 Au milieu même du rire le cœur peut être dans la peine, et la joie peut finir en tristesse. 14 Celui dont le cœur s'égare se rassasie de ses voies, et l'homme de bien se rassasie de ce qui est en lui. 15 Celui qui manque d'expérience croit tout ce qu'on dit, mais l'homme avisé est attentif à ses pas. 16 Le sage craint le mal et s'en détourne, tandis que l'homme stupide se montre arrogant et plein d'assurance. 17 Le colérique fait des bêtises et le conspirateur s'attire la haine. 18 Ceux qui manquent d'expérience ont la folie en héritage, mais les hommes prudents se font une couronne de la connaissance. 19 Les mauvais doivent s'incliner devant les bons, et les méchants aux portes du juste. 20 Le pauvre est détesté même par son prochain, tandis que les amis du riche sont nombreux. 21 Celui qui méprise son prochain commet un péché, mais celui qui a pitié des plus humbles connaît le bonheur. 22 Ceux qui méditent le mal ne s'égarent-ils pas? La bonté et la vérité sont la part de ceux qui méditent le bien. 23 Tout travail procure un profit, mais les paroles en l'air ne mènent qu'à la misère. 24 La richesse est une couronne pour les sages; la folie des hommes stupides est toujours de la folie. 25 Le témoin qui dit la vérité peut sauver des vies, mais le trompeur ne peut que dire des mensonges. 26 Celui qui craint l'Eternel possède un puissant appui, et ses enfants ont un refuge auprès de lui. 27 La crainte de l'Eternel est une source de vie pour détourner des pièges de la mort. 28 Quand le peuple est nombreux, c'est un honneur pour le roi; quand la population manque, c'est la ruine du prince. 29 Celui qui est lent à la colère fait preuve d'une grande intelligence, tandis que celui qui s'énerve facilement proclame sa folie. 30 Un cœur paisible est la vie du corps, tandis que l'envie est la carie des os. 31 Exploiter le faible, c'est insulter son créateur, mais faire grâce au pauvre, c'est l'honorer. 32 Le méchant est renversé par sa méchanceté^[1], tandis que le juste trouve un refuge même dans sa mort. 33 Dans un cœur intelligent, la sagesse repose tranquillement, mais au milieu d'hommes stupides elle se fait remarquer. 34 La justice fait la grandeur d'une nation, mais le péché est le déshonneur des peuples. 35 La faveur du roi est pour le serviteur avisé, et sa colère pour celui qui fait honte.