1Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исус и за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето. (Мт 12:38; Мк 8:10; Мк 8:11; Лк 11:16; Лк 12:54; 1 Кор 1:22)2А Той им отговори: Когато се свечери, казвате: Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее;3а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате изгледа[1] на небето, а знаменията на времената не можете!4Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде освен знамението на (пророк) Йона. И ги остави и си отиде. (Мт 12:39)5А учениците, като минаха на отвъдната страна, забравиха да вземат хляб. (Мк 8:14)6И Исус им каза: Внимавайте и се пазете от кваса на фарисеите и садукеите. (Мк 8:15; Лк 12:1)7И те разискваха помежду си, като казваха: Това е, защото не сме взели хляб.8А Исус, като разбра това, каза: Маловерци, защо разисквате помежду си, понеже нямате хляб?9Още ли не разбирате, нито помните петте хляба на петте хиляди души и колко коша събрахте; (Мт 14:17; Йн 6:9)10нито седемте хляба на четирите хиляди души и колко кошници събрахте? (Мт 15:34)11Как не разбирате, че не заради хляба ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?12Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас, а от учението на фарисеите и садукеите.
Петър изповядва вярата в Исус Христос
13А Исус, като дойде в околностите на Цезарея Филипова, попита учениците Си: Според както казват хората, Кой е Човешкият Син? (Дан 7:13; Дан 7:14; Мк 8:27; Лк 9:18)14А те отвърнаха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Йеремия или един от пророците. (Мт 14:2; Лк 9:7)15Попита ги: А вие какво казвате: Кой съм Аз?16Симон Петър отговори: Ти си Христос[2], Син на живия Бог. (Мт 14:33; Мк 8:29; Лк 9:20; Йн 6:69; Йн 11:27; Д А 8:37; Д А 9:20; Евр 1:2; Евр 1:5; 1 Йн 4:15; 1 Йн 5:5)17Исус му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Моят Отец, Който е на небесата. (Мт 11:25; 1 Кор 2:10; Гал 1:16; Еф 2:8)18Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър[3] и на тази скала ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да я надвият. (Йов 38:17; Пс 9:13; Пс 107:18; Ис 33:10; Лк 22:31; Лк 22:32; 1 Кор 3:11; Еф 2:20; 1 Пет 2:4; Отк 21:14)19Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата. (Мт 18:18; Йн 20:23)20Тогава заръча на учениците на никого да не казват, че Той е Христос. (Мт 17:9; Мк 8:30; Лк 9:21)
Христос предсказва Своята смърт и възкресение
21Оттогава Исус започна да открива на учениците Си, че трябва да отиде в Йерусалим, много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен. (Мт 20:18; Мк 8:31; Мк 9:31; Мк 10:33; Лк 9:22; Лк 18:31; Лк 24:6; Лк 24:7)22Тогава Петър Го дръпна настрана и започна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Теб.23А Той се обърна и каза на Петър: Махни се от Мене, Сатана; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките. (2 Цар 19:22; Рим 8:7)24Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме последва. (Мт 10:38; Мк 8:34; Лк 9:23; Лк 14:27; Д А 14:22; 2 Тим 3:12)25Защото, който иска да спаси живота[4] си, ще го загуби; а който загуби живота[5] си заради Мене, ще го спечели. (Лк 17:33; Йн 12:25)26Понеже каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си? (Пс 49:7; Пс 49:8)27Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Своя Отец със Своите ангели; и тогава ще въздаде на всеки според делата му. (Йов 34:11; Пс 62:12; Пр 24:12; Ер 17:10; Ер 32:19; Дан 7:10; Зах 14:5; Мт 25:31; Мт 26:64; Мк 8:38; Лк 9:26; Рим 2:6; 1 Кор 3:8; 2 Кор 5:10; 1 Пет 1:17; Юда 1:14; Отк 2:23; Отк 19:14; Отк 22:12)28Истина ви казвам: Има някои от стоящите тук, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Човешкия Син, идващ в царството Си. (Мк 9:1; Лк 9:27)
Матей 16
Segond 21
от Société Biblique de Genève1Les pharisiens et les sadducéens abordèrent Jésus et, pour le mettre à l'épreuve, lui demandèrent de leur faire voir un signe venant du ciel.2Jésus leur répondit: «[Le soir, vous dites: ‘Il fera beau, car le ciel est rouge’, et le matin:3‘Il y aura de l'orage aujourd'hui, car le ciel est d'un rouge sombre.’ Hypocrites! Vous savez discerner l'aspect du ciel et vous ne pouvez pas discerner les signes des temps.]4Une génération mauvaise et adultère réclame un signe, il ne lui sera pas donné d'autre signe que celui de Jonas [le prophète].» Puis il les quitta et s'en alla.5En passant sur l'autre rive, les disciples avaient oublié de prendre des pains.6Jésus leur dit: «Attention, méfiez-vous du levain des pharisiens et des sadducéens.»7Les disciples raisonnaient en eux-mêmes et disaient: «C'est parce que nous n'avons pas pris de pains.»8Jésus, le sachant, leur dit: «Hommes de peu de foi, pourquoi raisonnez-vous en vous-mêmes sur le fait que vous n'avez pas pris de pains?9Ne comprenez-vous pas encore et ne vous rappelez-vous plus les cinq pains des 5000 hommes et combien de paniers vous avez emportés,10ni les sept pains des 4000 hommes et combien de corbeilles vous avez emportées?11Comment ne comprenez-vous pas que ce n'est pas de pains que je vous ai parlé? Méfiez-vous du levain des pharisiens et des sadducéens.»12Alors ils comprirent que ce n'était pas du levain du pain qu'il leur avait dit de se méfier, mais de l'enseignement des pharisiens et des sadducéens.
Pierre reconnaît Jésus comme le Messie
13Jésus arriva dans le territoire de Césarée de Philippe. Il demanda à ses disciples: «Qui suis-je, d'après les hommes, moi le Fils de l'homme?»14Ils répondirent: «Les uns disent que tu es Jean-Baptiste; les autres, Elie; les autres, Jérémie ou l'un des prophètes.»15«Et d'après vous, qui suis-je?» leur dit-il.16Simon Pierre répondit: «Tu es le Messie, le Fils du Dieu vivant.»17Jésus reprit la parole et lui dit: «Tu es heureux, Simon, fils de Jonas, car ce n'est pas une pensée humaine qui t'a révélé cela, mais c'est mon Père céleste.18Et moi, je te dis que tu es Pierre et que sur ce rocher je construirai mon Eglise, et les portes du séjour des morts ne l'emporteront pas sur elle.19Je te donnerai les clés du royaume des cieux: ce que tu lieras sur la terre aura été lié au ciel et ce que tu délieras sur la terre aura été délié au ciel.»20Alors il ordonna aux disciples de ne dire à personne qu'il était le Messie.21Dès ce moment, Jésus commença à montrer à ses disciples qu'il devait aller à Jérusalem, beaucoup souffrir de la part des anciens, des chefs des prêtres et des spécialistes de la loi, être mis à mort et ressusciter le troisième jour.22Alors Pierre le prit à part et se mit à le reprendre en disant: «Que Dieu t'en garde, Seigneur! Cela ne t'arrivera pas.»23Mais Jésus se retourna et dit à Pierre: «Arrière, Satan, tu es un piège pour moi, car tes pensées ne sont pas les pensées de Dieu, mais celles des hommes.»24Alors Jésus dit à ses disciples: «Si quelqu'un veut être mon disciple, qu'il renonce à lui-même, qu'il se charge de sa croix et qu'il me suive!25En effet, celui qui voudra sauver sa vie la perdra, mais celui qui la perdra à cause de moi la retrouvera.26Que servira-t-il à un homme de gagner le monde entier, s'il perd son âme? Ou que pourra donner un homme en échange de son âme?27En effet, le Fils de l'homme va venir dans la gloire de son Père, avec ses anges, et alors il traitera chacun conformément à sa manière d'agir[1]. (Пс 62:13; Пр 24:12)28Je vous le dis en vérité, quelques-uns de ceux qui sont ici ne mourront pas avant d'avoir vu le Fils de l'homme venir dans son règne.»