Влезте безплатно

Лука 9

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове и да изцеляват болести. (Мт 10:1; Мт 10:5; Мк 3:13; Мк 6:7) 2 И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните. (Мт 10:7; Мт 10:8; Мк 6:12; Лк 10:1; Лк 10:9) 3 Исус им каза: Не вземайте нищо за път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи. (Мт 10:9; Мк 6:8; Лк 10:4; Лк 22:35) 4 И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път. (Мт 10:11; Мк 6:10) 5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях. (Мт 10:14; Мк 6:11; Д А 13:51) 6 И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде. (Мк 6:12) 7 А четвъртовластникът Ирод чу за всичко, което ставало, и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; (Мт 14:1; Мк 6:14) 8 други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал. 9 И Ирод каза: Йоан аз обезглавих; но Кой е Този, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види. (Лк 23:8) 10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Исус всичко, което бяха извършили; и Той ги отведе и се оттегли насаме в уединено място близо до един град, наречен Витсаида. (Мт 14:13; Мк 6:30; Мк 6:32; Йн 6:1) 11 А множествата, като разбраха това, отидоха след Него; и Той ги посрещна с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление. 12 И когато денят започна да преваля, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множеството, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място. (Мт 14:15; Мк 6:35; Йн 6:1; Йн 6:5) 13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те отвърнаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен да отидем и да купим храна за всички тези хора? (Мт 14:17; Мк 6:38; Йн 6:9) 14 (Защото имаше около пет хиляди мъже.) И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души. 15 Те направиха така и накараха всички да насядат. 16 А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа. 17 И ядоха, и всички се наситиха; и вдигнаха останалите им къшеи – дванадесет коша. 18 И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита: Според както говорят хората, Кой съм Аз? (Мт 16:13; Мк 8:27) 19 А те отговориха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; а други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръснал. (Мт 14:2; Лк 9:7; Лк 9:8) 20 Тогава им каза: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Божият Помазаник[1]. (Мт 16:16; Йн 6:69) 21 А Той им заръча и заповяда да не говорят с никого за това, като каза: (Мт 16:20) 22 Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен. (Мт 16:21; Мт 17:22) 23 Каза още и на всички: Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва. (Мт 10:38; Мт 16:20; Мт 16:24; Мк 8:30; Мк 8:34; Лк 14:27) 24 Защото, който иска да спаси живота си[2], ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси. 25 Понеже каква полза за човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си? (Мт 16:26; Мк 8:36) 26 Защото ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели. (Мт 10:33; Мк 8:38; Лк 12:9; 2 Тим 2:12) 27 А ви казвам наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство. (Мт 16:28; Мк 9:1) 28 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли. (Мт 17:1; Мк 9:2) 29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо. 30 И, ето, двама мъже говореха с Него; те бяха Моисей и Илия, 31 които се явиха в слава и говориха за смъртта[3] Му, с която Му предстоеше да завърши[4]живота Си в Йерусалим. (Лк 22:37) 32 А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. (Дан 8:18; Дан 10:9; 2 Пет 1:16) 33 И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Исус: Наставнико, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: за Теб една, за Моисей една и една за Илия, без да знае какво казва. 34 А докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се изплашиха, като влязоха в облака. 35 И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят Син, Моят Избраник; Него слушайте. (Вт 18:15; Мт 3:17; Мт 17:5; Д А 3:22) 36 И когато престана гласът, Исус остана сам. И те замълчаха и през онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели. (Мт 17:9) 37 А на следващия ден, когато слязоха от планината, посрещна Го голямо множество. (Мт 17:14; Мк 9:14; Мк 9:17) 38 И, ето, един човек от множеството извика: Учителю, моля Ти се, погледни милостиво на сина ми, защото ми е единствено дете. 39 И, ето, прихваща го някакъв дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го разтерзава, едва го напуска. 40 Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха. 41 Исус отговори: Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук. 42 И още докато се приближаваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му. 43 И всички се удивляваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на това, което правеше, Той каза на учениците Си: 44 Вложете в ушите си тези думи: Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. (Мт 17:22; Мк 9:30; Мк 9:31) 45 Но те не разбраха смисъла на тези думи; те бяха скрити от тях, за да не ги разберат; а се бояха да Го попитат за тези думи. (Мк 9:32; Лк 2:50; Лк 18:34) 46 И между тях възникна пререкание кой от тях ще бъде най-големият. (Мт 18:1; Мк 9:33; Мк 9:34) 47 А Исус, като прозря мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза: 48 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил; защото, който е най-малък между всички вас, той е най-голям. (Мт 10:40; Мт 18:5; Мт 23:11; Мт 23:12; Мк 9:37; Йн 12:44; Йн 13:20; 1 Сол 4:8) 49 А Йоан се обърна към Него и каза: Наставнико, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не върви с нас. (Чис 11:28; Мк 9:38) 50 А Исус му каза: Не му забранявайте; защото, който не е против вас, е на ваша страна. (Мт 12:30; Лк 11:23; Фил 1:18) 51 И когато се навършваха дните да бъде взет от света, Той тръгна по пътя към Йерусалим. (Мк 16:19; Д А 1:2) 52 И изпрати пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят стая за Него. 53 Но там не Го приеха, защото имаше вид на пътник за[5] Йерусалим. (Йн 4:4; Йн 4:9) 54 Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби както направи и Илия? 55 А Той се обърна и ги смъмра и каза: „Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси“. (4 Цар 1:10; 4 Цар 1:12) 56 И отидоха в друго село. (Мт 18:11; Йн 3:17; Йн 12:47) 57 А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Ще Те следвам, където и да идеш. (Мт 8:19) 58 Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони. 59 А на друг каза: Върви след Мен. А той отвърна: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си. (Мт 8:21) 60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти иди и прогласявай Божието царство. (Мт 8:22) 61 А друг каза: Ще дойда след Тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. (3 Цар 19:20) 62 А Исус му каза: Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство. 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 9

Segond 21

от Société Biblique de Genève
1 Jésus rassembla les douze [apôtres] et leur donna puissance et autorité pour chasser tous les démons et guérir les maladies. 2 Il les envoya proclamer le royaume de Dieu et guérir les malades. 3 «Ne prenez rien pour le voyage, leur dit-il, ni bâtons, ni sac, ni pain, ni argent, et n'ayez pas deux chemises [chacun]. 4 Quelle que soit la maison où vous entrez, restez-y, et c'est de là que vous partirez. 5 Si l'on ne vous accueille pas, sortez de cette ville et secouez la poussière de vos pieds[1] en témoignage contre eux.» 6 Ils partirent et allèrent de village en village; ils annonçaient la bonne nouvelle et faisaient partout des guérisons. 7 Hérode le tétrarque entendit parler de tout ce qui se passait; il ne savait que penser, car les uns disaient que Jean était ressuscité, 8 d'autres qu'Elie était apparu et d'autres qu'un des prophètes d'autrefois était ressuscité. 9 Mais Hérode disait: «J'ai fait décapiter Jean. Qui donc est cet homme à propos duquel j'entends dire de telles choses?» et il cherchait à le voir. 10 A leur retour, les apôtres racontèrent à Jésus tout ce qu'ils avaient fait. Il les prit avec lui et se retira à l'écart, du côté d'une ville appelée Bethsaïda. 11 Mais les gens l'apprirent et le suivirent. Jésus les accueillit; il leur parlait du royaume de Dieu et il guérissait ceux qui en avaient besoin. 12 Comme le jour commençait à baisser, les douze s'approchèrent et lui dirent: «Renvoie la foule, afin qu'elle aille dans les villages et dans les campagnes des environs pour se loger et pour trouver de quoi manger, car nous sommes ici dans un endroit désert.» 13 Mais Jésus leur dit: «Donnez-leur vous-mêmes à manger!» Ils répondirent: «Nous n'avons pas plus de cinq pains et deux poissons, à moins d'aller nous-mêmes acheter des vivres pour tout ce peuple.» 14 En effet, il y avait environ 5000 hommes. Jésus dit à ses disciples: «Faites-les asseoir par groupes de 50.» 15 C'est ce qu'ils firent, et tout le monde s'assit. 16 Jésus prit les cinq pains et les deux poissons, leva les yeux vers le ciel et les bénit. Puis il les rompit et les donna aux disciples afin qu'ils les distribuent à la foule. 17 Tous mangèrent et furent rassasiés, et l'on emporta douze paniers pleins des morceaux qui restaient. 18 Un jour, Jésus priait à l'écart et ses disciples étaient avec lui. Il leur posa cette question: «Qui suis-je, d'après les foules?» 19 Ils répondirent: «D'après les uns, Jean-Baptiste; d'après certains, Elie; d'après d'autres, un des prophètes d'autrefois qui est ressuscité.» 20 «Et d'après vous, qui suis-je?» leur demanda-t-il. Pierre répondit: «Le Messie de Dieu.» 21 Jésus leur recommanda sévèrement de ne le dire à personne. 22 Il ajouta qu'il fallait que le Fils de l'homme souffre beaucoup, qu'il soit rejeté par les anciens, par les chefs des prêtres et par les spécialistes de la loi, qu'il soit mis à mort et qu'il ressuscite le troisième jour. 23 Puis il dit à tous: «Si quelqu'un veut être mon disciple, qu'il renonce à lui-même, qu'il se charge [chaque jour] de sa croix et qu'il me suive, 24 car celui qui voudra sauver sa vie la perdra, mais celui qui la perdra à cause de moi la sauvera. 25 Que sert-il à un homme de gagner le monde entier, s'il se perd ou se détruit lui-même? 26 En effet, celui qui aura honte de moi et de mes paroles, le Fils de l'homme aura honte de lui, quand il viendra dans sa gloire et dans celle du Père et des saints anges. 27 Je vous le dis en vérité, quelques-uns de ceux qui sont ici ne mourront pas avant d'avoir vu le royaume de Dieu.» 28 Environ huit jours après avoir dit ces paroles, Jésus prit avec lui Pierre, Jean et Jacques, et il monta sur la montagne pour prier. 29 Pendant qu'il priait, l'aspect de son visage changea et son vêtement devint d'une blancheur éclatante. 30 Et voici que deux hommes s'entretenaient avec lui: c'étaient Moïse et Elie; 31 apparaissant dans la gloire, ils parlaient de son prochain départ qui allait s'accomplir à Jérusalem. 32 Pierre et ses compagnons étaient accablés de sommeil mais, restés éveillés, ils virent la gloire de Jésus et les deux hommes qui étaient avec lui. 33 Au moment où ces hommes se séparaient de Jésus, Pierre lui dit: «Maître, il est bon que nous soyons ici. Faisons trois abris: un pour toi, un pour Moïse et un pour Elie.» Il ne savait pas ce qu'il disait. 34 Il parlait encore quand une nuée vint les couvrir; les disciples furent saisis de frayeur en les voyant disparaître dans la nuée. 35 Et de la nuée sortit une voix qui dit: «Celui-ci est mon Fils bien-aimé: écoutez-le!» 36 Quand la voix se fit entendre, Jésus se retrouva seul. Les disciples gardèrent le silence et, à cette époque-là, ils ne racontèrent rien à personne de ce qu'ils avaient vu. 37 Le lendemain, lorsqu'ils furent descendus de la montagne, une grande foule vint à la rencontre de Jésus. 38 Alors, du milieu de la foule, un homme s'écria: «Maître, je t'en prie, jette les regards sur mon fils, car c'est mon fils unique. 39 Un esprit s'empare de lui et tout à coup il pousse des cris; l'esprit le secoue violemment, le fait écumer et le quitte à grand-peine, après l'avoir tout brisé. 40 J'ai prié tes disciples de le chasser et ils n'ont pas pu.» 41 «Génération incrédule et perverse, répondit Jésus, jusqu'à quand serai-je avec vous et devrai-je vous supporter? Amène ton fils ici.» 42 Tandis que l'enfant s'approchait, le démon le jeta par terre et le secoua violemment, mais Jésus menaça l'esprit impur, guérit l'enfant et le rendit à son père. 43 Tous furent frappés par la grandeur de Dieu. Alors que chacun s'émerveillait de tout ce que faisait Jésus, il dit à ses disciples: 44 «Quant à vous, écoutez bien ceci: le Fils de l'homme doit être livré entre les mains des hommes.» 45 Cependant, ils ne comprenaient pas cette parole; elle était voilée pour eux afin qu'ils n'en saisissent pas le sens, et ils avaient peur de l'interroger à ce sujet. 46 Ils eurent une discussion entre eux pour savoir lequel parmi eux était le plus grand. 47 Jésus connaissait la pensée de leur cœur; il prit un petit enfant, le plaça près de lui 48 et leur dit: «Celui qui accueille en mon nom ce petit enfant, c'est moi-même qu'il accueille, et celui qui m'accueille accueille celui qui m'a envoyé. En effet, celui qui est le plus petit parmi vous tous, c'est celui-là qui est grand.» 49 Jean prit la parole et dit: «Maître, nous avons vu quelqu'un chasser des démons en ton nom et nous l'en avons empêché, parce qu'il ne nous suit pas.» 50 «Ne l'en empêchez pas, lui répondit Jésus, car celui qui n'est pas contre nous est pour nous.» 51 Lorsque approchèrent les jours où il devait être enlevé du monde, Jésus prit la décision de se rendre à Jérusalem. 52 Il envoya devant lui des messagers qui se mirent en route et entrèrent dans un village samaritain pour lui préparer un logement. 53 Mais on refusa de l'accueillir parce qu'il se dirigeait vers Jérusalem. 54 Voyant cela, ses disciples Jacques et Jean dirent: «Seigneur, veux-tu que nous ordonnions au feu de descendre du ciel et de les consumer [comme l'a fait Elie]?» 55 Jésus se tourna vers eux et leur adressa des reproches [en disant: «Vous ne savez pas de quel esprit vous êtes animés. 56 En effet, le Fils de l'homme n'est pas venu pour perdre les âmes des hommes, mais pour les sauver.»] Et ils allèrent dans un autre village. 57 Pendant qu'ils étaient en chemin, un homme lui dit: «[Seigneur,] je te suivrai partout où tu iras.» 58 Jésus lui répondit: «Les renards ont des tanières et les oiseaux du ciel ont des nids, mais le Fils de l'homme n'a pas un endroit où il puisse reposer sa tête.» 59 Il dit à un autre: «Suis-moi.» Il répondit: «Seigneur, permets-moi d'aller d'abord enterrer mon père.» 60 Mais Jésus lui dit: «Laisse les morts enterrer leurs morts et toi, va annoncer le royaume de Dieu.» 61 Un autre dit: «Je te suivrai, Seigneur, mais permets-moi d'aller d'abord faire mes adieux à ceux de ma maison.» 62 Jésus lui répondit: «Celui qui met la main à la charrue et regarde en arrière n'est pas fait pour le royaume de Dieu.» 

Texte biblique de la Bible Version Segond 21
Copyright © 2007 Société Biblique de Genève
Reproduit avec aimable autorisation. Tous droits réservés.