1А поради това на Йона му стана много мъчно и той възнегодува.2И се помоли на ГОСПОДА: О, ГОСПОДИ, не беше ли това, което казах, още когато бях в отечеството си? Това беше причината, заради която избързах да избягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото. (Изх 34:6; Пс 86:5; Йоил 2:13; Йона 1:3)3Затова, моля Ти се, ГОСПОДИ, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра, отколкото да живея. (3 Цар 19:4; Йона 4:8)4А ГОСПОД каза: Правилно ли е да негодуваш?5Тогава Йона излезе от града и седна на източната страна край града, където си направи колиба, под която седеше на сянка, докато види какво ще стане с града.6И ГОСПОД Бог определи да израсне една тиква, която се издигна над Йона, за да има сянка над главата му. И Йона се зарадва твърде много за тиквата.7А когато се зазори на сутринта, Бог определи един червей, който порази тиквата и тя изсъхна.8Щом изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър; и слънцето печеше върху главата на Йона, така че той примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра, отколкото да живея. (Йона 4:3)9А Бог каза на Йона: Правилно ли е да негодуваш за тиквата? И той отговори: Правилно е да негодувам, дори до смърт.10Тогава ГОСПОД каза: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина.11А Аз не трябваше ли да пожаля онзи голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата, освен многото добитък? (Вт 1:39; Пс 36:6; Пс 145:9; Йона 1:2; Йона 3:2; Йона 3:3)
1Jonas le prit très mal et fut irrité.2Il pria l'Eternel en disant: «Ah! Eternel, n'est-ce pas ce que je disais quand j'étais encore dans mon pays? C'est ce que je voulais éviter en fuyant à Tarsis. En effet, je savais que tu es un Dieu de grâce et de compassion, lent à la colère et riche en bonté, et qui regrettes le mal que tu envoies[1]. (Йоил 2:13)3Maintenant, Eternel, prends-moi donc la vie, car mourir vaut mieux pour moi que vivre.»4L'Eternel répondit: «Fais-tu bien de t'irriter?»5Jonas sortit de la ville et s'assit à l'est de la ville. Là il se fit une cabane et s'y tint à l'ombre en attendant de voir ce qui arriverait dans la ville.6L'Eternel Dieu fit pousser une plante qui s'éleva au-dessus de Jonas pour donner de l'ombre à sa tête et le délivrer de son mal. Jonas éprouva une grande joie à cause de cette plante,7mais le lendemain à l'aurore, Dieu fit venir un ver qui la rongea, et la plante sécha.8Au lever du soleil, Dieu fit souffler un vent chaud d'est, et le soleil frappa la tête de Jonas au point qu'il tomba en défaillance. Il demanda la mort en disant: «Il vaut mieux pour moi mourir que vivre.»9Dieu dit à Jonas: «Fais-tu bien de t'irriter à cause de la plante?» Il répondit: «Je fais bien de m'irriter jusqu'à la mort.»10L'Eternel dit: «Tu as pitié de la plante qui ne t'a coûté aucune peine et que tu n'as pas fait pousser, qui est née une nuit et qui a disparu l'autre nuit,11et moi, je n'aurais pas pitié de Ninive, la grande ville, dans laquelle se trouvent plus de 120'000 êtres humains incapables de distinguer leur droite de leur gauche et un grand nombre d'animaux!»