1В първия ден на седмицата Мария Магдалена дойде на гроба сутринта, докато още беше тъмно, и видя, че камъкът е отвален от гроба. (Мт 28:1; Мк 16:1; Лк 24:1)2Затова се завтече и дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Отнесли са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили. (Йн 13:23; Йн 19:26; Йн 21:7; Йн 21:20; Йн 21:24)3И така, Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба;4и двамата тичаха заедно, но другият ученик изпревари Петър и стигна пръв на гроба.5И като надникна, видя плащениците положени, но не влезе вътре. (Йн 19:40)6След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците положени (Лк 24:12)7и кърпата, която беше на главата Му, не сложена при плащениците, а свита на отделно място. (Йн 11:44)8Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя, и повярва.9Защото още не бяха разбрали Писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите. (Пс 16:10; Ис 53:11; Д А 2:25; Д А 13:34; Д А 13:35)10И така, учениците се върнаха пак у дома си.
Христос се явява на Мария Магдалена
11А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, както плачеше, надникна в гроба (Мт 28:1; Мт 28:9; Мк 16:5; Мк 16:9)12и видя двама ангели в бели дрехи, седнали там, където беше лежало тялото на Исус, единият откъм главата и другият откъм краката.13И те я попитаха: Жено, защо плачеш? Отговори им: Защото са отнесли моя Господ и не знам къде са Го положили.14Като каза това, тя се обърна и видя Исус, че стои, но не позна, че беше Той. (Мт 28:9; Мк 16:9; Лк 24:16; Лк 24:31; Йн 21:4)15Исус и каза: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, Му отговори: Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.16Исус и каза: Мария! Тя се обърна и Му каза на еврейски: Равуни! (Което значи „Учителю!“.)17Исус и каза: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог. (Пс 22:22; Пс 22:23; Мт 28:10; Йн 16:28; Еф 1:17; Евр 2:11)18Мария Магдалена дойде и извести на учениците, че е видяла Господа и че Той и казал това. (Мт 28:10; Лк 24:10)
Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим
19А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха събрани учениците, беше заключена поради страх от юдеите, Исус дойде, застана на средата и им каза: Мир вам! (Мт 28:16; Мк 16:14; Лк 24:36; Д А 13:31; 1 Кор 15:5; 1 Кор 15:7)20И като изрече това, им показа ръцете и ребрата Си. И учениците се зарадваха, като видяха Господа. (Йн 16:22)21И Исус пак им каза: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас. (Мт 28:18; Йн 17:18; Йн 17:19; 2 Тим 2:2)22И като изрече това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух.23На които простите греховете, простени са им; на които задържите, задържани са. (Мт 16:19; Мт 18:18)
Исус Христос и Тома
24А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато бе идвал Исус. (Йн 11:16)25Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им отвърна: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа пръста си в раните от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. (Йн 19:34)26И след осем дни учениците Му пак бяха вътре; и Тома беше с тях. Исус дойде, когато вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам!27Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. (1 Йн 1:1)28Тома Му отговори: Господ мой и Бог мой!29Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали. (2 Кор 5:7; 1 Пет 1:8)30А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са описани в тази книга. (Йн 21:25)31А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име. (Лк 1:4; Йн 3:15; Йн 3:16; Йн 5:24; Рим 15:4; 1 Пет 1:8; 1 Пет 1:9)
1Le dimanche, Marie de Magdala se rendit au tombeau de bon matin, alors qu'il faisait encore sombre, et elle vit que la pierre avait été enlevée [de l'entrée] du tombeau.2Elle courut trouver Simon Pierre et l'autre disciple que Jésus aimait et leur dit: «Ils ont enlevé le Seigneur du tombeau et nous ne savons pas où ils l'ont mis.»3Pierre et l'autre disciple sortirent donc et allèrent au tombeau.4Ils couraient tous les deux ensemble, mais l'autre disciple courut plus vite que Pierre et arriva le premier au tombeau.5Il se pencha et vit les bandelettes posées par terre, cependant il n'entra pas.6Simon Pierre, qui le suivait, arriva et entra dans le tombeau. Il vit les bandelettes posées par terre;7le linge qu'on avait mis sur la tête de Jésus n'était pas avec les bandes, mais enroulé dans un endroit à part.8Alors l'autre disciple, qui était arrivé le premier au tombeau, entra aussi, il vit et il crut.9En effet, ils n'avaient pas encore compris que, d'après l'Ecriture, Jésus devait ressusciter.10Ensuite les disciples repartirent chez eux.11Cependant, Marie se tenait dehors près du tombeau et pleurait. Tout en pleurant, elle se pencha pour regarder dans le tombeau,12et elle vit deux anges habillés de blanc assis à la place où avait été couché le corps de Jésus, l'un à la tête et l'autre aux pieds.13Ils lui dirent: «Femme, pourquoi pleures-tu?» Elle leur répondit: «Parce qu'ils ont enlevé mon Seigneur et je ne sais pas où ils l'ont mis.»14En disant cela, elle se retourna et vit Jésus debout, mais elle ne savait pas que c'était lui.15Jésus lui dit: «Femme, pourquoi pleures-tu? Qui cherches-tu?» Pensant que c'était le jardinier, elle lui dit: «Seigneur, si c'est toi qui l'as emporté, dis-moi où tu l'as mis et j'irai le prendre.»16Jésus lui dit: «Marie!» Elle se retourna et lui dit en hébreu: «Rabbouni!», c'est-à-dire maître.17Jésus lui dit: «Ne me retiens pas, car je ne suis pas encore monté vers mon Père, mais va trouver mes frères et dis-leur que je monte vers mon Père et votre Père, vers mon Dieu et votre Dieu.»18Marie de Magdala alla annoncer aux disciples qu'elle avait vu le Seigneur et qu'il lui avait dit cela.
Apparitions de Jésus ressuscité aux disciples
19Le soir de ce même dimanche, les portes de la maison où les disciples se trouvaient [rassemblés] étaient fermées car ils avaient peur des chefs juifs; Jésus vint alors se présenter au milieu d'eux et leur dit: «Que la paix soit avec vous!»20Après avoir dit cela, il leur montra ses mains et son côté. Les disciples furent remplis de joie en voyant le Seigneur.21Jésus leur dit de nouveau: «Que la paix soit avec vous! Tout comme le Père m'a envoyé, moi aussi je vous envoie.»22Après ces paroles, il souffla sur eux et leur dit: «Recevez le Saint-Esprit!23Ceux à qui vous pardonnerez les péchés, ils leur seront pardonnés; ceux à qui vous les retiendrez, ils leur seront retenus.»24Thomas appelé Didyme, l'un des douze, n'était pas avec eux lorsque Jésus vint.25Les autres disciples lui dirent donc: «Nous avons vu le Seigneur.» Mais il leur dit: «Si je ne vois pas dans ses mains la marque des clous, si je n'y mets pas mon doigt et si je ne mets pas ma main dans son côté, je ne croirai pas.»26Huit jours après, les disciples de Jésus étaient de nouveau dans la maison et Thomas se trouvait avec eux. Jésus vint alors que les portes étaient fermées, se tint au milieu d'eux et dit: «Que la paix soit avec vous!»27Puis il dit à Thomas: «Avance ton doigt ici et regarde mes mains. Avance aussi ta main et mets-la dans mon côté. Ne sois pas incrédule, mais crois!»28Thomas lui répondit: «Mon Seigneur et mon Dieu!» Jésus lui dit:29«Parce que tu m'as vu, tu as cru. Heureux ceux qui n'ont pas vu et qui ont cru!»
Objectif de l'auteur
30Jésus a accompli encore, en présence de ses disciples, beaucoup d'autres signes qui ne sont pas décrits dans ce livre.31Mais ceux-ci ont été décrits afin que vous croyiez que Jésus est le Messie, le Fils de Dieu, et qu'en croyant vous ayez la vie en son nom.