1Мълчете пред Мене, вие, острови; и племената нека подновят силата си; нека приближат и тогава нека говорят; нека застанем заедно на съд. (Зах 2:13)2Кой е издигнал един от изток, когото повика с правда при краката Си? Предава му народи и го поставя господар над царе, и тях предава на меча му като прах, на лъка му – като отвята плява. (Бит 14:14; Ис 41:25; Ис 45:1; Ис 46:11)3Подгонва ги и безопасно минава пътя, по който не беше ходил с краката си.4Кой издейства и извърши това, като повика още в началото бъдещите поколения? Аз, ГОСПОД, първият и последният, Аз съм. (Ис 41:26; Ис 43:10; Ис 44:6; Ис 44:7; Ис 46:10; Ис 48:12; Отк 1:17; Отк 22:13)5Островите видяха и се уплашиха, земните краища се разтрепераха, приближиха се и дойдоха.6Всеки помогна на другаря си и каза на брат си: Дерзай! (Ис 40:19; Ис 44:12)7И така, дърводелецът насърчаваше златаря и този, който кове с чука – онзи, който удря на наковалнята, като казваше: Добре е споено, и го закрепваше с гвоздей, за да не се клати. (Ис 40:19; Ис 40:20)8Но ти, Израилю, служителю Мой, Якове, когото Аз избрах, потомство на Моя приятел Авраам, (Вт 7:6; Вт 10:15; Вт 14:2; 2 Лет 20:7; Пс 135:4; Ис 43:1; Ис 44:1; Як 2:23)9ти, когото взех от краищата на земята и повиках от най-далечните и страни, и ти казах: Ти си Мой слуга, Аз те избрах и не те отхвърлих, (Ис 41:13; Ис 41:14; Ис 43:5)10не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; ще те укрепя, да! Ще ти помогна. Да! Ще те подкрепя с праведната Си десница. (Вт 31:6; Вт 31:8)11Ето, всички, които са разгневени на тебе, ще се засрамят и смутят; съперниците ти ще станат като нищо и ще загинат. (Изх 23:22; Ис 45:24; Ис 60:12; Зах 12:3)12Ще потърсиш онези, които се сражават против теб, и няма да ги намериш; онези, които воюват против тебе, ще станат като нищо – все едно, че не са били.13Защото Аз, ГОСПОД, твоят Бог, съм, Който подкрепям десницата ти и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна. (Ис 41:10)14Не бой се, червею Якове, и вие, малцината Израилеви; Аз ще ти помагам, казва ГОСПОД, твоят изкупител, Святият Израилев.15Ето, Аз ще те направя на нова остра назъбена диканя; ще вършееш планините и ще ги стриеш, и ще обърнеш хълмовете на дребна плява; (Мих 4:13; 2 Кор 10:4; 2 Кор 10:5)16ще ги отвееш и вятърът ще ги отнесе, и вихрушката ще ги разпръсне; а ти ще се зарадваш в ГОСПОДА, ще се похвалиш в Святия Израилев. (Ис 45:25; Ер 51:2)17Когато сиромасите и немотните потърсят вода, а няма, и езикът им съхне от жажда, Аз, ГОСПОД, ще ги послушам, Аз, Израилевият Бог, няма да ги оставя.18Ще отворя реки на голите височини и извори – сред долините; ще обърна пустинята на водни езера и сухата земя – на водни извори. (Пс 107:35; Ис 35:6; Ис 35:7; Ис 43:19; Ис 44:3)19В пустинята ще насадя кедър, ситим, митра и маслиново дърво; в ненаселената земя ще поставя заедно елха, явор и кипарис,20за да видят и да знаят, да разсъдят и разберат всички, че ръката ГОСПОДНЯ е направила това и Святият Израилев го е създал. (Йов 12:9)21Представете делото си, казва ГОСПОД; приведете силните си доказателства, казва Якововият Цар.22Нека ги приведат и нека ни кажат какво има да стане; обяснете миналото, кажете какво е било, за да приложим сърцата си в него и да узнаем сетнината му; или ни известете бъдещето, (Ис 45:21)23известете какво има да стане после, за да познаем, че сте богове; дори докарвайте добро или зло докарвайте, за да се ужасим, като го видим всички. (Ис 42:9; Ис 44:7; Ис 44:8; Ис 45:3; Ер 10:5; Йн 13:19)24Ето, вие сте по-малко от нищо; и това, което вършите – по-малко от нищо; мерзост е онзи, който ви избира. (Пс 115:8; Ис 44:9; 1 Кор 8:4)25Издигнах един от север и той е дошъл, от изток – един, който призовава Моето име; и ще нагази първенците като кал, както грънчарят тъпче глината. (Езд 1:2; Ис 41:2)26Кой е изявил това отначало, за да знаем, и отпреди време, за да кажем: Той има право? Напротив, няма някой да го е изявил, няма някой да го е казал, няма някой да е чул думите ви. (Ис 43:9)27Пръв Аз казах на Сион: Ето ги! Ето ги! И дадох на Йерусалим благовестител. (Ис 40:9; Ис 41:4)28Защото, когато прегледах, нямаше никой. Да! Между тях нямаше съветник, който да може да отговори и дума, когато ги попитах. (Ис 63:5)29Ето, те всички са суета, делата им са нищо, излетите им идоли са вятър и срам. (Ис 41:24)
1Iles, faites silence pour m'écouter! Que les peuples renouvellent leur force, qu'ils s'avancent pour parler! Approchons-nous ensemble pour le jugement.2Qui a fait surgir de l'est celui que la justice appelle à sa suite? Qui lui a livré des nations et soumis des rois? Qui a transformé leur épée en poussière, et leur arc en un fétu de paille qui s'envole?3Il s'est lancé à leur poursuite, il circule en paix sur un sentier que ses pieds n'avaient jamais touché.4Qui a accompli cela? Qui l'a mis en œuvre? C'est celui qui a convoqué les générations dès le commencement: c'est moi, l'Eternel, qui suis le premier, et je serai encore le même avec les générations à venir.5Les îles le voient, et elles ont peur, les extrémités de la terre tremblent: ils s'approchent, ils viennent.6Ils s'aident mutuellement et chacun dit à son frère: «Courage!»7Le sculpteur encourage l'orfèvre, celui qui travaille au marteau encourage celui qui frappe sur l'enclume. Il affirme que la soudure est bonne, puis il fixe l'idole avec des clous pour qu'elle ne soit pas branlante.8Mais toi, Israël, tu es mon serviteur. Jacob, tu es celui que j'ai choisi, le descendant de mon ami Abraham.9Je t'ai pris aux extrémités de la terre, je t'ai appelé d'une région lointaine et t'ai dit: «Tu es mon serviteur.» Je t'ai choisi et ne te rejette pas.10N'aie pas peur, car je suis moi-même avec toi. Ne promène pas des regards inquiets, car je suis ton Dieu. Je te fortifie, je viens à ton secours, je te soutiens par ma main droite, la main de la justice.11Ils seront couverts de honte et humiliés, tous ceux qui sont furieux contre toi; ils seront réduits à rien, ils disparaîtront, ceux qui t'intentent un procès.12Tu auras beau les chercher, tu ne les trouveras plus, ceux qui te combattaient; ils seront réduits à rien, réduits au néant, ceux qui te faisaient la guerre.13En effet, c'est moi, l'Eternel, ton Dieu, qui empoigne ta main droite et qui te dis: «N'aie pas peur! J e viens moi-même à ton secours.»14N'aie pas peur, vermisseau de Jacob, faible reste d'Israël! Je viens à ton secours, déclare l'Eternel. Celui qui te rachète, c'est le Saint d'Israël.15Je vais faire de toi un traîneau de battage tout neuf, garni de pointes. Tu écraseras, tu broieras les montagnes et tu rendras les collines semblables à la bale du blé.16Tu les secoueras et le vent les emportera, un tourbillon les dispersera, mais toi, tu trouveras ta joie dans l'Eternel, tu feras ton sujet de fierté du Saint d'Israël.17Les plus humbles et les plus pauvres cherchent de l'eau, mais il n'y en a pas, et leur langue est desséchée par la soif. Moi, l'Eternel, je répondrai à leurs prières. Moi, le Dieu d'Israël, je ne les abandonnerai pas.18Je ferai jaillir des fleuves sur les collines et des sources au milieu des vallées. Je changerai le désert en étang et la terre aride en cours d'eau.19Je ferai pousser dans le désert le cèdre, l'acacia, le myrte et l'olivier. Je placerai pêle-mêle dans la plaine aride le cyprès, l'orme et le buis.20Ils le verront et ainsi ils reconnaîtront, ils constateront et comprendront tous ensemble que c'est la main de l'Eternel qui a fait cela, que c'est le Saint d'Israël qui l'a créé.21Plaidez votre cause, dit l'Eternel. Présentez des arguments pour votre défense, dit le roi de Jacob.22Qu'ils les présentent! Qu'ils nous révèlent ce qui doit arriver! Quelles prédictions avez-vous déjà faites? Révélez-le! Nous y réfléchirons et saurons ainsi si elles se sont accomplies. Ou bien annoncez-nous l'avenir!23Révélez ce qui arrivera plus tard! Nous reconnaîtrons alors que vous êtes des dieux. Faites seulement quelque chose, que ce soit bien ou mal, pour que nous le voyions et l'examinions ensemble!24En réalité, vous êtes moins que rien et votre activité est plus que vide. C'est une erreur monstrueuse que de vous choisir.25Je l'ai fait surgir du nord et il est venu; depuis l'est, il recourt à mon nom; il écrase les gouverneurs comme de la boue, tout comme le potier piétine l'argile.26Qui l'a révélé dès le début pour que nous le sachions, longtemps à l'avance pour que nous puissions dire: «C'est juste»? Personne ne l'a révélé, personne ne l'a annoncé et personne n'a entendu vos paroles.27J'ai été le premier à dire à Sion: «Les voici», à donner à Jérusalem un messager de bonnes nouvelles.28Je regarde, mais personne ne se présente: personne parmi eux qui puisse donner un avis et qui puisse répondre si je l'interroge.29Ils ne sont tous que tromperie, ils ne fabriquent que du vide, leurs idoles ne sont que du vent, c'est le désert.