1По това време Езекия се разболя до смърт. Пророк Исайя, Амосовият син, дойде при него и му каза: Така казва ГОСПОД: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш. (2 Цар 17:23; 4 Цар 20:1; 2 Лет 32:24)2Тогава Езекия се обърна към стената и се помоли на ГОСПОДА: (Неем 13:14)3Моля Ти се, ГОСПОДИ, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце и върших това, което беше угодно пред Теб. И Езекия плака горчиво.4Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към Исайя и каза:5Иди и кажи на Езекия: Така казва ГОСПОД, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето, Аз ще добавя към живота ти петнадесет години.6И ще избавя и теб, и този град от ръката на асирийския цар и ще защитя този град. (4 Цар 20:8; Ис 7:11; Ис 37:35)7А това ще ти бъде знамението от ГОСПОДА, че ГОСПОД ще извърши това, което каза:8ето, ще върна сянката десет стъпала назад, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаз. И така, слънцето се върна назад десет стъпала, които преди това беше изминало.9Ето какво писа Юдейският цар Езекия, когато се беше разболял и оздравя от болестта си:10Аз казах: В половината от дните си ще вляза в портите на преизподнята; лиших се от остатъка на годините си.11Казах: Няма да видя вече ГОСПОДА, ГОСПОДА, в земята на живите; няма да видя вече човека, като съм между онези, които престанаха да живеят. (Пс 27:13; Пс 116:9)12Жилището ми се премести и се вдигна от мене като овчарски шатър; навих живота си като тъкач, от основата Той ще ме отреже; между сутринта и вечерта ще ме довършиш. (Йов 7:6)13Успокоявах се до сутринта; но Той като лъв троши всичките ми кости; между сутринта и вечерта ще ме довършиш.14Като лястовица или жерав – така крещях, стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми застъпник. (Ис 59:11)15Какво мога да кажа аз? Той ми каза и сам го изпълни; ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си. (Йов 7:11; Йов 10:1)16Чрез тези неща живеят хората, Господи, и само в тях е животът на моя дух; така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.17Ето, излезе за моя мир, когато имах голяма мъка; и Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.18Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; онези, които слизат в рова, не могат да се надяват на Твоята вярност. (Пс 6:5; Пс 30:9; Пс 88:11; Пс 115:17; Екл 9:10)19Живият, живият, той ще Те хвали, както аз днес; бащата ще извести на децата си Твоята вярност. (Вт 4:9; Вт 6:7; Пс 78:3; Пс 78:4)20ГОСПОД е близо да ме спаси; затова ще пеем моите песни със струнни инструменти в дома ГОСПОДЕН през всички дни на живота си.21А Исайя беше казал: Нека вземат наниз смокини и ги сложат за компрес на цирея – и царят ще оздравее. (4 Цар 20:7)22Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще отида в ГОСПОДНИЯ дом? (4 Цар 20:8)
1A cette époque-là, Ezéchias fut atteint d'une maladie mortelle. Le prophète Esaïe, fils d'Amots, vint le trouver et lui annonça: «Voici ce que dit l'Eternel: Donne tes ordres à ta famille, car tu vas mourir, tu ne vivras plus.»2Ezéchias tourna le visage contre le mur et fit cette prière à l'Eternel:3«Eternel, souviens-toi que j'ai marché devant toi dans la vérité, avec un cœur intègre, et que j'ai fait ce qui est bien à tes yeux!» Puis il pleura abondamment.4Alors la parole de l'Eternel fut adressée à Esaïe:5«Va annoncer à Ezéchias: ‘Voici ce que dit l'Eternel, le Dieu de ton ancêtre David: J'ai entendu ta prière, j'ai vu tes larmes. J'ajoute quinze années à ta vie.6Je te délivrerai, de même que cette ville, du roi d'Assyrie. Je protégerai cette ville.7Voici pour toi, de la part de l'Eternel, le signe qu'il accomplira la parole qu'il a prononcée:8je vais faire reculer l'ombre des marches qui est descendue sur l'escalier d'Achaz, et ce grâce au soleil. Je vais la faire reculer de 10 marches.’» Et le soleil recula de 10 marches sur l'escalier où il était déjà descendu.9Poème d'Ezéchias, le roi de Juda, sur sa maladie et son rétablissement.10«Je disais: ‘Au beau milieu de mon existence, je dois passer par les portes du séjour des morts. Je suis privé du reste de mes années!’11Je disais: ‘Je ne verrai plus l'Eternel, l'Eternel, sur la terre des vivants. Je ne pourrai plus regarder aucun homme en compagnie des habitants du monde!’12Mon habitation était enlevée et transportée loin de moi comme une tente de berger. Pareil à un tisserand, j'arrivais au bout du rouleau de ma vie. Il m'arrachait à la chaîne de tissage. Avant la nuit tu en aurais fini avec moi!13»Je me suis retenu jusqu'au matin, mais pareil à un lion, il brisait tous mes os. Avant la nuit tu m'aurais achevé!14Je poussais des petits cris, tel une hirondelle en train de voltiger, je gémissais comme une colombe. Mes yeux se levaient, épuisés, vers le ciel: ‘Seigneur, je suis accablé, porte-toi garant pour moi!’15»Que dire? Il m'a parlé, et c'est lui-même qui a agi. Je marcherai humblement jusqu'au terme de mes années, à cause de l'amertume dont j'ai fait preuve.16Seigneur, c'est par tes bontés que l'on vit, c'est grâce à elles que j'ai encore un souffle de vie. Tu m'as restauré, tu m'as fait revivre.17Mon amertume même s'est changée en bien-être. Tu m'as aimé au point de me retirer de la fosse de la destruction, car tu as jeté derrière toi tous mes péchés.18»Ce n'est pas le séjour des morts qui te célébrera, ce n'est pas la mort qui te louera. Ceux qui sont descendus dans la tombe n'espèrent plus en ta fidélité.19C'est le vivant, oui, c'est le vivant qui te célèbre, comme moi aujourd'hui, et c'est le père qui fait connaître ta fidélité à ses enfants.20»Eternel, puisque tu m'as sauvé, nous ferons résonner les cordes de nos instruments, tous les jours de notre vie, près de la maison de l'Eternel.»21Esaïe avait dit: «Qu'on apporte un gâteau aux figues, qu'on l'étale sur l'ulcère et Ezéchias vivra.»22Quant à Ezéchias, il avait dit: «Quel est le signe que je pourrai monter à la maison de l'Eternel?»