Еремия 44 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Слово Господне за юдеите, поселили се в Египет

1 Словото, което дойде към Йеремия за всички юдеи, които живееха в Египетската земя и седяха в Мигдол, в Тафнес, в Мемфис и в страната Патрос, и каза: (Изх 14:2; Ер 43:7; Ер 46:14)

Изх 14:2Ер 43:7Ер 46:14

2 Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Видяхте цялото зло, което докарах върху Йерусалим и върху всички Юдейски градове; и, ето, днес те са пусти и няма кой да живее в тях (Ер 9:11; Ер 34:22) 3 поради нечестието, което сториха, и Ме разгневиха, като отиваха да кадят и да служат на други богове, които нито те познаваха, нито вие, нито бащите ви. (Вт 13:6; Вт 32:17; Ер 19:4)

Вт 13:6Вт 32:17Ер 19:4

4 И пратих при вас всичките Си слуги, пророците, като ставах рано и ги пращах, и казвах: Ах! Не правете тази гнусна работа, която Аз мразя. (2 Лет 36:15; Ер 7:25; Ер 25:4; Ер 26:5; Ер 29:19)

2 Лет 36:15Ер 7:25Ер 25:4Ер 26:5Ер 29:19

5 Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, за да се върнат от нечестието си, за да не кадят на други богове. 6 Затова се изляха яростта Ми и гневът Ми и пламнаха в Юдейските градове и в йерусалимските улици; и те бяха разорени и пусти, както са и днес. (Ер 42:18) 7 И така, сега така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Защо вършите това голямо зло против своите души, така че да изтребите помежду си мъж и жена, дете и кърмаче отсред Юдея, за да не остане от вас някой оцелял, (Чис 16:38; Ер 7:19) 8 като Ме разгневявате с делата на ръцете си и кадите на други богове в Египетската земя, където дойдохте да бъдете пришълци, така че да бъдете изтребени и да станете за проклятие и за укоряване между всички народи на света? (Ер 25:6; Ер 25:7; Ер 42:18; Ер 44:12)

Ер 25:6Ер 25:7Ер 42:18Ер 44:12

9 Забравихте ли наказанията, които наложих поради нечестието на бащите ви и нечестието на Юдейските царе, и нечестието на жените на всеки от тях, и вашето нечестие, и нечестието на жените ви, което вършеха в Юдейската земя и по йерусалимските улици? 10 Те и до днес не се смириха, нито се убояха, нито ходиха според закона Ми и наредбите, които поставих пред вас и пред бащите ви. (Пр 28:14) 11 Затова така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще насоча лицето Си против вас за зло, дори за изтреблението на цяла Юдея. (Лев 17:10; Лев 20:5; Лев 20:6; Ер 21:10; Ам 9:4)

Лев 17:10Лев 20:5Лев 20:6Ер 21:10Ам 9:4

12 И ще премахна останалите от Юдея, които насочиха лицата си да отидат в Египетската земя; ще паднат от меч, ще загинат от глад, от най-скромен до най-велик ще измрат от меч и глад; и ще бъдат за проклинане и учудване, за проклятие и укоряване. (Ер 42:15; Ер 42:18; Ер 42:22)

Ер 42:15Ер 42:18Ер 42:22

13 Защото ще накажа онези, които живеят в Египетската земя, както наказах Йерусалим, с меч, глад и мор, (Ер 43:11) 14 така че никой от останалите от Юдея, които са отишли в Египетската земя да бъдат пришълци там, няма да избегне или да оцелее, за да се върне в Юдейската земя, към която те копнеят да се върнат, за да живеят там; защото никой няма да се върне освен онези, които избягат. (Ер 44:28) 15 Тогава всички мъже, които знаеха, че жените им кадеха на други богове, и всички жени, които се намираха там, едно голямо множество, дори всички юдеи, които живееха в Патрос в Египетската земя, отговориха на Йеремия: 16 Колкото до словото, което ти ни говори в ГОСПОДНЕТО име, няма да те послушаме; (Ер 6:16) 17 а непременно ще вършим всичко, което е излязло от устата ни, че ще кадим на небесната царица и ще и правим възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете и първенците ни, в Юдейските градове и по йерусалимските улици; защото тогава ядяхме хляб до насита, добре ни беше и зло не видяхме. (Чис 30:12; Вт 23:23; Съд 11:36; Ер 7:18; Ер 44:25)

Чис 30:12Вт 23:23Съд 11:36Ер 7:18Ер 44:25

18 Но откакто престанахме да кадим на небесната царица и да и правим възлияния, сме били лишени от всичко и се довършихме от меч и глад. 19 А жените казаха: И когато кадехме на небесната царица и и правихме възлияния, дали без знанието на мъжете си и правихме млинове по нейния образ и и правихме възлияния? (Ер 7:18) 20 Тогава Йеремия говори на целия народ, на мъжете и жените, с една дума, на целия народ, които му отговориха така, като каза: 21 Не си ли спомни ГОСПОД тамяна, който кадехте в Юдейските градове и по йерусалимските улици, вие и бащите ви, царете и първенците ви, и народът от тази земя, и не дойде ли в ума Му? 22 Така че ГОСПОД не можа вече да търпи поради злите ви дела и поради мерзостите, които вършехте, и затова земята ви запустя и стана за учудване и проклятие, без жители, както е днес. (Ер 25:11; Ер 25:18; Ер 25:38; Ер 44:6)

Ер 25:11Ер 25:18Ер 25:38Ер 44:6

23 Понеже кадехте и понеже съгрешавахте пред ГОСПОДА, и не послушахте гласа на ГОСПОДА, нито ходихте според закона и наредбите Му или изявленията Му, затова ви постигна това зло, както виждате днес. (Дан 9:11; Дан 9:12) 24 При това Йеремия каза на целия народ и на всички жени: Слушайте ГОСПОДНЕТО слово, всички от Юдея, които сте в Египетската земя. (Ер 43:7; Ер 44:15) 25 Така говори ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Вие и жените ви не само говорихте с устата си, но извършихте с ръцете си това, което казахте, че: Непременно ще изпълним оброците си, на които се обрекохме, да кадим на небесната царица и да и правим възлияния. Тогава потвърждавайте и изпълнявайте оброците си. (Ер 44:15) 26 Затова слушайте ГОСПОДНЕТО слово, всички от Юдея, които живеете в Египетската земя: Ето, заклех се във великото Си име, казва ГОСПОД, че името Ми ще престане вече да се произнася от устата на който и да е юдеин, в цялата Египетска земя, че да казва: Заклевам се в живота на ГОСПОДА ЙЕХОВА! (Бит 22:16; Ез 20:39) 27 Ето, Аз бдя над тях за зло, а не за добро; и всички юдеи, които са в Египетската земя, ще гинат от меч и глад, докато се довършат. (Ер 1:10; Ер 31:28; Ер 44:12; Ез 7:6)

Ер 1:10Ер 31:28Ер 44:12Ез 7:6

28 А които избегнат от меча и се върнат от Египетската земя в Юдейската земя, ще бъдат малко на брой; и всички останали от Юдея, които отидоха в Египетската земя, за да бъдат пришълци там, ще познаят чие слово ще се сбъдне, Моето ли или тяхното. (Ис 27:13; Ер 44:14; Ер 44:17; Ер 44:25; Ер 44:26)

Ис 27:13Ер 44:14Ер 44:17Ер 44:25Ер 44:26

29 И това ще ви бъде знамението, казва ГОСПОД, че Аз ще ви накажа на това място, за да познаете, че думите Ми непременно ще се сбъднат против вас за зло – (Пс 33:11) 30 така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще предам египетския цар фараон Вафрий в ръката на неприятелите му и в ръката на онези, които искат живота му, както предадох Юдейския цар Седекия в ръката на неприятеля му Навуходоносор, вавилонския цар, който искаше живота му. (Ер 39:5; Ер 46:25; Ер 46:26; Ез 29:3; Ез 30:21)

Ер 39:5Ер 46:25Ер 46:26Ез 29:3Ез 30:21

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Péché et jugement des Juifs d'Egypte

1 Voici la parole adressée à Jérémie à l'intention de tous les Juifs qui s'étaient installés en Egypte, à Migdol, à Tachpanès, à Memphis et dans la région de Pathros. 2 «Voici ce que dit l'Eternel, le maître de l'univers, le Dieu d'Israël: Vous avez vous-mêmes vu tout le malheur que j'ai fait venir sur Jérusalem et sur toutes les villes de Juda. Elles ne sont plus aujourd'hui que des ruines inhabitées 3 à cause du mal qu'ils ont commis au point de m'irriter: ils sont allés brûler de l'encens et servir d'autres dieux, inconnus d'eux, de vous et de vos ancêtres. 4 Je vous ai envoyé tous mes serviteurs, les prophètes. Je les ai envoyés inlassablement dire: ‘Ne commettez plus ces horreurs que je déteste!’ 5 Mais ils n'ont pas écouté, ils n'ont pas tendu l'oreille, ils n'ont pas renoncé à leur attitude perverse. Ils n'ont pas cessé de faire brûler de l'encens en l'honneur d'autres dieux. 6 Ma fureur et ma colère se sont alors déversées, incendiant les villes de Juda et les rues de Jérusalem, et celles-ci ne sont plus que ruines et terres dévastées, comme on peut le constater aujourd'hui. 7 »Maintenant voici ce que dit l'Eternel, le Dieu de l'univers, le Dieu d'Israël: Pourquoi vous faites-vous un si grand mal? Pourquoi faire disparaître du milieu de Juda hommes, femmes, enfants et nouveau-nés, de telle sorte qu'il ne subsiste plus rien de vous? 8 Pourquoi m'irritez-vous par vos agissements en faisant brûler de l'encens en l'honneur d'autres dieux, en Egypte où vous êtes venus vous réfugier? Vous vous exposez ainsi à être exterminés et à devenir un sujet de malédiction et d'insulte parmi toutes les nations de la terre! 9 Avez-vous oublié le mal commis dans le pays de Juda et dans les rues de Jérusalem par vos ancêtres, par les rois de Juda et leurs femmes, par vous-mêmes et vos femmes? 10 »Jusqu'à aujourd'hui, aucune trace de brisement chez eux. Ils n'ont pas fait preuve de crainte, ils n'ont pas suivi ma loi et mes prescriptions. Pourtant, je vous les avais communiquées, à vous et à vos ancêtres. 11 C'est pourquoi, voici ce que dit l'Eternel, le maître de l'univers, le Dieu d'Israël: J'ai décidé de faire votre malheur et d'exterminer tout Juda. 12 J'enlèverai le reste de Juda, ceux qui ont pris la décision d'aller en Egypte pour s'y réfugier. Ils disparaîtront tous de l'Egypte. Ils tomberont par l'épée ou par la famine. Ils disparaîtront du plus petit au plus grand par l'épée ou par la famine. Ils mourront et deviendront un sujet d'imprécation, de consternation, de malédiction et d'insulte. 13 J'interviendrai contre ceux qui se sont installés en Egypte de la même manière que je l'ai fait contre Jérusalem: par l'épée, la famine et la peste. 14 Il n'y aura ni rescapé ni survivant, parmi le reste de Juda venu se réfugier en Egypte, pour retourner dans le pays de Juda. Ils ont beau aspirer à retourner s'installer là-bas, ils n'y retourneront pas, mis à part quelques rescapés.» 15 Tous les hommes qui savaient que leur femme faisait brûler de l'encens en l'honneur d'autres dieux, toutes les femmes qui se tenaient là en une grande assemblée et tout le peuple installé en Egypte, à Pathros, répondirent à Jérémie: 16 «Tu as beau nous parler au nom de l'Eternel, nous ne t'écoutons pas. 17 Nous voulons faire tout ce que nous avons dit et continuer de faire brûler de l'encens et de verser des offrandes liquides en l'honneur de la reine du ciel, tout comme nous l'avons déjà fait, nous et nos ancêtres, nos rois et nos chefs, dans les villes de Juda et dans les rues de Jérusalem. Nous étions alors rassasiés de pain et heureux, nous ne connaissions pas le malheur. 18 C'est depuis que nous avons cessé de faire brûler de l'encens et de verser des offrandes liquides en l'honneur de la reine du ciel que nous manquons de tout, que nous sommes exterminés par l'épée et par la famine. 19 D'ailleurs, lorsque nous faisons brûler de l'encens et versons des offrandes liquides en l'honneur de la reine du ciel, est-ce à l'insu de nos maris que nous lui préparons des gâteaux à son effigie et lui versons des offrandes liquides?» 20 Jérémie dit alors à tout le peuple, aux hommes et aux femmes, à tous ceux qui lui avaient donné cette réponse: 21 «L'encens que vous avez fait brûler dans les villes de Juda et dans les rues de Jérusalem, vous et vos ancêtres, vos rois et vos chefs ainsi que l'ensemble de la population, l'Eternel s'en est souvenu, il ne l'a pas oublié. 22 Il ne pouvait plus supporter la méchanceté de vos agissements, les horreurs que vous avez commises, et votre pays est devenu une ruine, un désert, un endroit maudit, inhabité, comme on peut le constater aujourd'hui. 23 C'est parce que vous avez fait brûler de l'encens et péché contre l'Eternel, parce que vous ne l'avez pas écouté et n'avez pas suivi sa loi, ses prescriptions et ses instructions. Oui, c'est justement pour cela que ce malheur vous a frappés, comme on peut le constater aujourd'hui.» 24 Jérémie dit encore à tout le peuple et à toutes les femmes: «Ecoutez la parole de l'Eternel, vous tous, Judéens d'Egypte! 25 Voici ce que dit l'Eternel, le maître de l'univers, le Dieu d'Israël: Vous et vos femmes avez formellement déclaré, tout en le confirmant par vos actes: ‘Nous voulons accomplir les vœux que nous avons faits en brûlant de l'encens et versant des offrandes liquides en l'honneur de la reine du ciel.’ Eh bien, vous respecterez vos vœux et les accomplirez jusqu'au bout! 26 Ecoutez donc la parole de l'Eternel, vous tous, Judéens installés en Egypte! Je jure par mon grand nom, dit l'Eternel, que plus aucun homme de Juda ne fera appel à mon nom, que dans toute l'Egypte plus personne ne dira: ‘Le Seigneur est vivant, c'est l'Eternel!’ 27 Je vais veiller sur eux pour leur malheur et non pour leur bien. Tous les hommes de Juda qui se trouvent en Egypte seront éliminés par l'épée et par la famine, jusqu'à leur extermination complète. 28 Les quelques-uns qui auront échappé à l'épée reviendront depuis l'Egypte dans le pays de Juda, et tout le reste de Juda venu se réfugier en Egypte saura alors quelle est la parole qui se sera accomplie: la mienne ou la leur. 29 Et je vais vous donner un signe que j'interviendrai moi-même contre vous dans cet endroit, déclare l'Eternel, afin que vous sachiez que mes paroles s'accompliront vraiment contre vous, pour votre malheur. 30 Voici ce que dit l'Eternel: Je vais livrer le pharaon Hophra, roi d'Egypte, entre les mains de ses ennemis, entre les mains de ceux qui en veulent à sa vie, tout comme j'ai livré Sédécias, roi de Juda, entre les mains de Nebucadnetsar, roi de Babylone, son ennemi, qui en voulait à sa vie.»