1А Савел одобряваше убиването му. И в същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Йерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските околии. (Д А 7:58; Д А 11:19; Д А 22:20)2И някои благочестиви човеци погребаха Стефан и ридаха за него твърде много. (Бит 23:2; Бит 50:10; 2 Цар 3:31)3А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и извличаше мъже и жени, и ги пращаше в тъмница. (Д А 9:1; Д А 22:4; Д А 26:10; 1 Кор 15:9; Гал 1:13)
Филип в Самария
4А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.5Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос. (Д А 6:5)6И множествата единодушно внимаваха в това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше.7Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, обладани от тях; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени, (Мк 16:17)8така че настана голяма радост в онзи град.
Симон магьосника
9А имаше отпреди това в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и смайваше населението на Самария. (Д А 5:36; Д А 13:6)10Той привличаше вниманието на всички, от малък до голям, и хората казваха: Този е така наречената велика Божия сила.11И внимаваха в неговите думи, понеже доста време ги беше учудвал с магиите си.12Но когато повярваха на Филип, който благовестваше Божието царство и името на Исус Христос, кръщаваха се мъже и жени. (Д А 1:3)13И самият Симон повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип и се удивляваше, като гледаше, че стават знамения и велики дела.14А апостолите, които бяха в Йерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петър и Йоан,15които, като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Святия Дух; (Д А 2:38)16защото Той не беше слязъл още на нито един от тях; а само бяха кръстени в името на Исус Христос. (Мт 28:19; Д А 2:38; Д А 10:48; Д А 19:2; Д А 19:5)17Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Святия Дух. (Д А 6:6; Д А 19:6; Евр 6:2)18А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Святият Дух, предложи им пари, като казваше:19Дайте и на мене тази сила, така че на когото положа ръце, да приема Святия Дух.20А Петър му каза: Парите ти да погинат заедно с тебе, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. (4 Цар 5:16; Мт 10:8; Д А 2:38; Д А 10:45; Д А 11:17)21Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.22Затова покай се от това твое нечестие и моли се на Господа дано ти се прости този помисъл на сърцето ти; (Дан 4:27; 2 Тим 2:25)23понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда. (Вт 29:18; Евр 12:15)24А Симон отговори: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова, което казахте. (Бит 20:7; Бит 20:17; Изх 8:8; Чис 21:7; 3 Цар 13:6; Йов 42:8; Як 5:16)25А те, след като засвидетелстваха и разгласяваха Господнето учение, се върнаха в Йерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села.
Филип и етиопецът
26А ангел от Господа говор на Филип: Стани, тръгни на юг, по пътя, който слиза от Йерусалим през пустинята за Газа.27И той стана и отиде. И, ето, човек от Етиопия, евнух, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото съкровище и беше дошъл в Йерусалим да се поклони, (3 Цар 8:41; Соф 3:10; Йн 12:20)28на връщане седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая.29А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.30И Филип се завтече и го чу, като четеше книгата на пророк Исая, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?31А той отговори: Как да разбера, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне при него.32А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Като овца бе заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отвори устата Си. (Ис 53:7; Ис 53:8)33В унижение Той бе лишен от правосъдие, а Неговия род – кой ще опише? Защото животът Му се отнема от земята.“34И евнухът заговори и каза на Филип: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът – за себе си или за някой друг?35А Филип отвори уста и като започна от това писание, благовести му Исус. (Лк 24:27; Д А 18:28)36И като вървяха по пътя, стигнаха до вода; и евнухът каза: Ето, вода; какво ми пречи да се кръстя? (Д А 10:47)37И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той отговори: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син. (Мт 16:16; Мт 28:19; Мк 16:16; Йн 6:69; Йн 9:35; Йн 9:38; Йн 11:27; Д А 9:20; 1 Йн 4:15; 1 Йн 5:5; 1 Йн 5:13)38Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата – Филип и евнухът, влязоха във водата; и той го кръсти.39А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип; и евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си. (3 Цар 18:12; 4 Цар 2:16; Ез 3:12; Ез 3:14)40А Филип се озова в Азот; и като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна в Цезарея.
Деяния 8
Segond 21
от Société Biblique de Genève1Saul approuvait l'exécution d'Etienne. Ce jour-là, une grande persécution éclata contre l'Eglise de Jérusalem et tous, à l'exception des apôtres, se dispersèrent dans les diverses régions de Judée et de Samarie.2Des hommes pieux enterrèrent Etienne et le pleurèrent beaucoup.3Quant à Saul, il cherchait à détruire l'Eglise: il pénétrait dans les maisons, en arrachait hommes et femmes et les faisait jeter en prison.
L'Evangile en Samarie
4Ceux qui avaient été dispersés allaient de lieu en lieu et annonçaient la bonne nouvelle de la parole.5Philippe descendit dans la ville de Samarie et y prêcha le Christ.6Les foules tout entières étaient attentives à ce que disait Philippe, lorsqu'elles apprirent et virent les signes miraculeux qu'il accomplissait.7En effet, des esprits impurs sortaient de beaucoup de démoniaques en poussant de grands cris et beaucoup de paralysés et de boiteux étaient guéris.8Il y eut une grande joie dans cette ville.9Un homme du nom de Simon se trouvait déjà dans la ville. Se présentant comme un personnage important, il exerçait la magie et provoquait l'étonnement du peuple samaritain.10Tous, du plus petit jusqu'au plus grand, l'écoutaient attentivement et disaient: «Cet homme est la puissance de Dieu, [celle qui s'appelle] la grande.»11Ils l'écoutaient attentivement parce qu'il les avait depuis longtemps étonnés par ses actes de magie.12Mais, quand ils eurent cru à Philippe qui leur annonçait la bonne nouvelle du royaume de Dieu et du nom de Jésus-Christ, hommes et femmes se firent baptiser.13Simon lui-même crut aussi et, après avoir été baptisé, il ne quittait plus Philippe; il voyait avec étonnement les [grands] miracles et signes qui s'accomplissaient.14Les apôtres qui étaient à Jérusalem apprirent que les habitants de la Samarie avaient fait bon accueil à la parole de Dieu, et ils leur envoyèrent Pierre et Jean.15Ceux-ci descendirent et prièrent pour eux afin qu'ils reçoivent le Saint-Esprit.16En effet, il n'était encore descendu sur aucun d'eux; ils avaient seulement été baptisés au nom du Seigneur Jésus.17Alors Pierre et Jean posèrent les mains sur eux et ils reçurent le Saint-Esprit.18Voyant que l'Esprit [saint] était donné lorsque les apôtres posaient les mains sur les gens, Simon leur offrit de l'argent19en disant: «Accordez-moi aussi ce pouvoir afin que celui sur lequel je poserai les mains reçoive le Saint-Esprit.»20Mais Pierre lui dit: «Que ton argent soit perdu avec toi, puisque tu as cru que le don de Dieu s'achète à prix d'argent!21Tu n'as ni part ni héritage dans cette affaire, car ton cœur n'est pas droit devant Dieu.22Renonce donc à ta méchanceté et prie le Seigneur pour que cette pensée de ton cœur te soit pardonnée, si c'est possible.23En effet, je vois que tu es rempli d'amertume et prisonnier du mal.»24Simon répondit: «Priez vous-mêmes le Seigneur pour moi, afin qu'il ne m'arrive rien de ce que vous avez dit.»25Après avoir rendu témoignage et prêché la parole du Seigneur, Pierre et Jean retournèrent à Jérusalem, annonçant la bonne nouvelle dans beaucoup de villages des Samaritains.
L'Evangile annoncé à un eunuque éthiopien
26Un ange du Seigneur s'adressa à Philippe en disant: «Lève-toi et va en direction du sud, sur le chemin qui descend de Jérusalem à Gaza, celui qui est désert.»27Il se leva et partit. Or un eunuque éthiopien, haut fonctionnaire de Candace, la reine d'Ethiopie, et administrateur de tous ses trésors, était venu à Jérusalem pour adorer.28Il repartait, assis sur son char, et lisait le prophète Esaïe.29L'Esprit dit à Philippe: «Avance et approche-toi de ce char.»30Philippe accourut et entendit l'Ethiopien lire le prophète Esaïe. Il lui dit: «Comprends-tu ce que tu lis?»31L'homme répondit: «Comment le pourrais-je, si personne ne me l'explique?» et invita Philippe à monter et à s'asseoir avec lui.32Le passage de l'Ecriture qu'il lisait était celui-ci: Il a été conduit comme une brebis à l'abattoir et, pareil à un agneau muet devant celui qui le tond, il n'ouvre pas la bouche.33Dans son humiliation, la justice lui a été refusée. Et sa génération, qui en parlera? En effet, sa vie a été supprimée de la terre.[1] (Ис 53:7)34L'eunuque dit à Philippe: «Je t'en prie, à propos de qui le prophète dit-il cela? Est-ce à propos de lui-même ou de quelqu'un d'autre?»35Alors Philippe prit la parole et, en partant de ce texte de l'Ecriture, il lui annonça la bonne nouvelle de Jésus.36Comme ils continuaient leur chemin, ils arrivèrent à un point d'eau. L'eunuque dit: «Voici de l'eau. Qu'est-ce qui empêche que je sois baptisé?»37[Philippe dit: «Si tu crois de tout ton cœur, cela est possible.» L'eunuque répondit: «Je crois que Jésus-Christ est le Fils de Dieu.»]38Il fit arrêter le char. Philippe et l'eunuque descendirent tous les deux dans l'eau et Philippe baptisa l'eunuque.39Quand ils furent sortis de l'eau, l'Esprit du Seigneur enleva Philippe et l'eunuque ne le vit plus. Il poursuivit sa route tout joyeux.40Philippe se retrouva dans Azot, puis il alla jusqu'à Césarée en évangélisant toutes les villes par lesquelles il passait.