1В годината, когато умря цар Озия, видях Господа, седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълваха храма. (3 Цар 22:19; 4 Цар 15:7; Йн 12:41; Отк 4:2)2Над Него стояха серафимите, всеки от които имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си и с две летеше. (Ез 1:11; Отк 4:8)3Те викаха един през друг: Свят, свят, свят ГОСПОД на Силите! Славата Му изпълва цялата земя. (Пс 72:19)4И основите на праговете се поклатиха от гласа на онези, които викаха, и домът се напълни с дим. (Изх 40:34; 3 Цар 8:10)5Тогава казах: Горко ми, защото загинах; тъй като съм човек с нечисти устни и живея между хора с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, ГОСПОДА на Силите. (Изх 4:10; Изх 6:30; Съд 6:22; Съд 13:22; Ер 1:6)6Тогава при мене долетя един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, който беше взел с щипци от олтара. (Отк 8:3)7И като го допря до устата ми, каза: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти бе отнето и грехът ти бе умилостивен. (Ер 1:9; Дан 10:16)8После чух гласа на Господа, Който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде заради Нас? Тогава казах: Ето ме, изпрати мене. (Бит 1:26)9Той каза: Иди, кажи на този народ: С уши непрекъснато ще чувате, но няма да схванете, и с очи непрекъснато ще гледате, но няма да разберете. (Ис 43:8; Мт 13:14; Мк 4:12; Лк 8:10; Йн 12:40; Д А 28:26; Рим 11:8)10Направи да закоравее сърцето на този народ и направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, да не би да гледат с очите си и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат и да бъдат изцелени. (Пс 119:70; Ис 63:17; Ер 5:21)11Тогава казах: Господи, докога? А Той отговори: Докато запустеят градовете, за да няма жител, и къщите, за да няма човек, и страната да запустее съвсем; (Мих 3:12)12докато ГОСПОД отдалечи хората и напуснатите места сред земята бъдат много. (4 Цар 25:21)13Но още ще остане в нея една десета част и тя ще бъде разорена; но както на теревинта и дъба пънът им остава, когато бъдат отсечени, така светият род ще бъде пънът и. (Езд 9:2; Мал 2:15; Рим 11:5)
1In the year that King Uzziah died, I saw the Lord. He was seated on his throne. His long robe filled the temple. He was highly honoured.2Above him were seraphs. Each of them had six wings. With two wings they covered their faces. With two wings they covered their feet. And with two wings they were flying.3They were calling out to one another. They were saying, ‘Holy, holy, holy is the LORD who rules over all. The whole earth is full of his glory.’4The sound of their voices caused the stone doorframe to shake. The temple was filled with smoke.5‘How terrible it is for me!’ I cried out. ‘I’m about to be destroyed! My mouth speaks sinful words. And I live among people who speak sinful words. Now I have seen the King with my own eyes. He is the LORD who rules over all.’6A seraph flew over to me. He was holding a hot coal. He had used tongs to take it from the altar.7He touched my mouth with the coal. He said, ‘This has touched your lips. Your guilt has been taken away. Your sin has been paid for.’8Then I heard the voice of the Lord. He said, ‘Who will I send? Who will go for us?’ I said, ‘Here I am. Send me!’9So he said, ‘Go and speak to these people. Tell them, ‘ “You will hear but never understand. You will see but never know what you are seeing.”10Make the hearts of these people stubborn. Plug up their ears. Close their eyes. Otherwise they might see with their eyes. They might hear with their ears. They might understand with their hearts. And they might turn to me and be healed.’11Then I said, ‘Lord, how long will it be like that?’ He answered, ‘It will last until the cities of Israel are destroyed. It will last until no one is living in them. It will last until the houses are deserted. The fields will be completely destroyed.12It will last until the LORD has sent everyone far away. The land will be totally deserted.13Suppose only a tenth of the people remain there. Even then the land will be completely destroyed again. But when oak trees and terebinth trees are cut down, stumps are left. And my holy people will be like stumps that begin to grow again.’