1Ето имената на синовете на Израил, които дойдоха в Египет заедно с Яков; всеки дойде със семейството си: (Бит 46:8; Изх 6:14)2Рувим, Симеон, Левий и Юда,3Исахар, Завулон и Вениамин,4Дан и Нефталим, Гад и Асир.5Всички, които излязоха от чреслата на Яков, бяха седемдесет души; а Йосиф вече беше в Египет. (Бит 46:26; Бит 46:27; Вт 10:22)6И умря Йосиф, всичките му братя и цялото онова поколение. (Бит 50:26; Д А 7:15)7А потомците на Израил се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, че Египетската земя се изпълни с тях. (Бит 46:3; Вт 26:5; Пс 105:24; Д А 7:17)8Тогава над Египет се възцари нов цар, който не познаваше Йосиф. (Д А 7:18)9Той каза на народа си: Вижте, този народ, израилтяните, са по-многобройни и по-силни от нас; (Пс 105:24)10нека постъпим предвидливо спрямо тях, за да не се размножават, да не би в случай на война да се присъединят и те към неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята ни. (Йов 5:13; Пс 10:2; Пс 83:3; Пс 83:4; Пс 105:25; Пр 16:25; Пр 21:30; Д А 7:19)11Затова поставиха над тях разпоредници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съградиха на фараоните Питом и Рамзес, градове за житници. (Бит 15:13; Бит 47:11; Изх 2:11; Изх 3:7; Изх 5:4; Изх 5:5; Вт 26:6; Пс 81:6)12Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разпростираха, така че египтяните се страхуваха от израилтяните.13Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;14огорчаваха живота им с тежка работа да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа – всички неща, които ги караха да работят, бяха много тежки. (Изх 2:23; Изх 6:9; Чис 20:15; Пс 81:6; Д А 7:19; Д А 7:34)15При това египетският цар заповяда на еврейските баби (от които едната се наричаше Шифра, а другата Фуа):16Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат[1], ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.17Но бабите се бояха от Бога и не правеха каквото им заповяда египетският цар, а оставяха живи мъжките деца. (Пр 16:6; Дан 3:16; Дан 3:18; Дан 6:13; Д А 5:29)18Тогава египетският цар повика бабите и им каза: Защо оставяте живи мъжките деца?19А те отговориха на фараона: Понеже еврейките не са като египтянките, защото са пъргави и раждат, преди бабите да дойдат при тях. (И Н 2:4; 2 Цар 17:19; 2 Цар 17:20)20Затова Бог беше благосклонен към бабите. А народът се размножаваше и засилваше твърде много. (Пр 11:18; Екл 8:12; Ис 3:10; Евр 6:10)21И понеже бабите се бояха от Бога, Той им даде собствени семейства[2]. (1 Цар 2:35; 2 Цар 7:11; 2 Цар 7:13; 2 Цар 7:27; 2 Цар 7:29; 3 Цар 2:24; 3 Цар 11:38; Пс 127:1)22Тогава фараонът заповяда на целия си народ: Всеки син, който се роди на евреите, го хвърляйте в Нил[3], а всяка дъщеря оставяйте жива. (Д А 7:19)
1Here are the names of Israel’s children who went to Egypt with Jacob. Each one went with his family.2Jacob’s sons were Reuben, Simeon, Levi, Judah,3Issachar, Zebulun, Benjamin,4Dan, Naphtali, Gad and Asher.5The total number of Jacob’s children and grandchildren was 70. Joseph was already in Egypt.6Joseph and all his brothers died. So did all their children.7The people of Israel had many children. The number of them greatly increased. There were so many of them that they filled the land.8Then a new king came to power in Egypt. Joseph didn’t mean anything to him.9‘Look’, he said to his people. ‘The Israelites are far too many for us.10Come. We must deal with them carefully. If we don’t, there will be even more of them. Then if war breaks out, they’ll join our enemies. They’ll fight against us and leave the country.’11So the Egyptians put slave drivers over the people of Israel. The slave drivers treated them badly and made them work hard. The Israelites built the cities of Pithom and Rameses so Pharaoh could store things there.12But the worse the slave drivers treated the Israelites, the more Israelites there were. So the Egyptians became afraid of them.13They made them work hard. They didn’t show them any pity.14The people suffered because of their hard labour. The slave drivers forced them to work with bricks and mud. And they made them do all kinds of work in the fields. The Egyptians didn’t show them any pity at all. They made them work very hard.15There were two Hebrew women named Shiphrah and Puah. They helped other women having babies. The king of Egypt spoke to them. He said,16‘You are the ones who help the other Hebrew women. Watch them when they get into a sitting position to have their babies. Kill the boys. Let the girls live.’17But Shiphrah and Puah had respect for God. They didn’t do what the king of Egypt had told them to do. They let the boys live.18Then the king of Egypt sent for the women. He asked them, ‘Why have you done this? Why have you let the boys live?’19The women answered Pharaoh, ‘Hebrew women are not like the women of Egypt. They are strong. They have their babies before we get there.’20So God was kind to Shiphrah and Puah. And the number of Israelites became even greater.21Shiphrah and Puah had respect for God. So he gave them families of their own.22Then Pharaoh gave an order to all his people. He said, ‘You must throw every Hebrew baby boy into the River Nile. But let every Hebrew baby girl live.’