Притчи 14 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Размисли за праведния и нечестивия, за богатия и бедния

1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце. (Рут 4:11; Пр 24:3) 2 Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА; а опакият в пътищата си Го презира. (Йов 12:4) 3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят. (Пр 12:6) 4 Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие. 5 Верният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи. (Изх 20:16; Изх 23:1; Пр 6:19; Пр 12:17; Пр 14:25)

Изх 20:16Изх 23:1Пр 6:19Пр 12:17Пр 14:25

6 Присмехулникът търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно. (Пр 8:9; Пр 17:24) 7 Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни. 8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават. 9 У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение. (Пр 10:23) 10 Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост. 11 Къщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства. (Йов 8:15) 12 Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт. (Пр 16:25; Рим 6:21) 13 Даже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота. (Пр 5:4; Екл 2:2) 14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си. (Пр 1:31; Пр 12:14) 15 Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си. 16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред. (Пр 22:3) 17 Избухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен. 18 Безумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание. 19 Злите се кланят пред добрите и нечестивите – при портите на праведния. 20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много. (Пр 19:7) 21 Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен. (Пс 41:1; Пс 112:9) 22 Не се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро. 23 От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните – само оскъдност. 24 Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост. 25 Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама. (Пр 14:5) 26 В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище. 27 Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта. (Пр 13:14) 28 Когато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза. 29 Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие. (Пр 16:32; Як 1:19) 30 Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите. (Пс 112:10; Пр 12:4) 31 Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него. (Йов 31:15; Йов 31:16; Пр 17:5; Пр 22:2; Мт 25:40; Мт 25:45)

Йов 31:15Йов 31:16Пр 17:5Пр 22:2Мт 25:40Мт 25:45

32 Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование. (Йов 13:15; Йов 19:26; Пс 23:4; Пс 37:37; 2 Кор 1:9; 2 Кор 5:8; 2 Тим 4:18)

Йов 13:15Йов 19:26Пс 23:4Пс 37:372 Кор 1:92 Кор 5:82 Тим 4:18

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява. (Пр 12:16; Пр 29:11) 34 Правдата възвисява народ, а грехът е позор за племената. 35 Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му – против онзи, който докарва срам. (Мт 24:45; Мт 24:47)

Lutherbibel 2017

от Deutsche Bibelgesellschaft

1 Die Weisheit der Frauen baut ihr Haus; aber ihre Torheit reißt’s nieder mit eigenen Händen. 2 Wer den HERRN fürchtet, der wandelt auf rechter Bahn; wer ihn aber verachtet, der geht auf Abwegen. 3 In des Toren Mund ist die Rute für seinen Hochmut; aber die Weisen bewahrt ihr Mund. 4 Wo keine Rinder sind, da ist die Krippe leer; aber die Kraft des Ochsen bringt reichen Ertrag. 5 Ein treuer Zeuge lügt nicht; aber ein falscher Zeuge redet frech Lügen. (Изх 20:16; Изх 23:1) 6 Der Spötter sucht Weisheit und findet sie nicht; aber dem Verständigen ist die Erkenntnis leicht. 7 Geh weg von dem Toren, denn du lernst nichts von ihm. 8 Das ist des Klugen Weisheit, dass er achtgibt auf seinen Weg; aber der Toren Torheit ist lauter Trug. 9 Die Narren treiben Gespött mit der Schuld; unter Aufrechten aber herrscht Wohlgefallen. 10 Das Herz allein kennt sein Leid, und auch in seine Freude kann sich kein Fremder mengen. (Рим 12:15) 11 Das Haus der Frevler wird vertilgt; aber die Hütte der Aufrechten wird grünen. (Пр 12:7) 12 Manchem scheint ein Weg recht; aber zuletzt bringt er ihn zum Tode. 13 Auch beim Lachen kann das Herz trauern, und nach der Freude kommt Leid. 14 Einem gottlosen Menschen wird’s gehen, wie er wandelt, und auch einem guten nach seinen Taten. 15 Ein Unverständiger glaubt noch alles; aber ein Kluger gibt acht auf seinen Gang. 16 Ein Weiser scheut sich und meidet das Böse; ein Tor aber fährt trotzig hindurch. 17 Ein Jähzorniger handelt töricht; aber ein Ränkeschmied wird gehasst. 18 Die Unverständigen erben Torheit; aber Erkenntnis ist der Klugen Krone. 19 Die Bösen müssen sich bücken vor den Guten und die Frevler an den Toren der Gerechten. 20 Der Arme ist verhasst auch seinem Nächsten; aber die Reichen haben viele Freunde. (Пр 19:4; Пр 19:7) 21 Wer seinen Nächsten verachtet, versündigt sich; aber wohl dem, der sich der Elenden erbarmt! (Пс 41:2) 22 Die nach Bösem trachten, werden in die Irre gehen; die aber auf Gutes bedacht sind, werden Güte und Treue erfahren. 23 Wo man arbeitet, da ist Gewinn; wo man aber nur mit Worten umgeht, da ist Mangel. 24 Den Weisen ist ihr Reichtum eine Krone; aber die Narrheit der Toren bleibt Narrheit. 25 Ein wahrhaftiger Zeuge rettet manchem das Leben; aber wer Lügen ausspricht, übt Verrat. 26 Wer den HERRN fürchtet, hat eine sichere Festung, und auch seine Kinder werden beschirmt. (Пр 18:10) 27 Die Furcht des HERRN ist eine Quelle des Lebens, dass man meide die Stricke des Todes. 28 Wenn ein König viel Volk hat, das ist seine Herrlichkeit; wenn aber wenig Volk da ist, das bringt einen Fürsten ins Verderben. 29 Wer geduldig ist, der ist weise; wer aber ungeduldig ist, offenbart seine Torheit. (Пр 16:32; Пр 19:11) 30 Ein gelassenes Herz ist des Leibes Leben; aber Eifersucht ist Eiter in den Gebeinen. 31 Wer dem Geringen Gewalt tut, lästert dessen Schöpfer; aber wer sich des Armen erbarmt, der ehrt Gott. (Йов 31:13; Пр 17:5; Мт 25:40) 32 Der Gottlose besteht nicht in seinem Unglück; aber der Gerechte ist auch in seinem Tode getrost. 33 Im Herzen des Verständigen ruht Weisheit, und inmitten der Toren wird sie offenbar. 34 Gerechtigkeit erhöht ein Volk; aber die Sünde ist der Leute Verderben. 35 Ein kluger Knecht gefällt dem König, aber einen schändlichen trifft sein Zorn. (Бит 41:37)