1След това Давид каза: Остана ли още някой от Сауловия дом, на когото да покажа благост заради Йонатан? (1 Цар 18:3; 1 Цар 20:14; 1 Цар 20:42; Пр 27:10)2Имаше един слуга от Сауловия дом на име Сива. Повикаха го при Давид и царят му каза: Ти ли си Сива? А той отговори: Аз съм, твоят слуга. (2 Цар 16:1; 2 Цар 19:17; 2 Цар 19:29)3Царят го попита: Не остана ли още някой от Сауловия дом, на когото да покажа Божия благост? И Сива отговори на царя: Има още един Йонатанов син, болен в краката. (1 Цар 20:14; 2 Цар 4:4)4Царят му каза: Къде е той? А Сива отговори на царя: Той е в къщата на Махир, Амииловия син, в Лодавар. (2 Цар 17:27)5Тогава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махир, Амииловия син, от Лодавар.6И когато Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, дойде при Давид, падна на лице и се поклони. И Давид каза: Мемфивостей! А той отговори: Аз съм, твоят слуга.7Давид му каза: Не бой се. Бъди сигурен, че ще покажа благост към тебе заради баща ти Йонатан и ще ти възвърна всички земи на дядо ти Саул. Ти винаги ще ядеш хляб на моята трапеза. (2 Цар 9:1; 2 Цар 9:3)8А той му се поклони и каза: Кой е слугата ти, за да погледнеш милостиво на такова умряло куче като мене? (1 Цар 24:15; 2 Цар 16:19)9Тогава царят повика Сауловия слуга Сива и му каза: Всичко, което принадлежеше на Саул и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти. (2 Цар 16:4; 2 Цар 19:29)10Ти ще му обработваш земята – ти, синовете ти и слугите ти, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб да яде. Но Мемфивостей, синът на господаря ти, винаги ще се храни на моята трапеза. (А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги.) (2 Цар 9:7; 2 Цар 9:11; 2 Цар 9:13; 2 Цар 19:17; 2 Цар 19:28)11Сива каза на царя: Всичко, което заповяда господарят ми, царят, на слугата си, ще бъде изпълнено. А Мемфивостей, продължи царят, ще яде на моята трапеза като един от царските синове.12Мемфивостей имаше малък син на име Миха. А всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостей. (1 Лет 8:34)13Така Мемфивостей живееше в Йерусалим и винаги ядеше на царската трапеза. А той беше сакат и с двата крака. (2 Цар 9:3; 2 Цар 9:7; 2 Цар 9:10)
1And David said, “Is there still anyone left of the house of Saul, that I may show him kindness for Jonathan’s sake?” (1 Цар 18:3; 1 Цар 20:14; 1 Цар 20:15; 1 Цар 20:42)2Now there was a servant of the house of Saul whose name was Ziba, and they called him to David. And the king said to him, “Are you Ziba?” And he said, “I am your servant.” (2 Цар 16:1; 2 Цар 19:17; 2 Цар 19:29)3And the king said, “Is there not still someone of the house of Saul, that I may show the kindness of God to him?” Ziba said to the king, “There is still a son of Jonathan; he is crippled in his feet.” (1 Цар 20:14; 2 Цар 4:4)4The king said to him, “Where is he?” And Ziba said to the king, “He is in the house of Machir the son of Ammiel, at Lo-debar.” (2 Цар 17:27)5Then King David sent and brought him from the house of Machir the son of Ammiel, at Lo-debar.6And Mephibosheth the son of Jonathan, son of Saul, came to David and fell on his face and paid homage. And David said, “Mephibosheth!” And he answered, “Behold, I am your servant.” (2 Цар 16:4; 2 Цар 19:24; 2 Цар 19:25; 2 Цар 19:30; 2 Цар 21:7; 1 Лет 8:34; 1 Лет 9:40)7And David said to him, “Do not fear, for I will show you kindness for the sake of your father Jonathan, and I will restore to you all the land of Saul your father, and you shall eat at my table always.” (2 Цар 1:1; 2 Цар 19:28; 3 Цар 2:7; 4 Цар 25:29)8And he paid homage and said, “What is your servant, that you should show regard for a dead dog such as I?” (1 Цар 24:14; 2 Цар 16:9)9Then the king called Ziba, Saul’s servant, and said to him, “All that belonged to Saul and to all his house I have given to your master’s grandson.10And you and your sons and your servants shall till the land for him and shall bring in the produce, that your master’s grandson may have bread to eat. But Mephibosheth your master’s grandson shall always eat at my table.” Now Ziba had fifteen sons and twenty servants. (2 Цар 7:1; 2 Цар 19:17)11Then Ziba said to the king, “According to all that my lord the king commands his servant, so will your servant do.” So Mephibosheth ate at David’s[1] table, like one of the king’s sons. (2 Цар 7:1)12And Mephibosheth had a young son, whose name was Mica. And all who lived in Ziba’s house became Mephibosheth’s servants. (1 Лет 8:34)13So Mephibosheth lived in Jerusalem, for he ate always at the king’s table. Now he was lame in both his feet. (2 Цар 3:1; 2 Цар 7:1)