1В Давидовите дни настана глад за три години подред. Когато Давид се допита до ГОСПОДА за причината, ГОСПОД му каза: Поради Саул е и поради кръвожадния му дом, когато изби гаваонците.2Тогава царят повика гаваонците. (А гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци. Израилците бяха им се заклели да ги оставят да живеят, а Саул от ревност към израилтяните и юдеите беше поискал да ги избие.) (И Н 9:3; И Н 9:15)3И така, Давид каза на гаваонците: Какво да ви сторя и с какво да извърша умилостивение, за да благословите ГОСПОДНЕТО наследство? (2 Цар 20:19)4А гаваонците му отвърнаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саул или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израил. И той каза: Каквото кажете, ще направя за вас.5Тогава те казаха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, който е изхитрувал против нас с цел да бъдем изтребени, така че да не оставаме в никои от израилските предели,6от тях нека ни бъдат дадени седем човека и ще ги обесим пред ГОСПОДА в Гавая, града на Саул, ГОСПОДНИЯ избраник. И царят отвърна: Ще ги предам. (1 Цар 10:24; 1 Цар 10:26; 1 Цар 11:4)7Обаче царят пожали Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, поради ГОСПОДНЯТА клетва помежду им, между Давид и Йонатан, Сауловия син. (1 Цар 18:3; 1 Цар 20:8; 1 Цар 20:15; 1 Цар 20:42; 1 Цар 23:18)8Но царят взе Армоний и Мемфивостей, двамата сина на Ресфа, дъщеря на Ая, които тя беше родила на Саул, и петимата сина на Михала, Сауловата дъщеря, които тя беше родила на Адриил, син на меолатянина Верзелай, (2 Цар 3:7)9и ги предаде в ръцете на гаваонците. И те ги обесиха на хълма пред ГОСПОДА. И седмината паднаха заедно, като бяха умъртвени в първите дни на жътвата, в началото на жътвата на ечемика. (2 Цар 6:17)10Тогава Ресфа, дъщеря на Ая, взе вретище, постла го на канарата и от началото на жътвата, докато падна на телата дъжд от небето, не оставяше летящите птици да се допрат до тях денем, нито полските зверове нощем. (Вт 21:23; 2 Цар 3:7; 2 Цар 21:8)11И съобщиха на Давид онова, което стори Ресфа, дъщеря на Ая, Сауловата наложница.12Тогава Давид отиде, взе костите на Саул и на сина му Йонатан от мъжете на Явис-галаад, които ги бяха грабнали от улицата на Ветасан, където ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саул в Гелвуе, (1 Цар 31:10; 1 Цар 31:11)13и изнесе оттам костите на Саул и на сина му Йонатан. Събраха и костите на обесените.14И погребаха костите на Саул и на сина му Йонатан в Сила, във Вениаминовата земя, в гроба на баща му Кис; и изпълниха всичко, което заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята. (И Н 7:26; И Н 18:28; 2 Цар 24:25)
Победи над филистимците
15А филистимците пак воюваха против Израил. Давид и слугите му слязоха и се биха против филистимците; и Давид се умори.16А Исви-венов, който беше от синовете на исполина, чието копие тежеше триста медни сикъла и който беше препасан с нов меч, се надяваше да убие Давид.17Обаче Ависей, Саруиният син, му помогна, порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите мъже му се заклеха: Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израил. (2 Цар 18:3; 3 Цар 11:36; 3 Цар 15:4; Пс 132:17)18След това пак избухна война с филистимците в Гов, където хусатецът Сивехай уби Сафа, който беше от синовете на исполина. (1 Лет 11:29; 1 Лет 20:4)19И пак избухна война с филистимците в Гов. Тогава Елханин, син на витлеемеца Яреорегим, уби брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката беше като кросно на тъкач. (1 Лет 20:5)20Отново избухна война в Гет, където имаше един висок и снажен мъж с по шест пръста на ръцете и на краката си, двадесет и четири на брой. Също и той се беше родил на исполина. (1 Лет 20:6)21А когато хвърли презрение върху Израил, Йонатан, син на Давидовия брат Самай, го уби. (1 Цар 16:9)22Тези четиримата се бяха родили на исполина в Гет. И всичките паднаха чрез ръката на Давид и на слугите му. (1 Лет 20:8)
1Now there was a famine in the days of David for three years, year after year. And David sought the face of the LORD. And the LORD said, “There is bloodguilt on Saul and on his house, because he put the Gibeonites to death.” (Чис 27:21)2So the king called the Gibeonites and spoke to them. Now the Gibeonites were not of the people of Israel but of the remnant of the Amorites. Although the people of Israel had sworn to spare them, Saul had sought to strike them down in his zeal for the people of Israel and Judah. (И Н 9:3)3And David said to the Gibeonites, “What shall I do for you? And how shall I make atonement, that you may bless the heritage of the LORD?” (1 Цар 26:19)4The Gibeonites said to him, “It is not a matter of silver or gold between us and Saul or his house; neither is it for us to put any man to death in Israel.” And he said, “What do you say that I shall do for you?”5They said to the king, “The man who consumed us and planned to destroy us, so that we should have no place in all the territory of Israel,6let seven of his sons be given to us, so that we may hang them before the LORD at Gibeah of Saul, the chosen of the LORD.” And the king said, “I will give them.” (1 Цар 10:24; 1 Цар 10:26; 1 Цар 11:4)7But the king spared Mephibosheth, the son of Saul’s son Jonathan, because of the oath of the LORD that was between them, between David and Jonathan the son of Saul. (1 Цар 20:8; 1 Цар 20:42; 1 Цар 23:18)8The king took the two sons of Rizpah the daughter of Aiah, whom she bore to Saul, Armoni and Mephibosheth; and the five sons of Merab[1] the daughter of Saul, whom she bore to Adriel the son of Barzillai the Meholathite; (Бит 50:23; 1 Цар 18:19; 2 Цар 3:7)9and he gave them into the hands of the Gibeonites, and they hanged them on the mountain before the LORD, and the seven of them perished together. They were put to death in the first days of harvest, at the beginning of barley harvest. (Рут 1:22)10Then Rizpah the daughter of Aiah took sackcloth and spread it for herself on the rock, from the beginning of harvest until rain fell upon them from the heavens. And she did not allow the birds of the air to come upon them by day, or the beasts of the field by night. (Вт 21:23)11When David was told what Rizpah the daughter of Aiah, the concubine of Saul, had done,12David went and took the bones of Saul and the bones of his son Jonathan from the men of Jabesh-gilead, who had stolen them from the public square of Beth-shan, where the Philistines had hanged them, on the day the Philistines killed Saul on Gilboa. (И Н 17:11; 1 Цар 2:4; 1 Цар 31:10)13And he brought up from there the bones of Saul and the bones of his son Jonathan; and they gathered the bones of those who were hanged.14And they buried the bones of Saul and his son Jonathan in the land of Benjamin in Zela, in the tomb of Kish his father. And they did all that the king commanded. And after that God responded to the plea for the land. (И Н 18:28; 2 Цар 24:25)
War with the Philistines
15There was war again between the Philistines and Israel, and David went down together with his servants, and they fought against the Philistines. And David grew weary.16And Ishbi-benob, one of the descendants of the giants, whose spear weighed three hundred shekels[2] of bronze, and who was armed with a new sword, thought to kill David. (2 Цар 21:20; 2 Цар 21:22)17But Abishai the son of Zeruiah came to his aid and attacked the Philistine and killed him. Then David’s men swore to him, “You shall no longer go out with us to battle, lest you quench the lamp of Israel.” (2 Цар 18:3; 2 Цар 22:29; 3 Цар 11:36; 3 Цар 15:4; 4 Цар 8:19; 2 Лет 21:7; Пс 132:17)18After this there was again war with the Philistines at Gob. Then Sibbecai the Hushathite struck down Saph, who was one of the descendants of the giants. (2 Цар 21:20; 2 Цар 21:22; 2 Цар 23:27; 1 Лет 11:29; 1 Лет 20:4; 1 Лет 27:11)19And there was again war with the Philistines at Gob, and Elhanan the son of Jaare-oregim, the Bethlehemite, struck down Goliath the Gittite, the shaft of whose spear was like a weaver’s beam.[3] (1 Цар 17:7; 2 Цар 23:24; 1 Лет 20:5)20And there was again war at Gath, where there was a man of great stature, who had six fingers on each hand, and six toes on each foot, twenty-four in number, and he also was descended from the giants. (2 Цар 21:16)21And when he taunted Israel, Jonathan the son of Shimei, David’s brother, struck him down. (1 Цар 17:10; 1 Цар 17:25; 1 Цар 17:26; 1 Цар 17:36; 1 Цар 17:45)22These four were descended from the giants in Gath, and they fell by the hand of David and by the hand of his servants. (2 Цар 21:20)