1И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност – аз, който съм смирен, когато съм между вас, а когато отсъствам, ставам смел към вас, – (Рим 12:1; 2 Кор 10:10; 2 Кор 12:5; 2 Кор 12:7; 2 Кор 12:9)2моля ви, когато съм при вас, да не се принудя да употребя смелост с онази увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които смятат, че ние постъпваме[1] по плът. (1 Кор 4:21; 2 Кор 2:17; 2 Кор 13:2; 2 Кор 13:10)3Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. (Еф 6:13; 1 Сол 5:8)4Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. (Ер 1:10; Д А 7:22; 1 Кор 2:5; 2 Кор 6:7; 2 Кор 13:3; 2 Кор 13:4; Еф 6:13; 1 Тим 1:18; 2 Тим 2:3)5Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос. (1 Кор 1:19; 1 Кор 3:19)6И сме готови да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание. (2 Кор 2:9; 2 Кор 7:15; 2 Кор 13:2; 2 Кор 13:10)7Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че както той е Христов, така и ние сме Христови. (Йн 7:24; 1 Кор 3:23; 1 Кор 9:1; 1 Кор 14:37; 2 Кор 5:12; 2 Кор 11:18; 2 Кор 11:23; 1 Йн 4:6)8Защото ако бих се похвалил малко повечко с нашата власт, която Господ даде за вашето назидание, а не за сриването ви, не бих се засрамил. (2 Кор 7:14; 2 Кор 12:6; 2 Кор 13:10)9Обаче нека не се покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.10Понеже някои казват: Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето – нищожно. (1 Кор 1:17; 1 Кор 2:1; 1 Кор 2:3; 1 Кор 2:4; 2 Кор 10:1; 2 Кор 11:6; 2 Кор 12:5; 2 Кор 12:7; 2 Кор 12:9)11Такъв нека има предвид това, че каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.12Защото не смеем да смятаме или да сравняваме себе си с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно. (2 Кор 3:1; 2 Кор 5:12)13А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас. (2 Кор 10:15; 2 Кор 12:5)14Защото ние не се простираме прекомерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие. (1 Кор 3:5; 1 Кор 3:10; 1 Кор 4:15; 1 Кор 9:1)15И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, т. е. с чужди трудове, а имаме надежда, че с растежа на вярата ви ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного, (Рим 15:20)16така че да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.17А който се хвали, с Господа да се хвали. (Ис 65:16; Ер 9:24; 1 Кор 1:31)18Защото не е одобрен този, който сам себе си препоръчва, а този, когото Господ препоръчва. (Пр 27:2; Рим 2:29; 1 Кор 4:5)
1I, Paul, myself entreat you, by the meekness and gentleness of Christ—I who am humble when face to face with you, but bold toward you when I am away!— (Зах 9:9; Мт 11:29; Рим 12:1; Фил 2:7; Фил 2:8)2I beg of you that when I am present I may not have to show boldness with such confidence as I count on showing against some who suspect us of walking according to the flesh. (1 Кор 4:18; 1 Кор 4:21; 2 Кор 10:6; 2 Кор 13:2; 2 Кор 13:10)3For though we walk in the flesh, we are not waging war according to the flesh.4For the weapons of our warfare are not of the flesh but have divine power to destroy strongholds. (Ер 1:10; 1 Кор 2:5; 1 Кор 9:7; 2 Кор 6:7; 2 Кор 13:3; 2 Кор 13:4; Еф 6:11; 1 Сол 5:8)5We destroy arguments and every lofty opinion raised against the knowledge of God, and take every thought captive to obey Christ, (Ис 2:11; Ис 2:12; Рим 5:19; 2 Кор 9:13)6being ready to punish every disobedience, when your obedience is complete. (2 Кор 2:1; 2 Кор 2:9; 2 Кор 7:15)7Look at what is before your eyes. If anyone is confident that he is Christ’s, let him remind himself that just as he is Christ’s, so also are we. (Йн 7:24; 1 Кор 1:12; 1 Кор 3:23; 1 Кор 9:1; 1 Кор 14:37; 2 Кор 5:12; 2 Кор 11:23; Гал 1:12; 1 Йн 4:6)8For even if I boast a little too much of our authority, which the Lord gave for building you up and not for destroying you, I will not be ashamed. (2 Кор 13:10)9I do not want to appear to be frightening you with my letters.10For they say, “His letters are weighty and strong, but his bodily presence is weak, and his speech of no account.” (1 Кор 1:17; 2 Кор 11:21; 2 Кор 12:7)11Let such a person understand that what we say by letter when absent, we do when present.12Not that we dare to classify or compare ourselves with some of those who are commending themselves. But when they measure themselves by one another and compare themselves with one another, they are without understanding. (Пр 26:12; Пр 27:2; 1 Кор 2:13; 2 Кор 3:1; 2 Кор 10:18; 2 Кор 12:6)13But we will not boast beyond limits, but will boast only with regard to the area of influence God assigned to us, to reach even to you. (Рим 12:3; Рим 15:20; 2 Кор 10:15)14For we are not overextending ourselves, as though we did not reach you. For we were the first to come all the way to you with the gospel of Christ. (1 Кор 3:5; 1 Кор 4:15; 1 Кор 9:1)15We do not boast beyond limit in the labors of others. But our hope is that as your faith increases, our area of influence among you may be greatly enlarged, (Д А 5:13; 2 Сол 1:3)16so that we may preach the gospel in lands beyond you, without boasting of work already done in another’s area of influence.17“Let the one who boasts, boast in the Lord.” (Ер 9:23; Ер 9:24; 1 Кор 1:31)18For it is not the one who commends himself who is approved, but the one whom the Lord commends. (Рим 2:29; 1 Кор 4:5; 2 Кор 12:1)