1Тогава Давид излезе оттам и избяга в пещерата Одолам. И братята му, и целият му бащин дом, когато разбраха за това, слязоха там при него. (2 Цар 23:13; Пс 57:1; Пс 142:1)2И всички, които бяха в утеснение, всички длъжници и всички огорчени се събраха при него и той им стана предводител. С него имаше около четиристотин мъже. (Съд 11:3)3Оттам Давид отиде в Масфа Моавска и каза на моавския цар: Нека дойдат, моля, баща ми и майка ми при вас, докато узная какво ще стори Бог с мен.4И ги доведе пред моавския цар и те живяха с него през цялото време, докато Давид беше в крепостта.5А пророк Гад каза на Давид: Не оставай в крепостта; излез и иди в Юдовата земя. Тогава Давид отиде и навлезе в дъбравата Арет. (2 Цар 24:11; 1 Лет 21:9; 2 Лет 29:25)6А Саул, като чу, че Давид и мъжете, които бяха с него, се появили (по това време Саул седеше в Гавая под дъба в Рама с копието си в ръка и всичките му слуги стояха около него),7Саул каза на слугите, които стояха около него: Чуйте сега, вениаминци! Есеевият син ще даде ли на всички ви ниви и лозя, ще постави ли всички ви хилядници и стотници, (1 Цар 8:14)8та всички вие да направите заговор против мен и да няма кой да ми каже, че синът ми е сключил завет с Есеевия син? Няма ли нито един от вас да го боли сърцето за мен, или да ми разкрие, че синът ми е повдигнал слугата ми против мене, за да постави засада, както днес? (1 Цар 18:3; 1 Цар 20:30)9Тогава едомецът Доик, който стоеше при Сауловите слуги, проговори: Видях Есеевия син, че дойде в Ноб при Ахимелех, Ахитововия син, (1 Цар 14:3; 1 Цар 21:1; 1 Цар 21:7; 1 Цар 22:1; Пс 52:1)10който се допита до ГОСПОДА за него и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат. (Чис 27:21; 1 Цар 21:6; 1 Цар 21:9)11Тогава царят прати да повикат свещеника Ахимелех, Ахитововия син, и целия му бащин дом, свещениците, които бяха в Ноб. И те всички дойдоха при царя.12Саул каза: Слушай сега, сине Ахитовов. А той отговори: Ето ме, господарю мой.13И Саул му каза: Защо направихте заговор против мене, ти и Есеевият син, и ти си му дал хляб и меч, и си се допитал до Бога за него, за да се вдигне против мен и да постави засада, както днес?14А Ахимелех отговори на царя: Кой между всичките ти слуги е така верен като Давид, който е зет на царя и има свободен вход при теб[1] и който е почитан в дома ти?15От днес ли съм започнал да се допитвам до Бога за него? Далеч от мене! Нека не приписва царят нищо на слугата си, нито на целия ми бащин дом; защото слугата ти не знае нищо за всичко това, нито малко, нито много.16Но царят каза: Със сигурност ще умреш, Ахимелехе, ти и целият ти бащин дом.17И царят заповяда на стражата, която стоеше около него: Обърнете се и убийте ГОСПОДНИТЕ свещеници, понеже и те поддържат Давид и са знаели, че той е бягал, а не са ми известили. Но царските слуги отказаха да вдигнат ръце, за да нападнат ГОСПОДНИТЕ свещеници. (Изх 1:17)18Тогава царят каза на Доик: Обърни се ти и нападни свещениците. И едомецът Доик се обърна, нападна свещениците и уби същия ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод. (1 Цар 2:31)19И Ноб, града на свещениците, порази с острието на меча. Мъже и жени, деца и кърмачета, говеда, осли и овце порази с острието на меча. (1 Цар 22:9; 1 Цар 22:11)20Но един от синовете на Ахимелех, Ахитововия син, на име Авиатар, се избави и побягна при Давид. (1 Цар 2:33; 1 Цар 23:6)21И Авиатар извести на Давид, че Саул избил ГОСПОДНИТЕ свещеници.22А Давид каза на Авиатар: Онзи ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно ще издаде всичко на Саул. Аз станах причина за смъртта на всички хора от бащиния ти дом.23Остани с мене, не бой се; защото същият, който иска моя живот, е, който иска и твоя; но заедно с мене ти ще бъдеш в безопасност. (3 Цар 2:26)
1David departed from there and escaped to the cave of Adullam. And when his brothers and all his father’s house heard it, they went down there to him. (2 Цар 23:13; 1 Лет 11:15; Пс 57:1; Пс 142:1)2And everyone who was in distress, and everyone who was in debt, and everyone who was bitter in soul,[1] gathered to him. And he became commander over them. And there were with him about four hundred men. (Съд 9:4; Съд 11:3; 1 Цар 23:13; 1 Цар 25:13)3And David went from there to Mizpeh of Moab. And he said to the king of Moab, “Please let my father and my mother stay[2] with you, till I know what God will do for me.”4And he left them with the king of Moab, and they stayed with him all the time that David was in the stronghold.5Then the prophet Gad said to David, “Do not remain in the stronghold; depart, and go into the land of Judah.” So David departed and went into the forest of Hereth. (2 Цар 24:11; 2 Цар 24:18; 2 Цар 24:19; 1 Лет 21:9; 1 Лет 21:11; 1 Лет 21:13; 1 Лет 21:18; 1 Лет 21:19; 1 Лет 29:29; 2 Лет 29:25)
Saul Kills the Priests at Nob
6Now Saul heard that David was discovered, and the men who were with him. Saul was sitting at Gibeah under the tamarisk tree on the height with his spear in his hand, and all his servants were standing about him. (Бит 21:33; 1 Цар 31:13)7And Saul said to his servants who stood about him, “Hear now, people of Benjamin; will the son of Jesse give every one of you fields and vineyards, will he make you all commanders of thousands and commanders of hundreds, (1 Цар 8:14)8that all of you have conspired against me? No one discloses to me when my son makes a covenant with the son of Jesse. None of you is sorry for me or discloses to me that my son has stirred up my servant against me, to lie in wait, as at this day.” (1 Цар 18:3; 1 Цар 22:13; 1 Цар 23:21)9Then answered Doeg the Edomite, who stood by the servants of Saul, “I saw the son of Jesse coming to Nob, to Ahimelech the son of Ahitub, (1 Цар 14:3; 1 Цар 21:1; 1 Цар 21:7; Пс 52:1)10and he inquired of the LORD for him and gave him provisions and gave him the sword of Goliath the Philistine.” (Чис 27:21; 1 Цар 21:6; 1 Цар 21:9; 1 Цар 23:2; 1 Цар 23:4; 1 Цар 30:8; 2 Цар 5:19; 2 Цар 5:23)11Then the king sent to summon Ahimelech the priest, the son of Ahitub, and all his father’s house, the priests who were at Nob, and all of them came to the king.12And Saul said, “Hear now, son of Ahitub.” And he answered, “Here I am, my lord.”13And Saul said to him, “Why have you conspired against me, you and the son of Jesse, in that you have given him bread and a sword and have inquired of God for him, so that he has risen against me, to lie in wait, as at this day?” (1 Цар 10:1; 1 Цар 22:8)14Then Ahimelech answered the king, “And who among all your servants is so faithful as David, who is the king’s son-in-law, and captain over[3] your bodyguard, and honored in your house?15Is today the first time that I have inquired of God for him? No! Let not the king impute anything to his servant or to all the house of my father, for your servant has known nothing of all this, much or little.” (1 Цар 10:1; 1 Цар 25:36)16And the king said, “You shall surely die, Ahimelech, you and all your father’s house.”17And the king said to the guard who stood about him, “Turn and kill the priests of the LORD, because their hand also is with David, and they knew that he fled and did not disclose it to me.” But the servants of the king would not put out their hand to strike the priests of the LORD. (4 Цар 10:25; 4 Цар 11:4; 4 Цар 11:6; 2 Лет 12:10)18Then the king said to Doeg, “You turn and strike the priests.” And Doeg the Edomite turned and struck down the priests, and he killed on that day eighty-five persons who wore the linen ephod. (1 Цар 2:31)19And Nob, the city of the priests, he put to the sword; both man and woman, child and infant, ox, donkey and sheep, he put to the sword. (1 Цар 15:3)20But one of the sons of Ahimelech the son of Ahitub, named Abiathar, escaped and fled after David. (1 Цар 23:6; 1 Цар 23:9)21And Abiathar told David that Saul had killed the priests of the LORD.22And David said to Abiathar, “I knew on that day, when Doeg the Edomite was there, that he would surely tell Saul. I have occasioned the death of all the persons of your father’s house. (1 Цар 21:7)23Stay with me; do not be afraid, for he who seeks my life seeks your life. With me you shall be in safekeeping.” (3 Цар 2:26)