1 Солунци 2 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Дейността на апостола в Солун

1 Защото самите вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен; (1 Сол 1:5; 1 Сол 1:9)

1 Сол 1:51 Сол 1:9

2 а като бяхме пострадали и бяхме опозорени преди това във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие сред голяма борба. (Д А 16:22; Д А 17:2; Фил 1:30; Кол 2:1; 1 Сол 1:5)

Д А 16:22Д А 17:2Фил 1:30Кол 2:11 Сол 1:5

3 Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисти подбуди, нито е било с лукавство; (2 Кор 2:17; 2 Кор 7:2; 1 Сол 2:5; 2 Пет 1:16)

2 Кор 2:172 Кор 7:21 Сол 2:52 Пет 1:16

4 но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни. (Пр 17:3; Ер 17:10; Рим 8:27; 1 Кор 7:25; 1 Кор 9:17; Гал 1:10; Гал 2:7; 1 Тим 1:11; 1 Тим 1:12; Тит 1:3)

Пр 17:3Ер 17:10Рим 8:271 Кор 7:251 Кор 9:17Гал 1:10Гал 2:71 Тим 1:111 Тим 1:12Тит 1:3

5 Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи или прикрито сребролюбие (Бог е свидетел); (Д А 20:23; Рим 1:9; 2 Кор 2:17; 2 Кор 4:2; 2 Кор 7:2; 2 Кор 12:17)

Д А 20:23Рим 1:92 Кор 2:172 Кор 4:22 Кор 7:22 Кор 12:17

6 нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли), (Йн 5:41; Йн 5:44; Йн 12:43; 1 Кор 9:1; 1 Кор 9:2; 1 Кор 9:4; 1 Кор 9:12; 1 Кор 9:18; 2 Кор 10:1; 2 Кор 10:2; 2 Кор 10:10; 2 Кор 10:11; 2 Кор 11:9; 2 Кор 12:13; 2 Кор 12:14; 2 Кор 13:10; 2 Сол 3:8; 2 Сол 3:9; 1 Тим 5:17; Флм 1:8; Флм 1:9)

Йн 5:41Йн 5:44Йн 12:431 Кор 9:11 Кор 9:21 Кор 9:41 Кор 9:121 Кор 9:182 Кор 10:12 Кор 10:22 Кор 10:102 Кор 10:112 Кор 11:92 Кор 12:132 Кор 12:142 Кор 13:102 Сол 3:82 Сол 3:91 Тим 5:17Флм 1:8Флм 1:9

7 а сме били нежни сред вас, както кърмачка, когато се грижи за децата си. (1 Кор 2:3; 1 Кор 9:22; 2 Кор 13:4; 2 Тим 2:24)

1 Кор 2:31 Кор 9:222 Кор 13:42 Тим 2:24

8 Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили. (Рим 1:11; Рим 15:29; 2 Кор 12:15)

Рим 1:11Рим 15:292 Кор 12:15

9 Нали помните, братя, нашия труд и усилия – като работехме денем и нощем, за да не обременим някого от вас, докато ви проповядвахме Божието благовестие. (Д А 18:3; Д А 20:34; 1 Кор 4:12; 2 Кор 11:9; 2 Кор 12:13; 2 Кор 12:14; 2 Сол 3:8)

Д А 18:3Д А 20:341 Кор 4:122 Кор 11:92 Кор 12:132 Кор 12:142 Сол 3:8

10 Свидетели сте вие и Бог как свято, праведно и безукорно се отнасяхме към вас, вярващите, (2 Кор 7:2; 1 Сол 1:5; 2 Сол 3:7)

2 Кор 7:21 Сол 1:52 Сол 3:7

11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – децата си, 12 и ви заръчахме да водите живот, достоен за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава. (1 Кор 1:9; Еф 4:1; Фил 1:27; Кол 1:10; 1 Сол 4:1; 1 Сол 5:24; 2 Сол 2:14; 2 Тим 1:9)

1 Кор 1:9Еф 4:1Фил 1:27Кол 1:101 Сол 4:11 Сол 5:242 Сол 2:142 Тим 1:9

13 И затова ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите. (Мт 10:40; Гал 4:14; 1 Сол 1:3; 2 Пет 3:2)

Мт 10:40Гал 4:141 Сол 1:32 Пет 3:2

14 Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Исус, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите, (Д А 17:5; Д А 17:13; Гал 1:22; Евр 10:33; Евр 10:34)

Д А 17:5Д А 17:13Гал 1:22Евр 10:33Евр 10:34

15 които убиха и Господ Исус, и пророците, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всички човеци са противни, (Ест 3:8; Мт 5:12; Мт 23:34; Мт 23:37; Лк 13:33; Лк 13:34; Д А 2:23; Д А 3:15; Д А 5:30; Д А 7:52)

Ест 3:8Мт 5:12Мт 23:34Мт 23:37Лк 13:33Лк 13:34Д А 2:23Д А 3:15Д А 5:30Д А 7:52

16 като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълват мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна. (Бит 15:16; Мт 23:32; Мт 24:6; Мт 24:14; Лк 11:52; Д А 13:50; Д А 14:5; Д А 14:19; Д А 17:5; Д А 17:13; Д А 18:12; Д А 19:9; Д А 22:21; Д А 22:22)

Бит 15:16Мт 23:32Мт 24:6Мт 24:14Лк 11:52Д А 13:50Д А 14:5Д А 14:19Д А 17:5Д А 17:13Д А 18:12Д А 19:9Д А 22:21Д А 22:22

Апостолът желае да посети солунската църква

17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време (що се отнася до присъствие телом, но не и духом^[1]), се постарахме още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви. (1 Кор 5:3; Кол 2:5; 1 Сол 3:10)

1 Кор 5:3Кол 2:51 Сол 3:10

18 Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но Сатана ни попречи. (Рим 1:13; Рим 15:22) 19 Понеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие – пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие? (Пр 16:31; 1 Кор 15:23; 2 Кор 1:14; Фил 2:16; Фил 4:1; 1 Сол 3:13; Отк 1:7; Отк 22:12)

Пр 16:311 Кор 15:232 Кор 1:14Фил 2:16Фил 4:11 Сол 3:13Отк 1:7Отк 22:12

20 Защото вие сте наша слава и радост. (Фил 4:1)

English Standard Version

от Crossway

Paul’s Ministry to the Thessalonians

1 For you yourselves know, brothers,^[1] that our coming to you was not in vain. (1 Сол 1:9; 2 Сол 1:10) 2 But though we had already suffered and been shamefully treated at Philippi, as you know, we had boldness in our God to declare to you the gospel of God in the midst of much conflict. (Д А 4:13; Д А 16:22; Д А 17:2; Фил 1:30)

Д А 4:13Д А 16:22Д А 17:2Фил 1:30

3 For our appeal does not spring from error or impurity or any attempt to deceive, (2 Кор 2:17; 2 Кор 4:2; 1 Сол 4:7; 2 Сол 2:11)

2 Кор 2:172 Кор 4:21 Сол 4:72 Сол 2:11

4 but just as we have been approved by God to be entrusted with the gospel, so we speak, not to please man, but to please God who tests our hearts. (Пс 17:3; Рим 8:27; Гал 1:10; Гал 2:7)

Пс 17:3Рим 8:27Гал 1:10Гал 2:7

5 For we never came with words of flattery,^[2] as you know, nor with a pretext for greed— God is witness. (Д А 20:33; Рим 1:9; 1 Сол 2:10) 6 Nor did we seek glory from people, whether from you or from others, though we could have made demands as apostles of Christ. (Йн 5:41; 1 Кор 9:1; 1 Кор 9:4; 2 Кор 4:5; 2 Кор 11:9; 1 Сол 2:9; 2 Сол 3:9; Флм 1:8; Флм 1:9)

Йн 5:411 Кор 9:11 Кор 9:42 Кор 4:52 Кор 11:91 Сол 2:92 Сол 3:9Флм 1:8Флм 1:9

7 But we were gentle^[3] among you, like a nursing mother taking care of her own children. (Ис 49:23; Ис 60:16; 1 Кор 14:20; 2 Тим 2:24)

Ис 49:23Ис 60:161 Кор 14:202 Тим 2:24

8 So, being affectionately desirous of you, we were ready to share with you not only the gospel of God but also our own selves, because you had become very dear to us. (2 Кор 12:15) 9 For you remember, brothers, our labor and toil: we worked night and day, that we might not be a burden to any of you, while we proclaimed to you the gospel of God. (Д А 18:3; Фил 4:16; 2 Сол 3:8) 10 You are witnesses, and God also, how holy and righteous and blameless was our conduct toward you believers. (1 Сол 1:5; 1 Сол 2:5) 11 For you know how, like a father with his children, (1 Кор 4:14; 1 Сол 2:7) 12 we exhorted each one of you and encouraged you and charged you to walk in a manner worthy of God, who calls you into his own kingdom and glory. (Рим 8:28; Еф 4:1; Еф 4:17; 1 Сол 5:24; 2 Сол 2:14; 1 Пет 5:10)

Рим 8:28Еф 4:1Еф 4:171 Сол 5:242 Сол 2:141 Пет 5:10

13 And we also thank God constantly^[4] for this, that when you received the word of God, which you heard from us, you accepted it not as the word of men^[5] but as what it really is, the word of God, which is at work in you believers. (Мт 10:20; Рим 10:17; Гал 4:14; 1 Сол 1:2; 1 Сол 1:3; Евр 4:12)

Мт 10:20Рим 10:17Гал 4:141 Сол 1:21 Сол 1:3Евр 4:12

14 For you, brothers, became imitators of the churches of God in Christ Jesus that are in Judea. For you suffered the same things from your own countrymen as they did from the Jews,^[6] (Д А 17:5; 1 Кор 7:17; 1 Сол 1:6; 1 Сол 3:4; 2 Сол 1:4; 2 Сол 1:5; Евр 10:33; Евр 10:34)

Д А 17:51 Кор 7:171 Сол 1:61 Сол 3:42 Сол 1:42 Сол 1:5Евр 10:33Евр 10:34

15 who killed both the Lord Jesus and the prophets, and drove us out, and displease God and oppose all mankind (Ест 3:8; Ер 2:30; Мт 5:12; Мт 23:29; Лк 24:20)

Ест 3:8Ер 2:30Мт 5:12Мт 23:29Лк 24:20

16 by hindering us from speaking to the Gentiles that they might be saved—so as always to fill up the measure of their sins. But wrath has come upon them at last!^[7] (Бит 15:16; Д А 13:45; Д А 13:50; Д А 14:2; Д А 14:19; Д А 17:5; Д А 17:13; Д А 18:12; Д А 22:21; Д А 22:22; 1 Сол 1:10)

Бит 15:16Д А 13:45Д А 13:50Д А 14:2Д А 14:19Д А 17:5Д А 17:13Д А 18:12Д А 22:21Д А 22:221 Сол 1:10

Paul’s Longing to See Them Again

17 But since we were torn away from you, brothers, for a short time, in person not in heart, we endeavored the more eagerly and with great desire to see you face to face, (1 Кор 5:3; Кол 2:5; 1 Сол 3:10)

1 Кор 5:3Кол 2:51 Сол 3:10

18 because we wanted to come to you—I, Paul, again and again—but Satan hindered us. (Рим 1:13; Рим 15:22) 19 For what is our hope or joy or crown of boasting before our Lord Jesus at his coming? Is it not you? (Мт 24:3; 1 Кор 15:23; 1 Кор 15:31; 2 Кор 1:14; Фил 4:1; 1 Сол 3:13; 1 Сол 4:15; 1 Сол 5:23; 2 Сол 1:4; 2 Сол 2:1; 2 Сол 2:8; Як 5:7; Як 5:8; 2 Пет 1:16; 2 Пет 3:4; 2 Пет 3:12; 1 Йн 2:28)

Мт 24:31 Кор 15:231 Кор 15:312 Кор 1:14Фил 4:11 Сол 3:131 Сол 4:151 Сол 5:232 Сол 1:42 Сол 2:12 Сол 2:8Як 5:7Як 5:82 Пет 1:162 Пет 3:42 Пет 3:121 Йн 2:28

20 For you are our glory and joy.