1Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти? (Вт 29:20; Пс 44:9; Пс 44:23; Пс 60:1; Пс 60:10; Пс 77:7; Пс 95:7; Пс 100:3; Ер 31:37; Ер 33:24)2Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето[1], което ще имаш за наследство; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал. (Изх 15:16; Вт 9:29; Вт 32:9; Ер 10:16)3Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.4Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения. (П Ер 2:7; Дан 6:27)5Станаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета;6и сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове. (3 Цар 6:18; 3 Цар 6:20; 3 Цар 6:32; 3 Цар 6:35)7Предадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята. (4 Цар 25:9; Пс 89:39)8Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове по земята. (Пс 83:4)9Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това. (1 Цар 3:1; Ам 8:11)10Докога, Боже, противникът ще укорява? Довека ли врагът ще хули името Ти?11Защо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти? Изтегли я от пазвата Си и ги погуби. (П Ер 2:3)12А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления сред земята. (Пс 44:4)13Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища. (Изх 14:21)14Ти си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята. (Чис 14:9; Пс 72:9; Ис 51:9; Ис 51:10; Ез 29:3; Ез 32:2)15Ти си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци; пресушил си реки непресъхвали. (Изх 17:5; Изх 17:6; Чис 20:11; И Н 3:13; Пс 105:41; Ис 48:21)16Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето. (Бит 1:14)17Ти си поставил всички предели по земята; Ти си направил лятото и зимата. (Бит 8:22; Д А 17:26)18Помни това, че врагът е укорил ГОСПОДА и че безумни хора са похулили Твоето име. (Пс 39:8; Пс 74:22; Отк 16:19)19Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота[2] на Твоите немотни. (Пс 68:10; П П 2:14)20Зачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие. (Бит 17:7; Бит 17:8; Лев 26:44; Лев 26:45; Пс 106:45; Ер 33:21)21Угнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти.22Стани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява. (Пс 74:18; Пс 89:51)23Не забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
1O God, why do you cast us off forever? Why does your anger smoke against the sheep of your pasture?[1] (Вт 29:20; Пс 18:8; Пс 44:9; Пс 79:13; Пс 95:7; Пс 100:3; Ер 23:1; Ез 34:31)2Remember your congregation, which you have purchased of old, which you have redeemed to be the tribe of your heritage! Remember Mount Zion, where you have dwelt. (Изх 15:16; Вт 32:6; Пс 9:11; Пс 74:18; Пс 77:15; Пс 78:54; Ис 63:9; Ис 63:17; Ер 10:16; Ер 51:19)3Direct your steps to the perpetual ruins; the enemy has destroyed everything in the sanctuary! (Ис 61:4)4Your foes have roared in the midst of your meeting place; they set up their own signs for signs. (Чис 2:2; Пс 74:9; П Ер 2:6; П Ер 2:7; Мт 24:15)5They were like those who swing axes in a forest of trees.[2] (Ер 46:22)6And all its carved wood they broke down with hatchets and hammers. (3 Цар 6:18; 3 Цар 6:29; 3 Цар 6:32; 3 Цар 6:35)7They set your sanctuary on fire; they profaned the dwelling place of your name, bringing it down to the ground. (4 Цар 25:9; Пс 26:8; Пс 79:1; Пс 89:39; П Ер 2:2)8They said to themselves, “We will utterly subdue them”; they burned all the meeting places of God in the land. (Пс 83:4)9We do not see our signs; there is no longer any prophet, and there is none among us who knows how long. (1 Цар 3:1; Пс 74:4; П Ер 2:9; Ез 7:26; Ам 8:11)10How long, O God, is the foe to scoff? Is the enemy to revile your name forever? (Пс 74:18; Пс 79:12; Пс 89:51)11Why do you hold back your hand, your right hand? Take it from the fold of your garment[3] and destroy them! (П Ер 2:3)12Yet God my King is from of old, working salvation in the midst of the earth. (Пс 44:4)13You divided the sea by your might; you broke the heads of the sea monsters[4] on the waters. (Изх 14:21; Ис 27:1; Ис 51:9)14You crushed the heads of Leviathan; you gave him as food for the creatures of the wilderness. (Йов 41:1)15You split open springs and brooks; you dried up ever-flowing streams. (Изх 17:5; Изх 17:6; Чис 20:11; И Н 2:10; И Н 4:23; Пс 66:6; Пс 78:15; Пс 105:41; Ис 48:21; Ис 51:10)16Yours is the day, yours also the night; you have established the heavenly lights and the sun. (Бит 1:14; Пс 104:19)17You have fixed all the boundaries of the earth; you have made summer and winter. (Бит 8:22; Вт 32:8; Д А 17:26)18Remember this, O LORD, how the enemy scoffs, and a foolish people reviles your name. (Вт 32:6; Пс 39:8; Пс 74:2; Пс 89:50; Отк 16:19; Отк 18:5)19Do not deliver the soul of your dove to the wild beasts; do not forget the life of your poor forever. (Пс 68:10; П П 2:14)20Have regard for the covenant, for the dark places of the land are full of the habitations of violence. (Бит 17:7; Бит 17:8; Лев 26:44; Лев 26:45; Пс 10:8; Пс 106:45; Ер 33:21)21Let not the downtrodden turn back in shame; let the poor and needy praise your name. (Пс 6:10; Пс 9:9; Пс 10:18; Пс 86:1)22Arise, O God, defend your cause; remember how the foolish scoff at you all the day! (1 Цар 24:15; Пс 74:2)23Do not forget the clamor of your foes, the uproar of those who rise against you, which goes up continually! (Пс 65:7)