Влезте безплатно

Йоан 13

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 А преди празника Пасха Исус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби. (Мт 26:2; Мт 26:17; Мк 14:1; Мк 14:12; Лк 22:7; Йн 12:23; Йн 17:1; Йн 17:11) 2 И когато беше готова вечерята, като дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде, (Лк 22:3; Йн 13:27) 3 Исус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива, (Мт 11:27; Мт 28:18; Йн 3:35; Йн 8:42; Йн 16:28; Йн 17:2; Д А 2:36; 1 Кор 15:27; Евр 2:8) 4 стана от вечерята, свали горните Си дрехи, взе престилка и я препаса. (Лк 17:8; Лк 22:27; Фил 2:7; Фил 2:8) 5 После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с престилката, с която беше препасан. 6 И когато стигна до Симон Петър, той каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката? (Мт 3:14) 7 Исус му отговори: Това, което Аз правя, ти сега не осъзнаваш, но после ще разбереш. (Йн 13:12) 8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш краката ми вовеки. Исус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мене. (Йн 3:5; 1 Кор 6:11; Еф 5:26; Тит 3:5; Евр 10:22) 9 Симон Петър каза: Господи, не само краката ми, но и ръцете ми и главата ми. 10 Исус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а целият е чист; и вие сте чисти, но не всички. (Йн 15:3) 11 Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти. (Йн 6:64) 12 А като уми краката им и си взе горните дрехи, седна пак и им каза: Знаете ли какво направих? 13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и право казвате, защото съм такъв. (Мт 23:8; Мт 23:10; Лк 6:46; 1 Кор 8:6; 1 Кор 12:3; Фил 2:11) 14 И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката. (Лк 22:27; Рим 12:10; Гал 6:1; Гал 6:2; 1 Пет 5:5) 15 Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. (Мт 11:29; Фил 2:5; 1 Пет 2:21; 1 Йн 2:6) 16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. (Мт 10:24; Лк 6:40; Йн 15:20) 17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате. (Як 1:25) 18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се изпълни писаното: „Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мен.“ (Пс 41:9; Пс 41:10; Мт 26:23; Йн 13:21; Д А 1:16) 19 Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че Аз съм Този, за Когото ви говорих. (Йн 14:29; Йн 16:4) 20 Истина, истина ви казвам: Който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. (Мт 10:40; Мт 25:40; Лк 10:16) 21 Като каза това, Исус се развълнува в духа Си и засвидетелства: Истина, истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде. (Мт 26:20; Мт 26:21; Мк 14:17; Мк 14:18; Лк 22:21; Йн 12:27; Д А 1:17; 1 Йн 2:19) 22 Учениците се спогледаха помежду си, като недоумяваха за кого говори. 23 А на трапезата един от учениците, когото Исус обичаше, се беше облегнал на скута на Исус. (Йн 19:26; Йн 20:2; Йн 21:7; Йн 21:20; Йн 21:24) 24 Затова Симон Петър му кимна и му каза: Кажи ни за кого говори. 25 А той, както се беше облегнал на скута на Исус, се обърна и Му каза: Господи, кой е той? 26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залъка и ще му го дам. И така, като натопи залъка, взе и го подаде на Юда Симонов Искариотски. 27 И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. (Лк 22:3; Йн 6:70) 28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му каза това; 29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата[1], че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите. (Йн 12:6) 30 И така, като прие залъка, Юда веднага излезе; а беше нощ. 31 А когато излезе, Исус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него; (Йн 12:23; Йн 14:13; 1 Пет 4:11) 32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави. (Йн 12:23; Йн 17:1; Йн 17:4) 33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите и както казах на юдеите, така и на вас казвам сега – където отивам Аз, вие не можете да дойдете. (Йн 7:34; Йн 8:21) 34 Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг. (Лев 19:18; Йн 15:12; Йн 15:17; Еф 5:2; 1 Сол 4:9; Як 2:8; 1 Пет 1:22; 1 Йн 2:7; 1 Йн 2:8; 1 Йн 3:11; 1 Йн 3:23; 1 Йн 4:21) 35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. (1 Йн 2:5; 1 Йн 4:20) 36 Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където Аз отивам, ти сега не можеш да дойдеш, но по-късно ще дойдеш. (Мт 26:31; Мк 14:27; Лк 22:31; Йн 21:18; 2 Пет 1:14) 37 Петър Му каза: Господи, защо да не мога да Те последвам сега? Живота[2] си ще дам за Теб. 38 Исус отговори: Живота[3] си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: Петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл три пъти от Мене. (Мт 26:33; Мк 14:29; Лк 22:33; Лк 22:34) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Йоан 13

English Standard Version

от Crossway
1 Now before the Feast of the Passover, when Jesus knew that his hour had come to depart out of this world to the Father, having loved his own who were in the world, he loved them to the end. (Йн 1:11; Йн 6:4; Йн 12:1; Йн 12:23; Йн 13:3; Йн 13:34; Йн 16:28; Йн 17:6; Йн 17:9) 2 During supper, when the devil had already put it into the heart of Judas Iscariot, Simon’s son, to betray him, (Йн 6:70; Йн 6:71; Йн 13:11; Д А 5:3) 3 Jesus, knowing that the Father had given all things into his hands, and that he had come from God and was going back to God, (Мт 11:27; Йн 8:42; Йн 14:12; Йн 16:28; Йн 17:2; Отк 2:27) 4 rose from supper. He laid aside his outer garments, and taking a towel, tied it around his waist. (Лк 22:27; Йн 21:7) 5 Then he poured water into a basin and began to wash the disciples’ feet and to wipe them with the towel that was wrapped around him. (4 Цар 3:11) 6 He came to Simon Peter, who said to him, “Lord, do you wash my feet?” 7 Jesus answered him, “What I am doing you do not understand now, but afterward you will understand.” (Йн 12:16; Йн 13:12; Йн 13:36; Йн 15:15) 8 Peter said to him, “You shall never wash my feet.” Jesus answered him, “If I do not wash you, you have no share with me.” (Мт 16:22; 1 Кор 6:11; Еф 5:26; Тит 3:5; Евр 10:22) 9 Simon Peter said to him, “Lord, not my feet only but also my hands and my head!” 10 Jesus said to him, “The one who has bathed does not need to wash, except for his feet,[1] but is completely clean. And you[2] are clean, but not every one of you.” (Бит 18:4; Йн 13:18; Йн 15:3) 11 For he knew who was to betray him; that was why he said, “Not all of you are clean.” (Йн 2:24; Йн 2:25; Йн 6:64; Йн 13:2) 12 When he had washed their feet and put on his outer garments and resumed his place, he said to them, “Do you understand what I have done to you? (Йн 13:4; Йн 13:7) 13 You call me Teacher and Lord, and you are right, for so I am. (Мт 23:8; Мт 23:10; Лк 6:46; 1 Кор 8:6; 1 Кор 12:3; Фил 2:11) 14 If I then, your Lord and Teacher, have washed your feet, you also ought to wash one another’s feet. (1 Тим 5:10; 1 Пет 5:5) 15 For I have given you an example, that you also should do just as I have done to you. (Мт 11:29) 16 Truly, truly, I say to you, a servant[3] is not greater than his master, nor is a messenger greater than the one who sent him. (Мт 10:24; Йн 15:20) 17 If you know these things, blessed are you if you do them. (Лк 11:28; Як 1:22) 18 I am not speaking of all of you; I know whom I have chosen. But the Scripture will be fulfilled,[4] ‘He who ate my bread has lifted his heel against me.’ (Пс 41:9; Мт 26:23; Мк 3:13; Лк 6:13; Йн 6:70; Йн 13:10; Йн 15:16; Йн 15:19; Йн 17:12; Д А 1:2) 19 I am telling you this now, before it takes place, that when it does take place you may believe that I am he. (Йн 14:29; Йн 16:4) 20 Truly, truly, I say to you, whoever receives the one I send receives me, and whoever receives me receives the one who sent me.” (Мт 10:40) 21 After saying these things, Jesus was troubled in his spirit, and testified, “Truly, truly, I say to you, one of you will betray me.” (Мт 26:21; Мк 14:18; Лк 22:21; Йн 12:27; Д А 1:17) 22 The disciples looked at one another, uncertain of whom he spoke. (Лк 22:23) 23 One of his disciples, whom Jesus loved, was reclining at table at Jesus’ side,[5] (Лк 16:22; Йн 19:26; Йн 20:2; Йн 21:7; Йн 21:20) 24 so Simon Peter motioned to him to ask Jesus[6] of whom he was speaking. 25 So that disciple, leaning back against Jesus, said to him, “Lord, who is it?” (Мк 4:36; Йн 21:20) 26 Jesus answered, “It is he to whom I will give this morsel of bread when I have dipped it.” So when he had dipped the morsel, he gave it to Judas, the son of Simon Iscariot. (Рут 2:14; Мт 26:23; Мт 26:25; Мк 14:20; Йн 6:71) 27 Then after he had taken the morsel, Satan entered into him. Jesus said to him, “What you are going to do, do quickly.” (Лк 12:50; Лк 22:3; 1 Кор 11:27) 28 Now no one at the table knew why he said this to him. 29 Some thought that, because Judas had the moneybag, Jesus was telling him, “Buy what we need for the feast,” or that he should give something to the poor. (Йн 12:5; Йн 12:6; Йн 13:1) 30 So, after receiving the morsel of bread, he immediately went out. And it was night. (1 Цар 28:8) 31 When he had gone out, Jesus said, “Now is the Son of Man glorified, and God is glorified in him. (Йн 7:39; Йн 14:13; Йн 15:8; Йн 17:1; Йн 17:4; 1 Пет 4:11) 32 If God is glorified in him, God will also glorify him in himself, and glorify him at once. (Йн 12:23; Йн 17:1; Йн 17:5) 33 Little children, yet a little while I am with you. You will seek me, and just as I said to the Jews, so now I also say to you, ‘Where I am going you cannot come.’ (Йн 7:33; Йн 7:34; Йн 8:21) 34 A new commandment I give to you, that you love one another: just as I have loved you, you also are to love one another. (Лев 19:18; Йн 15:12; Йн 15:17; Рим 13:8; Еф 5:2; Кол 3:14; 1 Сол 4:9; 1 Тим 1:5; 1 Пет 1:22; 1 Йн 2:7; 1 Йн 2:8; 1 Йн 3:11; 1 Йн 3:23; 1 Йн 4:10; 1 Йн 4:11; 1 Йн 4:21; 2 Йн 1:5) 35 By this all people will know that you are my disciples, if you have love for one another.” (1 Йн 3:14; 1 Йн 4:20) 36 Simon Peter said to him, “Lord, where are you going?” Jesus answered him, “Where I am going you cannot follow me now, but you will follow afterward.” (Йн 7:34; Йн 13:7; Йн 14:2; Йн 21:18; Йн 21:19; 2 Пет 1:14) 37 Peter said to him, “Lord, why can I not follow you now? I will lay down my life for you.” (Мт 26:33; Мк 14:29; Лк 22:33; Лк 22:34) 38 Jesus answered, “Will you lay down your life for me? Truly, truly, I say to you, the rooster will not crow till you have denied me three times. (Йн 18:27) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® ESV Text Edition: 2025. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.