от Bulgarian Bible Society1Тогава Бог си спомни за Ной и за всичко живо, и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог направи вятър да мине по земята и водите престанаха.2Изворите на бездната и небесните отвори също се затвориха и дъждът от небето спря. (Бит 7:11; Йов 38:37)3Малко по малко водите се оттеглиха от земята и след сто и петдесет дни водите започнаха да намаляват. (Бит 7:24)4А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.5Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.6После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил; (Бит 6:16)7и изпрати гарван, който, като излезе, прелиташе насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.8Тогава Ной изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.9Но гълъбът, понеже не намери почивка за краката си, се върна при него в ковчега, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той протегна ръка и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.10А като изчака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.11И надвечер гълъбът се върна при него и, ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата по земята е спаднала.12След това той почака още седем дни и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.13В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец водата пресъхна на земята; и Ной, като вдигна покрива на ковчега, погледна и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.14А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
Излизане от ковчега
15Тогава Бог говори на Ной:16Излез от ковчега ти, жена ти, синовете ти и жените им с теб. (Бит 7:13)17Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, която е с тебе – птици, добитък и всички животни, които пълзят по земята, за да се плодят по земята, да раждат и да се умножават по земята. (Бит 1:22; Бит 7:15)18Ной излезе и с него синовете му, жена му и снахите му;19излязоха от ковчега и всички животни, всички птици, всичко, което се движи по земята, според родовете си.20И Ной издигна жертвеник на ГОСПОДА; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица и ги принесе за всеизгаряния на жертвеника; (Лев 11:1)21и ГОСПОД помириса сладко благоухание. И ГОСПОД каза: Няма да проклинам вече земята заради човека, защото намеренията му са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както направих. (Бит 3:17; Бит 6:5; Бит 6:17; Бит 9:11; Бит 9:15; Лев 1:9; Йов 14:4; Йов 15:14; Пс 51:5; Ер 17:9; Ез 20:41; Мт 15:19; Рим 1:21; Рим 3:23; 2 Кор 2:15; Еф 5:2)22Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да изчезнат. (Ис 54:9; Ер 33:20; Ер 33:25)
1But God remembered Noah and all the beasts and all the livestock that were with him in the ark. And God made a wind blow over the earth, and the waters subsided. (Бит 19:29; Бит 30:22; Изх 2:24; Изх 14:21; 1 Цар 1:19)2The fountains of the deep and the windows of the heavens were closed, the rain from the heavens was restrained, (Бит 7:11)3and the waters receded from the earth continually. At the end of 150 days the waters had abated, (Бит 7:24)4and in the seventh month, on the seventeenth day of the month, the ark came to rest on the mountains of Ararat. (4 Цар 19:37; Ис 37:38; Ер 51:27)5And the waters continued to abate until the tenth month; in the tenth month, on the first day of the month, the tops of the mountains were seen.6At the end of forty days Noah opened the window of the ark that he had made7and sent forth a raven. It went to and fro until the waters were dried up from the earth.8Then he sent forth a dove from him, to see if the waters had subsided from the face of the ground.9But the dove found no place to set her foot, and she returned to him to the ark, for the waters were still on the face of the whole earth. So he put out his hand and took her and brought her into the ark with him.10He waited another seven days, and again he sent forth the dove out of the ark.11And the dove came back to him in the evening, and behold, in her mouth was a freshly plucked olive leaf. So Noah knew that the waters had subsided from the earth.12Then he waited another seven days and sent forth the dove, and she did not return to him anymore.13In the six hundred and first year, in the first month, the first day of the month, the waters were dried from off the earth. And Noah removed the covering of the ark and looked, and behold, the face of the ground was dry.14In the second month, on the twenty-seventh day of the month, the earth had dried out.15Then God said to Noah,16“Go out from the ark, you and your wife, and your sons and your sons’ wives with you. (Бит 7:13)17Bring out with you every living thing that is with you of all flesh—birds and animals and every creeping thing that creeps on the earth—that they may swarm on the earth, and be fruitful and multiply on the earth.” (Бит 1:22; Бит 1:28; Бит 9:1)18So Noah went out, and his sons and his wife and his sons’ wives with him.19Every beast, every creeping thing, and every bird, everything that moves on the earth, went out by families from the ark.
God’s Covenant with Noah
20Then Noah built an altar to the LORD and took some of every clean animal and some of every clean bird and offered burnt offerings on the altar.21And when the LORD smelled the pleasing aroma, the LORD said in his heart, “I will never again curse[1] the ground because of man, for the intention of man’s heart is evil from his youth. Neither will I ever again strike down every living creature as I have done. (Бит 3:17; Бит 6:5; Бит 6:17; Бит 9:11; Бит 9:15; Изх 29:18; Изх 29:25; Изх 29:41; Лев 1:9; Лев 1:13; Лев 1:17; Пс 58:3; Ис 54:9; Ез 16:19; Ез 20:41; Мт 15:19; Рим 1:21; 2 Кор 2:15; Еф 5:2; Фил 4:18)22While the earth remains, seedtime and harvest, cold and heat, summer and winter, day and night, shall not cease.” (Ер 5:24; Ер 33:20; Ер 33:25)