Влезте безплатно

Битие 41

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Като изминаха две години, фараонът сънува, че стоеше при Нил[1]. 2 И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха от реката и пасяха в тръстиката. 3 А след тях от реката излизаха други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг. 4 И грозните, мършавите крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се пробуди. 5 А като заспа, сънува втори път; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло. 6 А след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър. 7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класа. А когато фараонът се събуди, разбра, че е било сън. 8 На сутринта духът му беше смутен; и така, той изпрати да му повикат всички влъхви и всички мъдреци в Египет и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона. (Изх 7:11; Изх 7:22; Ис 29:14; Дан 1:20; Дан 2:1; Дан 2:2; Дан 4:5; Дан 4:7; Дан 4:19; Мт 2:1) 9 Тогава началникът на виночерпците говори на фараона: Днес се сещам, че съм виновен. 10 Фараонът беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. (Бит 39:20; Бит 40:2; Бит 40:3) 11 И сънувахме двамата сънища в една и съща нощ; и всеки сън имаше отделно тълкуване. (Бит 40:5) 12 А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас според съновидението му даде значението. (Бит 37:36; Бит 40:12) 13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси. (Бит 40:22) 14 Тогава фараонът заповяда да повикат Йосиф и бързо го изведоха от тъмницата; той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. (1 Цар 2:8; Пс 105:20; Пс 113:7; Пс 113:8; Дан 2:25) 15 И фараонът каза на Йосиф: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш. (Бит 41:12; Пс 25:14; Дан 5:16) 16 А Йосиф отговори на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор с мир. (Бит 40:8; Дан 2:22; Дан 2:28; Дан 2:30; Дан 2:47; Дан 4:2; Д А 3:12; 2 Кор 3:5) 17 Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на Нил. (Бит 41:1) 18 И, ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката. 19 А след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата египетска земя. 20 И мършавите, грозните крави изядоха първите седем тлъсти крави; 21 но пак, като ги изядоха, не се познаваше, че са ги изяли; а изгледът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се пробудих. 22 После видях в съня си; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло. 23 А след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър; 24 тънките класове погълнаха седемте добри класа. Разказах съня на влъхвите, но нямаше кой да ми го изтълкува. (Бит 41:8; Дан 4:7) 25 Тогава Йосиф каза на фараона: фараоновият сън е един; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи. (Отк 4:1) 26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един. 27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класа, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад. (4 Цар 8:1) 28 Това е, което казах на фараона; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи. (Бит 41:25) 29 Ето, идат седем години на голямо плодородие по цялата египетска земя. (Бит 41:47) 30 А след тях ще дойдат седем години на глад; цялото плодородие ще се забрави в египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. (Бит 41:54; Бит 47:13) 31 Няма да се познае плодородието на земята поради онзи глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък. 32 А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши. (Чис 23:19; Ис 46:10; Ис 46:11) 33 И така, нека фараонът потърси умен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя. 34 Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от реколтата на египетската земя. (Пр 6:6) 35 Нека съберат цялата храна на тези добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят. (Бит 41:48) 36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в египетската земя, за да не се опустоши земята от глада. (Бит 47:15; Бит 47:19) 37 Това нещо беше угодно на фараона и на всичките му служители. (Пс 105:19; Д А 7:10) 38 И фараонът каза на служителите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Божия Дух? (Чис 27:18; Йов 32:8; Пр 2:6; Дан 4:8; Дан 4:18; Дан 5:11; Дан 5:14; Дан 6:3) 39 Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти. 40 Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе. (Пс 105:21; Пс 105:22; Д А 7:10) 41 Фараонът каза още на Йосиф: Виж, поставям те над цялата египетска земя. (Дан 6:3) 42 Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и му окачи златно огърлие на шията. (Ест 3:10; Ест 8:2; Ест 8:8; Ест 8:15; Дан 5:7; Дан 5:29) 43 После нареди да го возят на втората колесница и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата египетска земя. (Бит 42:6; Бит 45:8; Бит 45:26; Ест 6:9; Д А 7:10) 44 При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм владетел[2], но без тебе никой няма да вдигне ръка или крак по цялата египетска земя. 45 И фараонът нарече Йосиф Цафнат-панеах[3] и му даде за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това Йосиф излезе на обиколка в египетската земя. 46 Йосиф беше на тридесет години, когато стоя пред египетския цар фараон; и като се отдалечи от лицето на фараона, Йосиф обиколи цялата египетска земя. (1 Цар 16:21; 3 Цар 12:6; 3 Цар 12:8; Дан 1:19) 47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно. 48 Йосиф събра цялата храна от тези седем години, които бяха настанали в египетската земя, и складира храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви. 49 Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери; защото беше без мяра. (Бит 22:17; Съд 7:12; 1 Цар 13:5; Пс 78:27) 50 А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. (Бит 46:20; Бит 48:5) 51 Йосиф наименува първородния Манасия[4], защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом. 52 А втория наименува Ефрем[5], защото си казваше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми. (Бит 49:22) 53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в египетската земя, 54 настъпиха седемте години на глад, според както Йосиф беше казал; и настана глад по всички околни страни, а по цялата египетска земя имаше хляб. (Бит 41:30; Пс 105:16; Д А 7:11) 55 Защото, когато цялата египетска земя огладня и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всички египтяни: Идете при Йосиф и каквото ви каже, направете. 56 (А гладът беше по цялата страна.) И така, Йосиф отвори всички житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по египетската земя. (Бит 42:6; Бит 47:14; Бит 47:24) 57 И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата страна. (Вт 9:28) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Битие 41

English Standard Version

от Crossway
1 After two whole years, Pharaoh dreamed that he was standing by the Nile, 2 and behold, there came up out of the Nile seven cows, attractive and plump, and they fed in the reed grass. 3 And behold, seven other cows, ugly and thin, came up out of the Nile after them, and stood by the other cows on the bank of the Nile. 4 And the ugly, thin cows ate up the seven attractive, plump cows. And Pharaoh awoke. 5 And he fell asleep and dreamed a second time. And behold, seven ears of grain, plump and good, were growing on one stalk. 6 And behold, after them sprouted seven ears, thin and blighted by the east wind. (Ез 17:10; Ез 19:12) 7 And the thin ears swallowed up the seven plump, full ears. And Pharaoh awoke, and behold, it was a dream. 8 So in the morning his spirit was troubled, and he sent and called for all the magicians of Egypt and all its wise men. Pharaoh told them his dreams, but there was none who could interpret them to Pharaoh. (Бит 41:24; Изх 7:11; Изх 7:22; Пс 77:4; Дан 1:20; Дан 2:1; Дан 2:2; Дан 2:3; Дан 4:7; Мт 2:1) 9 Then the chief cupbearer said to Pharaoh, “I remember my offenses today. 10 When Pharaoh was angry with his servants and put me and the chief baker in custody in the house of the captain of the guard, (Бит 39:20; Бит 40:2; Бит 40:3) 11 we dreamed on the same night, he and I, each having a dream with its own interpretation. (Бит 40:5) 12 A young Hebrew was there with us, a servant of the captain of the guard. When we told him, he interpreted our dreams to us, giving an interpretation to each man according to his dream. (Бит 40:12) 13 And as he interpreted to us, so it came about. I was restored to my office, and the baker was hanged.” (Бит 40:21; Бит 40:22) 14 Then Pharaoh sent and called Joseph, and they quickly brought him out of the pit. And when he had shaved himself and changed his clothes, he came in before Pharaoh. (1 Цар 2:8; Пс 105:20; Пс 113:7; Пс 113:8; Дан 2:25) 15 And Pharaoh said to Joseph, “I have had a dream, and there is no one who can interpret it. I have heard it said of you that when you hear a dream you can interpret it.” (Бит 41:12; Дан 5:16) 16 Joseph answered Pharaoh, “It is not in me; God will give Pharaoh a favorable answer.”[1] (Бит 40:8; Дан 2:22; Дан 2:28; Дан 2:30; Дан 2:47) 17 Then Pharaoh said to Joseph, “Behold, in my dream I was standing on the banks of the Nile. (Бит 41:1) 18 Seven cows, plump and attractive, came up out of the Nile and fed in the reed grass. 19 Seven other cows came up after them, poor and very ugly and thin, such as I had never seen in all the land of Egypt. 20 And the thin, ugly cows ate up the first seven plump cows, 21 but when they had eaten them no one would have known that they had eaten them, for they were still as ugly as at the beginning. Then I awoke. 22 I also saw in my dream seven ears growing on one stalk, full and good. 23 Seven ears, withered, thin, and blighted by the east wind, sprouted after them, 24 and the thin ears swallowed up the seven good ears. And I told it to the magicians, but there was no one who could explain it to me.” (Бит 41:8; Дан 4:7) 25 Then Joseph said to Pharaoh, “The dreams of Pharaoh are one; God has revealed to Pharaoh what he is about to do. (Дан 2:28; Дан 2:29; Дан 2:45; Отк 4:1) 26 The seven good cows are seven years, and the seven good ears are seven years; the dreams are one. 27 The seven lean and ugly cows that came up after them are seven years, and the seven empty ears blighted by the east wind are also seven years of famine. (4 Цар 8:1) 28 It is as I told Pharaoh; God has shown to Pharaoh what he is about to do. (Бит 41:25) 29 There will come seven years of great plenty throughout all the land of Egypt, (Бит 41:47) 30 but after them there will arise seven years of famine, and all the plenty will be forgotten in the land of Egypt. The famine will consume the land, (Бит 41:54; Бит 45:6; Бит 47:13) 31 and the plenty will be unknown in the land by reason of the famine that will follow, for it will be very severe. 32 And the doubling of Pharaoh’s dream means that the thing is fixed by God, and God will shortly bring it about. (Чис 23:19; Ис 14:24; Ис 46:10; Ис 46:11) 33 Now therefore let Pharaoh select a discerning and wise man, and set him over the land of Egypt. 34 Let Pharaoh proceed to appoint overseers over the land and take one-fifth of the produce of the land[2] of Egypt during the seven plentiful years. 35 And let them gather all the food of these good years that are coming and store up grain under the authority of Pharaoh for food in the cities, and let them keep it. (Бит 41:48) 36 That food shall be a reserve for the land against the seven years of famine that are to occur in the land of Egypt, so that the land may not perish through the famine.” 37 This proposal pleased Pharaoh and all his servants. 38 And Pharaoh said to his servants, “Can we find a man like this, in whom is the Spirit of God?”[3] (Чис 27:18; Дан 4:8; Дан 4:18; Дан 5:11; Дан 5:14) 39 Then Pharaoh said to Joseph, “Since God has shown you all this, there is none so discerning and wise as you are. 40 You shall be over my house, and all my people shall order themselves as you command.[4] Only as regards the throne will I be greater than you.” (Пс 105:21; Д А 7:10) 41 And Pharaoh said to Joseph, “See, I have set you over all the land of Egypt.” (Бит 42:6) 42 Then Pharaoh took his signet ring from his hand and put it on Joseph’s hand, and clothed him in garments of fine linen and put a gold chain about his neck. (Ест 3:10; Ест 8:2; Ест 8:8; Ест 8:10; Ест 8:15; Ез 16:11; Дан 5:7; Дан 5:29) 43 And he made him ride in his second chariot. And they called out before him, “Bow the knee!”[5] Thus he set him over all the land of Egypt. (Бит 41:40; Бит 42:6; Бит 45:8; Бит 45:9; Бит 45:26; Ест 6:9) 44 Moreover, Pharaoh said to Joseph, “I am Pharaoh, and without your consent no one shall lift up hand or foot in all the land of Egypt.” (Пс 105:21; Пс 105:22) 45 And Pharaoh called Joseph’s name Zaphenath-paneah. And he gave him in marriage Asenath, the daughter of Potiphera priest of On. So Joseph went out over the land of Egypt. 46 Joseph was thirty years old when he entered the service of Pharaoh king of Egypt. And Joseph went out from the presence of Pharaoh and went through all the land of Egypt. (1 Цар 16:21; 3 Цар 12:6; 3 Цар 12:8; Дан 1:19) 47 During the seven plentiful years the earth produced abundantly, 48 and he gathered up all the food of these seven years, which occurred in the land of Egypt, and put the food in the cities. He put in every city the food from the fields around it. 49 And Joseph stored up grain in great abundance, like the sand of the sea, until he ceased to measure it, for it could not be measured. (Бит 22:17; Съд 7:12; 1 Цар 13:5; Пс 78:27) 50 Before the year of famine came, two sons were born to Joseph. Asenath, the daughter of Potiphera priest of On, bore them to him. (Бит 46:20; Бит 48:5) 51 Joseph called the name of the firstborn Manasseh. “For,” he said, “God has made me forget all my hardship and all my father’s house.”[6] 52 The name of the second he called Ephraim, “For God has made me fruitful in the land of my affliction.”[7] (Бит 49:22; Ос 13:15) 53 The seven years of plenty that occurred in the land of Egypt came to an end, 54 and the seven years of famine began to come, as Joseph had said. There was famine in all lands, but in all the land of Egypt there was bread. (Бит 41:30; Пс 105:16; Д А 7:11) 55 When all the land of Egypt was famished, the people cried to Pharaoh for bread. Pharaoh said to all the Egyptians, “Go to Joseph. What he says to you, do.” 56 So when the famine had spread over all the land, Joseph opened all the storehouses[8] and sold to the Egyptians, for the famine was severe in the land of Egypt. (Бит 42:6; Бит 47:14; Бит 47:20; Бит 47:24) 57 Moreover, all the earth came to Egypt to Joseph to buy grain, because the famine was severe over all the earth. (Бит 41:54) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® ESV Text Edition: 2025. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.