1А една от жените на пророческите ученици извика към Елисей: Слугата ти, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от ГОСПОДА; а заемодавецът дойде да вземе за себе си двамата ми сина за роби. (Лев 25:30; 3 Цар 20:35; Мт 18:25)2Елисей я попита: Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя отговори: Слугинята ти няма нищо вкъщи освен един съд с дървено масло.3Елисей каза: Иди, вземи на заем от всичките си съседи много празни съдове. (4 Цар 3:16)4После влез, затвори вратата зад себе си и синовете си и наливай от маслото във всички тези съдове; пълните слагай настрана.5И така, тя си отиде от него и затвори вратата зад себе си и синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.6След като съдовете се напълниха, жената каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той и отговори: Няма друг съд. И маслото престана.7Тогава тя дойде и извести на Божия човек. А той и каза: Иди, продай маслото и плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.
Елисей възкресява сина на сунамката
8Един ден Елисей замина в Сунам, където имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти минаваше, се отбиваше там, за да яде хляб. (И Н 19:18)9После жената каза на мъжа си: Ето сега, знам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек.10Да направим, моля те, една малка стаичка над стената и да сложим в нея за него легло, маса, стол и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас.11И един ден, когато Елисей дойде там, отби се в стаичката и лежеше в нея,12каза на слугата си Гиезий: Повикай тази сунамка. И той я повика и тя застана пред него.13Елисей нареди на Гиезий: Кажи и сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас; какво да направим за тебе? Желаеш ли да говорим за тебе на царя или на военачалника? А тя отговори: Не, аз живея между своя народ.14Тогава Елисей попита: И така, какво да направим за нея? А Гиезий отговори: Тя няма син, а мъжът и е стар.15Пророкът каза: Повикай я. И когато я повика, тя застана пред вратата.16Елисей и каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя отговори: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си. (Бит 18:10; Бит 18:14; 4 Цар 4:28)17Но жената зачена и роди син на другата година по същото време, както и каза Елисей.18И когато детето порасна, излезе един ден при баща си и жътварите.19То каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А бащата нареди на един от момците: Занеси го при майка му.20Той го взе и го занесе при майка му; детето седя на коленете и до пладне и тогава умря.21А тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.22Тогава повика мъжа си и каза: Изпрати, моля, един от момците и една от ослиците, за да побързам да отида при Божия човек и да се върна.23А той отвърна: Защо отиваш при него днес? Не е нито нов месец, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.24Тогава оседла ослицата и каза на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мен, освен ако ти заповядам.25И така, жената отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето там сунамката! (4 Цар 3:25)26Сега тичай да я посрещнеш и и кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.27А когато дойде при Божия човек на планината, тя се хвана за краката му; а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата и е преогорчена, а ГОСПОД е скрил причината от мен и не ми я е явил.28Тя попита: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи? (4 Цар 4:16)29Тогава Елисей каза на Гиезий: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка и иди. Ако срещнеш човек, да не го поздравиш, ако те поздрави някой, да не му отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето. (Изх 7:19; Изх 14:16; 3 Цар 18:46; 4 Цар 2:8; 4 Цар 2:14; 4 Цар 9:1; Лк 10:4; Д А 19:12)30А майката на детето каза: Заклевам се в живота на ГОСПОДА и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, той стана и отиде след нея. (4 Цар 2:2)31А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но то нямаше нито глас, нито слух. Затова слугата се върна да посрещне Елисей и му извести: Детето не се събуди. (Йн 11:11)32И когато Елисей влезе в къщата, детето лежеше умряло, положено на леглото му.33Пророкът влезе, затвори вратата зад тях двамата и се помоли на ГОСПОДА. (3 Цар 17:20; 4 Цар 4:4; Мт 6:6)34Тогава той се качи и легна върху детето, и като сложи устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи и ръцете си върху неговите ръце, се простря върху него; и тялото на детето се стопли. (3 Цар 17:21; Д А 20:10)35После Елисей се оттегли и ходеше насам-натам из къщата. След това пак се качи и се простря върху него; тогава детето кихна седем пъти и отвори очите си. (3 Цар 17:21; 4 Цар 8:1; 4 Цар 8:5)36Елисей извика Гиезий и каза: Повикай сунамката. И той я повика. Когато жената влезе при Елисей, той и каза: Вземи сина си.37И тя падна в краката му и се поклони до земята, вдигна сина си и излезе. (3 Цар 17:23; Евр 11:35)
Елисей извършва още две чудеса
38Елисей пак дойде в Галгал, когато имаше глад в земята. Пред него седяха пророческите ученици и го слушаха, а той каза на слугата си: Сложи големия котел и свари вариво за пророческите ученици. (4 Цар 2:1; 4 Цар 2:3; 4 Цар 8:1; Лк 10:39; Д А 22:3)39Затова един от тях излезе на полето, за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички и напълни дрехата си. После се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеше, че са отровни.40После сипаха на хората да ядат, а като ядоха от варивото, извикаха: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат повече от него. (Изх 10:17)41А пророкът нареди: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела, каза: Сипи на народа да яде. И в котела нямаше нищо отровно. (Изх 15:25; 4 Цар 2:21; 4 Цар 5:10; Йн 9:6)42В това време един човек от Ваалсалиса дойде и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито, небелени. Божият човек каза: Дай на народа да яде. (1 Цар 9:4; 1 Цар 9:7; 1 Кор 9:11; Гал 6:6)43А слугата му каза: Какво! Да сложа ли това пред стотина човека? А той отговори: Дай на народа да яде, защото така казва ГОСПОД: Ще се нахранят и ще остане излишък. (Лк 9:13; Лк 9:17; Йн 6:9; Йн 6:11)44Тогава той сложи пред тях и се нахраниха, и остана излишък според ГОСПОДНЕТО слово. (Мт 14:20; Мт 15:37; Йн 6:13)
4 Царе 4
Верен
от Veren1И една жена от жените на учениците на пророците[1] извика към Елисей и каза: Слугата ти, мъжът ми, умря; а ти знаеш, че слугата ти се боеше от ГОСПОДА; и заемодавецът дойде да си вземе двамата ми сина за роби.2И Елисей ѝ каза: Какво да направя за теб? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя каза: Слугинята ти няма нищо вкъщи освен един съд с маслинено масло.3И той ѝ каза: Иди, поискай отвън съдове от всичките си съседи, празни съдове, вземи не малко!4После влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тези съдове, и което е пълно, го слагай настрана.5И тя си отиде от него и затвори вратата зад себе си и зад синовете си. И те ѝ подаваха съдовете, а тя наливаше.6И като се напълниха съдовете, тя каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той ѝ каза: Няма друг съд. И маслото престана.7И тя дойде и разказа на Божия човек. И той каза: Иди, продай маслото и плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.8И един ден Елисей отиде в Сунам. И там имаше една богата жена и тя го принуди да яде хляб. И колкото пъти минаваше оттам, той се отбиваше, за да яде хляб.9И тя каза на мъжа си: Ето сега, разбирам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божи човек.10Моля те, нека направим една малка горна стаичка на стената и да му сложим в нея легло и маса, и стол, и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас.11И един ден той дойде там и се отби в стаичката, и спа там.12И каза на слугата си Гиезий: Повикай тази сунамка. И той я повика и тя застана пред него.13И той каза на Гиезий: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас. Какво да направим за теб? Искаш ли да се говори за теб на царя или на военачалника? А тя отговори: Аз живея сред своя народ.14И той каза: Какво тогава да направим за нея? А Гиезий отговори: Виж, тя няма син, а мъжът ѝ е стар.15И той каза: Повикай я. И той я повика и тя застана при вратата.16И Елисей ѝ каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя каза: Не, господарю мой, Божи човече[2], не лъжи слугинята си!17И жената забременя и роди син на другата година по това време, което ѝ беше казал Елисей.18И когато детето порасна, един ден излезе при баща си при жетварите.19И каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А той каза на слугата: Занеси го при майка му.20И той го взе и го занесе при майка му; и детето седя на коленете ѝ до пладне и умря.21И тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе.22И повика мъжа си и каза: Моля те, изпрати ми един от слугите и една от магариците и аз ще изтичам при Божия човек и ще се върна.23А той каза: Защо ще ходиш днес при него? Не е нито новолуние, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.24И оседла магарицата и каза на слугата си: Карай бързо! Не забавяй язденето заради мен, освен ако не ти заповядам!25И така отиде и дойде при Божия човек на планината Кармил. А когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето, това там е сунамката!26Изтичай, моля те, да я посрещнеш и ѝ кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.27И дойде при Божия човек на планината и се хвана за краката му, а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена в нея, а ГОСПОД е скрил причината от мен и не ми я е изявил.28А тя каза: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи?29Тогава Елисей каза на Гиезий: Препаши слабините си и вземи тоягата ми в ръка, и иди. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И положи тоягата ми върху лицето на момчето.30А майката на детето каза: Жив е ГОСПОД и жива душата ти – няма да те оставя! Тогава той стана и отиде след нея.31А Гиезий беше отишъл пред тях и беше положил тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито глас, нито слушане. И той се върна да го посрещне и му съобщи и каза: Момчето не се събуди.32И когато Елисей влезе в къщата, ето, момчето умряло, положено на леглото му.33И той влезе и затвори вратата зад тях двамата, и се помоли на ГОСПОДА.34После се качи на леглото и легна върху детето и сложи устата си върху неговата уста и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце, и се простря върху него. И тялото на детето се стопли.35После се върна и отиде веднъж насам и веднъж натам в къщата, и пак се качи и се простря върху него. И момчето кихна седем пъти и момчето отвори очите си.36И той извика Гиезий и каза: Повикай тази сунамка. И той я повика и когато влезе при него, ѝ каза: Вземи сина си.37И тя дойде, падна в краката му и се поклони до земята, и взе сина си и излезе.38А Елисей се върна в Галгал. А в земята имаше глад. И учениците на пророците[3] седяха пред него. И той каза на слугата си: Сложи големия котел и сготви ядене за учениците на пророците.39И един излезе на полето да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, и напълни дрехата си. И като се върна, ги наряза в котела с яденето, понеже не знаеха, че са отровни.40После сипаха на мъжете да ядат. А като ядоха от яденето, извикаха и казаха: Божи човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него.41А той каза: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела, каза: Сипи на хората да ядат. И в котела нямаше вече нищо вредно.42И дойде един човек от Ваалсалиса и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемични хляба и пресни житни класове в торбата си. И той каза: Дай на хората да ядат.43А слугата му каза: Как да сложа това пред сто души? А той каза: Дай на хората да ядат, защото така казва ГОСПОД: Ще ядат и ще остане излишък.44Тогава той сложи пред тях и ядоха, и остана излишък, според словото на ГОСПОДА.