3 Царе 20:26 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Война на Ахаав със Сирия

1 Тогава сирийският цар Венадад събра цялата си войска (а с него имаше тридесет и двама царе и коне, и колесници). Той настъпи, обсади Самария и воюваше против нея. 2 И прати хора до израилския цар Ахаав в града, за да му кажат: Така казва Венадад: 3 Среброто и златото ти е мое. Също и жените ти и най-добрите от децата ти са мои. 4 А израилският цар отговори: Както казваш, господарю мой, царю, твой съм аз и всичко, което имам. 5 А пратениците пак дойдоха и казаха: Така казва Венадад: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и децата си. 6 Обаче утре по това време ще пратя слугите си при тебе, за да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти. И всичко, което им се вижда желано, ще сложат ръка на него и ще го отнемат. 7 Тогава израилският цар повика всички старейшини в страната и каза: Забележете, моля, и вижте, че този човек търси повод за зло; защото прати до мене пратеници за жените, децата, среброто и златото ми и не му казах нищо. 8 А всички старейшини и целият народ му казаха: Не го слушай! Нито се съгласявай. 9 Затова Ахаав отговори на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми, царя: Всичко, каквото ти заръча на слугата си първия път, ще го направя, но това не мога да направя. И така, пратениците си отидоха и занесоха отговор. 10 Тогава Венадад прати отново до него да кажат: Така да ми направят боговете – да! – и повече да прибавят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна за по една шепа на целия народ, който ме следва. (3 Цар 19:2) 11 Но израилският цар отговори: Кажете му: Онзи, който опасва оръжия, нека не се хвали, както онзи, който ги разпасва. 12 А когато Венадад чу тези думи – той и царете, които бяха с него и пиеха в шатрите, каза на слугите си: Нападнете. И те се опълчиха против града. (3 Цар 20:16) 13 Тогава един пророк дойде при израилския цар Ахаав и му каза: Така казва ГОСПОД: Виждаш ли цялото това голямо множество? Аз днес го предавам в ръцете ти. Ти ще познаеш, че Аз съм ГОСПОД. (3 Цар 20:28) 14 А Ахаав попита: Чрез кого? А той отвърна: Така казва ГОСПОД: Чрез слугите на областните управители. Тогава царят каза: Кой ще започне сражението? А пророкът отговори: Ти. 15 Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста тридесет и двама души, и след тях събра целия народ, всички израилтяни, които бяха седем хиляди души. 16 И те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите заедно с царете – тридесет и двамата съюзени с него царе. (3 Цар 16:9; 3 Цар 20:12) 17 Първи излязоха слугите на областните управители. И когато Венадад прати слуги, за да узнае как върви обсадата, му известиха: Мъже излязоха от Самария. 18 А той каза: Ако са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, пак живи ги заловете. 19 И така, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха от града. 20 И всеки уби човека насреща му. И сирийците побягнаха, а Израил ги последва. А сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците. 21 Тогава израилският цар излезе и порази бягащите с коне и с колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение. 22 След това пророкът дойде при израилския цар и му каза: Иди, укрепи се; размисли и внимавай какво да направиш, защото, след като измине една година, сирийският цар отново ще дойде против теб. (2 Цар 11:1) 23 А слугите на сирийския цар му казаха: Техният Бог е планински бог, затова израилтяните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях. 24 Затова ето какво да направим: Отстрани всеки от царете от мястото му и вместо тях постави военачалници. 25 После ти събери войска, колкото войската, която изгуби – кон за кон, колесница за колесница; и нека се бием с тях на полето и непременно ще надделеем над тях. И той послуша съвета им и направи така. 26 Тогава, след като измина една година, Венадад събра сирийците и излезе в Афек, за да се бие с Израил. (И Н 13:4) 27 А израилтяните, като бяха събрани и запасени с храна, отидоха насреща им. Израилтяните разположиха стана си срещу тях като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната. 28 Тогава Божият човек дойде и каза на израилския цар: Така говорѝ ГОСПОД: Понеже сирийците казаха: ЙЕХОВА е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм ЙЕХОВА. (3 Цар 20:13) 29 Войските стояха разположени на стан една срещу друга седем дни, а на седмия ден влязоха в бой. И израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пехотинци за един ден. 30 А останалите, като побягнаха в Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад и влезе в града, където се криеше от стая в стая. 31 Тогава слугите му му казаха: Чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви. Нека сложим вретища на кръстовете си и въжета на главите си и нека излезем при израилския цар, дано да ти пощади живота. (Бит 37:34) 32 И така, като се препасаха с вретища около кръстовете си и сложиха въжета на главите си, дойдоха при израилския цар и му казаха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А Ахаав запита: Жив ли е още? Той е мой брат. 33 А мъжете приеха това като добър знак и побързаха да се хванат за думите му, и казаха: Венадад ти е брат. Ахаав нареди: Идете, доведете го. И когато Венадад дойде при него, той го качи на колесницата си. 34 Тогава Венадад му каза: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна. Ти си направи улици в Дамаск, както си направи баща ми в Самария. А Ахаав отговори: И аз ще те пусна с този договор. Така сключи договор с него и го освободи. (3 Цар 15:20) 35 Тогава един човек от пророческите ученици^[1] каза на другаря си чрез ГОСПОДНЕТО слово: Удари ме, моля те! Но човекът отказа да го удари. (3 Цар 13:17; 3 Цар 13:18; 4 Цар 2:3; 4 Цар 2:5; 4 Цар 2:7; 4 Цар 2:15)

3 Цар 13:173 Цар 13:184 Цар 2:34 Цар 2:54 Цар 2:74 Цар 2:15

36 Затова той му каза: Понеже ти не послуша ГОСПОДНИЯ глас, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом онзи си тръгна, лъв го нападна и го уби. (3 Цар 13:14) 37 После той намери друг човек и му каза: Удари ме, моля те! И човекът го удари и с удара го нарани. 38 Тогава пророкът си отиде и чакаше по пътя за царя, като се беше преоблякъл с покривало на очите си. 39 И когато царят минаваше, той извика на царя: Слугата ти отиде сред сражението; и един човек, като се отдели настрана, доведе друг човек при мен и ми каза: Пази този човек. Ако побегне, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот или ще платиш един талант сребро. (2 Цар 12:1; 4 Цар 10:24) 40 Докато слугата ти се занимаваше тук-там, човекът избяга. А израилският цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл. 41 Тогава той побърза да вдигне покривалото от очите си. И израилският цар го позна, че беше един от пророците. 42 А той му каза: Така казва ГОСПОД: Понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ – вместо неговия народ. (3 Цар 22:31) 43 И израилският цар пристигна в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен. (3 Цар 21:4)

Верен

от Veren

1 А арамейският цар Венадад събра цялата си войска. Тридесет и двама царе бяха с него и коне, и колесници. И се изкачи и обсади Самария, и воюваше срещу нея. 2 И той изпрати пратеници в града до израилевия цар Ахав и му каза: Така казва Венадад: 3 Среброто ти и златото ти са мои; и жените ти, и синовете ти, най-хубавите, са мои! 4 И израилевият цар отговори и каза: Според думата ти, господарю мой, царю – твой съм аз с всичко, което имам. 5 И пратениците дойдоха пак и казаха: Така говори Венадад и казва: Наистина аз изпратих до теб да кажат: Да ми дадеш среброто си и златото си, и жените си, и синовете си! – 6 но утре около това време, аз ще изпратя слугите си при теб и те ще претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и всичко, което ти се вижда желателно, ще го вземат в ръцете си и ще го отнесат. 7 Тогава израилевият цар повика всичките старейшини на земята и каза: Забележете, моля ви, и вижте, че този търси зло; защото изпрати до мен за жените ми и синовете ми и за среброто ми и златото ми и аз не му отказах. 8 И всичките старейшини и целият народ му казаха: Не го слушай и не се съгласявай. 9 И той каза на пратениците на Венадад: Кажете на господаря ми, царя: Всичко, за което първо изпрати до слугата си, ще направя, но това нещо не мога да направя. И пратениците си отидоха и му отнесоха отговор. 10 Тогава Венадад изпрати до него и каза: Така да ми направят боговете и така да прибавят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна за шепите на целия народ, който ме следва! 11 Тогава израилевият цар отговори и каза: Кажете му: Нека онзи, който опасва оръжието си, не се хвали като онзи, който го разпасва! 12 И когато Венадад чу тази дума, докато той и царете, които бяха с него, пиеха в шатрите, той каза на слугите си: Стройте се за бой! И те се строиха за бой срещу града. 13 И ето, един пророк се приближи до израилевия цар Ахав и каза: Така казва ГОСПОД: Видя ли цялото това голямо множество? Ето, днес Аз ще го предам в ръката ти и ще познаеш, че Аз съм ГОСПОД^[1]. 14 А Ахав каза: Чрез кого? И той каза: Така казва ГОСПОД: Чрез слугите на областните управители. И той каза: Кой да започне сражението? И пророкът каза: Ти. 15 Тогава той преброи слугите на областните управители, а те бяха двеста тридесет и двама души; а след тях преброи целия народ, всички израилеви синове – седем хиляди души. 16 И те излязоха по пладне, а Венадад пиеше и се напиваше в шатрите, той и царете, тридесет и двамата царе, съюзниците му. 17 Първи излязоха слугите на областните управители. И Венадад изпрати хора и му съобщиха, и казаха: Мъже излязоха от Самария. 18 А той каза: Ако са излезли за мир, хванете ги живи; и ако са излезли за война, пак ги хванете живи. 19 Тези излязоха от града: слугите на областните управители и войската, която ги следваше. 20 И всеки уби човека насреща си; и арамейците побягнаха, и Израил ги преследва; а арамейският цар Венадад избяга на кон с конниците. 21 Тогава израилевият цар излезе и нападна конете и колесниците, и нанесе на арамейците голямо поражение. 22 А пророкът дойде при израилевия цар и му каза: Иди, укрепи се и размисли, и виж какво трябва да направиш; защото при завръщането на годината царят на Арам отново ще излезе против теб. 23 А слугите на арамейския цар му казаха: Техните богове са планински богове, затова ни надвиха; но ако се бием против тях в равнината, непременно ще им надвием. 24 Но направи това нещо: махни царете, всеки от мястото му, и вместо тях постави управители; 25 и събери войска, колкото войската, която ти загина, кон за кон и колесница за колесница. Тогава ще се бием против тях в равнината и непременно ще им надвием. И той послуша гласа им, и направи така. 26 И при завръщането на годината Венадад събра арамейците и се изкачи в Афек, за да се бие срещу Израил. 27 И израилевите синове бяха преброени и снабдени с храна, и отидоха срещу тях. И израилевите синове се разположиха на стан срещу тях като две малки стада кози, а арамейците изпълниха земята. 28 Тогава Божият човек дойде и говори на израилевия цар, и каза: Така казва ГОСПОД: Понеже арамейците казаха: ГОСПОД е Бог на планините, а не Бог на долините. – затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество, и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД^[2]. 29 И те стояха на стан едни срещу други седем дни. А на седмия ден боят започна и израилевите синове избиха от арамейците сто хиляди пешаци в един ден. 30 А останалите избягаха в Афек, в града, и стената падна върху двадесет и седемте хиляди мъже, които бяха останали. И Венадад избяга и влезе в града, и се криеше от стая в стая. 31 Тогава слугите му му казаха: Ето сега, чули сме, че царете от израилевия дом са милостиви царе; моля те, нека сложим вретище около слабините си и въжета на главите си, и да излезем при израилевия цар. Може би ще те остави да живееш. 32 И те се препасаха с вретище около слабините си и сложиха въжета на главите си, и дойдоха при израилевия цар, и казаха: Слугата ти Венадад казва: Моля те, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? Брат ми е. 33 А мъжете приеха това като добър знак и побързаха да повторят това, което излезе от устата му, и казаха: Да, Венадад ти е брат! И той каза: Идете, доведете го. Тогава Венадад излезе при него и той го качи на колесницата. 34 И Венадад му каза: Градовете, които баща ми взе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти можеш да си направиш улици в Дамаск, както баща ми направи в Самария. А Ахав отговори: Ще те пусна да си отидеш с този договор. Така той направи договор с него и го пусна. 35 А един човек от учениците^[3] на пророците каза на другаря си чрез ГОСПОДНОТО слово: Моля те, удари ме. Но човекът отказа да го удари. 36 Тогава той му каза: Понеже не послуша гласа на ГОСПОДА, ето, щом си тръгнеш от мен, ще те убие лъв. И щом той тръгна от него, един лъв го намери и го уби. 37 И той срещна друг човек и каза: Моля те, удари ме. И човекът го удари, удари го и го нарани. 38 Тогава пророкът отиде и застана на пътя на царя, и се предреши с превръзка на очите си. 39 И когато царят минаваше, той извика към царя и каза: Слугата ти отиде сред сражението; и ето, един човек се отби настрана и доведе един човек при мен, и каза: Пази този човек; ако по някакъв начин се изгуби, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро. 40 Но докато слугата ти се занимаваше тук и там, той изчезна. А израилевият цар му каза: Тази е присъдата ти, ти сам я реши. 41 Тогава той бързо махна превръзката от очите си и израилевият цар го разпозна, че беше от пророците. 42 А той му каза: Така казва ГОСПОД: Понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях определил за проклятие, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ – вместо неговия народ. 43 И израилевият цар отиде у дома си мрачен и огорчен и дойде в Самария.