1А тесвиецът Илия, който беше от галаадските жители, каза на Ахаав: В името на живия ГОСПОД, Израилевия Бог, на Когото служа, ти заявявам, че през тези години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мен. (Вт 10:8; 4 Цар 3:14; Лк 4:25; Як 5:17)2И ГОСПОДНЕТО слово дойде към него и му каза:3Тръгни оттук, обърни се на изток и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан.4Ще пиеш вода от потока; а на враните заповядах да те хранят там.5И той отиде и постъпи според ГОСПОДНЕТО слово: отиде и седна при потока Херит, който е срещу Йордан.6И враните му донасяха хляб и месо сутрин и вечер. А вода той пиеше от потока.7А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.
Илия и вдовицата от Сарепта
8Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към него и му каза:9Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; заповядах на една вдовица там да те храни. (Авд 1:20; Лк 4:26)10И така, той стана и отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, там видя една вдовица, която събираше дърва. Той я извика и и каза: Донеси ми, моля те, малко вода в съд да пия.11А когато жената отиваше да донесе, той извика след нея: Донеси ми, моля те, и залък хляб в ръката си.12А тя отговори: Заклевам се в живота на ГОСПОДА, твоя Бог, нямам нито една пита, а само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната. И сега събирам дръвчета, за да ида и да го приготвя за мен и за сина ми – да го изядем и да умрем.13Тогава Илия и каза: Не бой се! Иди и направи, както каза; но омеси от брашното първо за мен една малка пита и ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си,14защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее до деня, когато ГОСПОД даде дъжд на земята.15И тя отиде да направи, каквото Илия и каза. Така тя, Илия и домът и ядоха много дни.16Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля според словото, което ГОСПОД говори чрез Илия.17А след това синът на жената се разболя, а болестта му беше така тежка, че не можеше да си поеме дъх.18Тогава тя каза на Илия: Какво има между мен и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми? (Лк 5:8)19А той и отговори: Дай ми сина си. И като го взе от скута и и го изнесе в горната стая, където живееше, го положи на леглото си.20И извика към ГОСПОДА: ГОСПОДИ, Боже мой! Нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина и?21Тогава той се простря три пъти върху детето и извика към ГОСПОДА: ГОСПОДИ, Боже мой, моля Ти се, нека душата на това дете се върне в него! (4 Цар 4:34; 4 Цар 4:35)22И ГОСПОД послуша Илиевия глас и душата на детето се върна в него, и то оживя. (Евр 11:35)23Тогава Илия взе детето и го свали от горната стая в къщата, и го даде на майка му. И Илия каза: Виж, синът ти е жив.24А жената отвърна на Илия: Сега познавам, че си Божий човек и че ГОСПОДНЕТО слово, което говориш, е истина. (Йн 3:2; Йн 16:30)
3 Царе 17
Верен
от Veren1А тесвиецът Илия, който беше от жителите на Галаад, каза на Ахав: Жив е ГОСПОД, Израилевият Бог, пред когото стоя – тези години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моята дума!2И ГОСПОДНОТО слово беше към него и каза:3Иди си оттук и се обърни на изток, и се скрий при потока Херит, който е пред Йордан.4И ще пиеш от потока, а Аз заповядах на враните да те хранят там[1].5И той отиде и направи според ГОСПОДНОТО слово; отиде и остана при потока Херит, който е пред Йордан.6И враните му носеха хляб и месо сутрин и хляб и месо вечер и той пиеше от потока.7А след известно време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд в земята.8Тогава ГОСПОДНОТО слово беше към него и каза:9Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там. Ето, Аз заповядах на една вдовица там да те храни[2].10И той стана и отиде в Сарепта. И когато дойде до портата на града, ето, там беше една вдовица, която събираше дърва. И той извика към нея и каза: Моля те, донеси ми малко вода в съд, за да пия!11И докато тя отиваше да донесе, той извика към нея и каза: Моля те, донеси ми и залък хляб в ръката си!12А тя каза: Жив е ГОСПОД, твоят Бог – нямам пита, а само една шепа брашно в делвата и малко масло в стомната; и ето, събирам няколко дръвца, и ще ида да го приготвя за мен и за сина ми, за да го изядем и после да умрем.13А Илия ѝ каза: Не се бой; влез и направи, както каза. Но първо ми направи една малка питка от него и ми донеси, и след това направи за себе си и за сина си.14Защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да свърши и стомната с маслото няма да намалее до деня, когато ГОСПОД изпрати дъжд по лицето на земята.15И тя отиде и направи според словото на Илия; и тя, и той, и домът ѝ ядоха много дни.16Делвата с брашното не свърши и стомната с маслото не намаля според словото на ГОСПОДА, което Той говори чрез Илия.17А след това синът на жената, стопанката на къщата, се разболя и болестта му беше толкова тежка, че в него не остана дъх.18Тогава тя каза на Илия: Какво общо имам аз с теб, Божи човече? Ти си дошъл при мен, за да ми припомниш греха ми и да умориш сина ми!19А той ѝ каза: Дай ми сина си. И той го взе от скута ѝ и го занесе в горната стая, където живееше, и го положи на леглото си.20И извика към ГОСПОДА и каза: ГОСПОДИ, Боже мой, зло ли правиш и на вдовицата, при която живея, като уморяваш сина ѝ?21И той се простря три пъти върху детето и извика към ГОСПОДА, и каза: ГОСПОДИ, Боже мой, моля Те, нека душата на това дете се върне в него!22И ГОСПОД чу гласа на Илия и душата на детето се върна в него и то се съживи.23И Илия взе детето и го свали от горната стая в къщата, и го даде на майка му. И Илия каза: Ето, синът ти е жив!24Тогава жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божи човек и че ГОСПОДНОТО слово в устата ти е истина.