1Манасия беше на възраст дванадесет години, когато се възцари, и царува петдесет и пет години в Йерусалим. (4 Цар 21:1)2Той върши зло пред ГОСПОДА според мерзостите на народите, които ГОСПОД изгони пред израилтяните. (Вт 18:9; 2 Лет 28:3)3Издигна отново високите места, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвениците на ваалимите и направи ашери, и се кланяше на цялото небесно множество и им служеше. (Вт 16:21; Вт 17:3; 4 Цар 18:4; 2 Лет 30:14; 2 Лет 31:1; 2 Лет 32:12)4Също издигна жертвеници в ГОСПОДНИЯ дом, за който ГОСПОД беше казал: В Йерусалим ще бъде името Ми до века. (Вт 12:11; 3 Цар 8:29; 3 Цар 9:3; 2 Лет 6:6; 2 Лет 7:16)5Издигна жертвеници и на цялото небесно множество вътре в двата двора на ГОСПОДНИЯ дом. (2 Лет 4:9)6И преведе синовете си през огъня в долината на Еномовия син, още врачуваше и гадаеше, правеше магии и си служеше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши много зло пред ГОСПОДА и Го разгневи. (Лев 18:21; Вт 18:10; Вт 18:11; 4 Цар 21:6; 4 Цар 23:10; 2 Лет 28:3; Ез 23:37; Ез 23:39)7А ваяния идол, образа, който направи, постави в Божия дом, за който Бог каза на Давид и на сина му Соломон: В този дом и в Йерусалим, който избрах от всички Израилеви племена, ще настаня името Си до века; (4 Цар 21:7; Пс 132:14)8нито ще местя вече крака на Израил от земята, която определих за бащите ви само ако внимават да вършат всичко, което им заповядах, целия закон и наредбите, и постановленията, дадени чрез Моисей. (2 Цар 7:10)9Но Манасия подмами Юдея и йерусалимските жители да вършат по-лошо от народите, които ГОСПОД изтреби пред израилтяните.10Тогава ГОСПОД говори на Манасия и народа му; но те не послушаха.11Затова ГОСПОД доведе против тях военачалниците на асирийския цар и хванаха Манасия, и като го сложиха в окови и го вързаха с вериги, го заведоха във Вавилон. (Вт 28:36; Йов 36:8; Пс 107:10; Пс 107:11)12А когато царят беше в бедствие, той се помоли на ГОСПОДА, своя Бог, и се смири много пред Бога на бащите си. (1 Пет 5:6)13И когато му се помоли, Бог му обърна внимание и послуша молбата му, и го доведе пак в Йерусалим, в царството му. Тогава Манасия позна, че ГОСПОД – Той е Бог. (1 Лет 5:20; Езд 8:23; Пс 9:16; Дан 4:25)14А след това той съгради една външна стена на Давидовия град, на запад от Гион, в долината, чак до входа на рибната порта, и я прекара около Офил, и я издигна много високо; и постави военачалници във всички укрепени Юдейски градове. (3 Цар 1:33; 2 Лет 27:3)15Също така премахна чуждите богове и идола от ГОСПОДНИЯ дом, и всички жертвеници, които беше издигнал върху хълма на ГОСПОДНИЯ дом и в Йерусалим, и ги хвърли вън от града. (2 Лет 33:3; 2 Лет 33:5; 2 Лет 33:7)16И поправи ГОСПОДНИЯ жертвеник и пожертва на него мирни и благодарствени жертви, и заповяда на юдеите да служат на ГОСПОДА, Израилевия Бог. (Лев 7:12)17Но народът още жертваше по високите места, обаче само на ГОСПОДА, своя Бог. (2 Лет 32:12)18А останалите дела на Манасия и молитвата му към неговия Бог, и думите на ясновидците, които му говориха в името на ГОСПОДА, Израилевия Бог, са записани между делата на Израилевите царе. (1 Цар 9:9)19А молитвите му и как Бог го послуша, и всичките му грехове, и престъплението му, местностите, където издигна високи места и постави ашерите и летите идоли, преди да се смири, са записани в историята на ясновидците.20И Манасия заспа с бащите си; и го погребаха в собствената му къща; а вместо него се възцари синът му Амон. (4 Цар 21:18)
Царуване на Амон
21Амон беше на възраст двадесет и две години, когато се възцари, и царува две години в Йерусалим. (4 Цар 21:19)22Той върши зло пред ГОСПОДА, както направи баща му Манасия; и Амон жертваше на всички лети идоли, които баща му Манасия беше направил, и им служеше.23А не се смири пред ГОСПОДА, както се смири баща му Манасия; напротив, този Амон вършеше все повече и повече престъпления. (2 Лет 33:12)24А слугите му направиха заговор против него и го убиха в собствената му къща. (4 Цар 21:23; 4 Цар 21:24)25Обаче народът от страната изби всички, които бяха направили заговора против цар Амон; и народът от страната издигна сина му Йосия за цар вместо него.
2 Летописи 33
Верен
от Veren1Манасия беше на дванадесет години, когато се възцари, и царува петдесет и пет години в Ерусалим.2Той върши зло пред ГОСПОДА според мерзостите на народите, които ГОСПОД беше изгонил пред израилевите синове.3Той устрои наново високите места, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвеници на ваалимите и направи ашери, и се кланяше на цялото небесно войнство и им служеше.4Построи и жертвеници в ГОСПОДНИЯ дом, за който ГОСПОД беше казал: В Ерусалим ще бъде Името Ми до века.5Построи жертвеници и на цялото небесно войнство в двата двора на ГОСПОДНИЯ дом.6И преведе синовете си през огъня[1] в долината на Еномовия син и се занимаваше с окултизъм и гадания, и магии и се допитваше до запитвачи на духове и врачове[2]. Той извърши много зло пред ГОСПОДА и Го разгневи.7И изваяния образ на идола, който направи, постави в Божия дом, за който Бог беше казал на Давид и на сина му Соломон: В този дом и в Ерусалим, който избрах от всичките израилеви племена, ще поставя Името Си завинаги[3].8И вече няма да поместя крака на Израил от земята, която определих за бащите ви, ако само внимават да вършат всичко, което им заповядах, според целия закон и наредбите, и правилата, дадени чрез Мойсей.9Но Манасия подмами Юда и жителите на Ерусалим да вършат повече зло от народите, които ГОСПОД беше изтребил пред израилевите синове.10И ГОСПОД говори на Манасия и на народа му, но те не послушаха.11Затова ГОСПОД доведе против тях военачалниците на асирийския цар и те хванаха Манасия, и го вързаха с бронзови окови, и го отведоха във Вавилон.12И като беше в притеснение, той се помоли на ГОСПОДА, своя Бог, и се смири много пред Бога на бащите си.13И Му се помоли и Бог се смили над него и послуша молбата му, и пак го върна в Ерусалим в царството му. Тогава Манасия позна, че ГОСПОД е Бог.14След това той построи външна стена на Давидовия град, на запад към Гион, в долината и до входа на Рибната порта, обиколи Офил и я издигна много високо. И постави военачалници във всичките укрепени юдови градове.15И отмахна чуждите богове и образа от ГОСПОДНИЯ дом, и всичките жертвеници, които беше построил на планината на ГОСПОДНИЯ дом и в Ерусалим, и ги изхвърли вън от града.16И построи отново ГОСПОДНИЯ олтар и пожертва на него примирителни и благодарствени жертви, и заповяда на Юда да служи на ГОСПОДА, Израилевия Бог.17Но народът още жертваше по високите места, но само на ГОСПОДА, своя Бог.18А останалите дела на Манасия и молитвата му към неговия Бог, и думите на гледачите, които му говориха в Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог, ето, те са записани между делата на израилевите царе.19А молитвата му и как Бог се смили над него, и целия му грях, и отстъплението му, и местностите, на които построи високи места и постави ашерите и изваяните идоли, преди да се смири, ето, записани са в историята на Хозайили: гледачите.20И Манасия легна при бащите си и го погребаха в къщата му. А вместо него се възцари синът му Амон[4].21Амон беше на двадесет и две години, когато се възцарист. 20;, и царува две години в Ерусалим.22Той върши зло пред ГОСПОДА, както беше правил баща му Манасия. И Амон жертваше на всичките изваяни идоли, които баща му Манасия беше направил, и им служеше.23Но той не се смири пред ГОСПОДА, както се беше смирил баща му Манасия, а той, Амон, умножи престъпленията.24А слугите му направиха заговор против него и го убиха в къщата му.25Тогава народът на страната изби всички, които бяха направили заговора против цар Амон, и народът на страната направи сина му Йосия цар вместо него.