Числа 11

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Недоволството на Израил в пустинята

1 И народът роптаеше зле в ушите на ГОСПОДА; ГОСПОД чу и гневът Му пламна; и огън от ГОСПОДА се запали между тях и изгаряше неколцина в покрайнините на стана. (Лев 10:2; Чис 16:35; Вт 9:22; 4 Цар 1:12; Пс 78:21; Пс 106:18) 

2 Тогава народът извика към Моисей; и Моисей се помоли на ГОСПОДА и огънят престана. (Як 5:16) 

3 И онова място бе наречено Тавера, защото огън от ГОСПОДА гореше между тях. 

4 Разноплеменното множество, което беше между тях, показа голяма лакомия; също и израилтяните пак плакаха и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем? (Изх 12:38; Пс 78:18; Пс 106:14; 1 Кор 10:6) 

5 Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук; (Изх 16:3) 

6 а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма какво да гледаме освен тази манна. (Чис 21:5) 

7 (А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий. (Бит 2:12; Изх 16:14; Изх 16:31) 

8 Народът се пръскаше наоколо и я събираше, мелеше я в мелници или я чукаше в кутли, и я вареше в гърнета, и правеше пити от нея; а вкусът и беше като вкус на пити, пържени в масло. (Изх 16:31) 

9 Когато росата падаше в стана нощем, падаше с нея и манна.) (Изх 16:13; Изх 16:14) 

10 И Моисей чу как народът плачеше в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и ГОСПОДНИЯТ гняв пламна силно; стана му мъчно и на Моисей. (Пс 78:21) 

11 Моисей запита ГОСПОДА: Защо си оскърбил слугата Си? И защо не съм придобил Твоето благоволение, а си сложил върху мене товара на целия този народ? (Вт 1:12) 

12 Аз ли съм заченал целия този народ? Или аз съм ги родил, че ми казваш: Носи ги в скута си, както бавачка носи младенец, до земята, за която си се клел на бащите им? (Бит 26:3; Бит 50:24; Изх 13:5; Ис 40:11; Ис 49:23; 1 Сол 2:7) 

13 Откъде у мене месо да дам на целия този народ? Защото плаче пред мен и казва: Дай ни месо да ядем. (Мт 15:33; Мк 8:4) 

14 Аз сам не мога да нося целия този народ, защото е много тежък за мен. (Изх 18:18) 

15 Ако Ти постъпиш така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си. (3 Цар 19:4; Соф 3:15; Йн 4:3) 

16 Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Събери ми седемдесет мъже измежду израилските старейшини, които познаваш като старейшини на народа и техни надзиратели, и ги доведи при шатъра за срещане, за да застанат там с теб. (Изх 24:1; Изх 24:9; Вт 16:18) 

17 И Аз, като сляза, ще говоря там с теб; и ще взема от духа, който е на теб, и ще го сложа на тях; и те ще носят товара на народа заедно с тебе, за да не го носиш ти сам. (Бит 11:5; Бит 18:21; Изх 19:20; Чис 11:25; 1 Цар 10:6; 4 Цар 2:15; Неем 9:20; Ис 44:3; Йоил 2:28) 

18 И кажи на народа: Очистете се за утре и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на ГОСПОДА и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? Защото добре ни беше в Египет. Затова ГОСПОД ще ви даде месо и ще ядете. (Изх 16:7; Изх 19:10; Чис 11:5; Д А 7:39) 

19 Няма да ядете месо един ден, нито два дни, нито пет дни, нито десет дни, нито двадесет дни, 

20 а цял месец, докато ви излезе през носа и ви омръзне; защото отхвърлихте ГОСПОДА, Който е между вас, и плакахте пред Него, като казвахте: Защо излязохме от Египет? (Чис 21:5; Пс 78:29; Пс 106:15) 

21 Моисей отговори: Народът, сред който съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти каза: Ще им дам да ядат месо цял месец. (Бит 12:2; Изх 12:37; Изх 38:26; Чис 1:46) 

22 Да се изколят ли за тях овцете и говедата, за да им бъдат достатъчни? Или да им бъдат събрани всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни? (4 Цар 7:2; Мт 15:33; Мк 8:4; Йн 6:7; Йн 6:9) 

23 А ГОСПОД отвърна на Моисей: Скъсила ли се е ГОСПОДНЯТА ръка? Сега ще видиш ще се сбъдне ли с тебе думата Ми или не. (Чис 23:19; Ис 50:2; Ис 59:1; Ез 12:25; Ез 24:14) 

24 И така, Моисей излезе и каза на народа ГОСПОДНИТЕ думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на народа и ги постави около шатъра. (Чис 11:16) 

25 Тогава ГОСПОД слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, сложи го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха. (Чис 11:17; Чис 12:5; 1 Цар 10:5; 1 Цар 10:6; 1 Цар 10:10; 1 Цар 19:20; 1 Цар 19:21; 1 Цар 19:23; 4 Цар 2:15; Йоил 2:28; Д А 2:17; Д А 2:18; 1 Кор 14:1) 

26 Обаче двама от мъжете бяха останали в стана – името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана. 

27 И едно момче се завтече и извести на Моисей: Елдад и Модад пророкуват в стана. 

28 Тогава Исус, Навиновият син, служителят на Моисей, един от неговите избрани, проговори: ГОСПОДАРЮ мой, Моисей, забрани им. (Мк 9:38; Лк 9:49; Йн 3:26) 

29 А Моисей му отвърна: Завиждаш ли за мене? Дано целият ГОСПОДЕН народ бъдат пророци, за да сложи ГОСПОД Духа Си на тях! (1 Кор 14:5) 

30 И Моисей отиде в стана, той и израилските старейшини. 

31 Тогава излезе вятър от ГОСПОДА и докара от морето пъдпъдъци, и ги остави да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна и до един ден път от другата страна, около стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята. (Изх 16:13; Пс 78:26; Пс 105:40) 

32 Тогава народът стана и събира пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ, и целия следващ ден; онзи, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана. (Ез 45:11) 

33 А докато месото беше още в зъбите им и не беше още сдъвкано, ГОСПОДНИЯТ гняв пламна против народа и ГОСПОД порази народа с много голяма напаст. (Пс 78:30; Пс 78:31) 

34 И нарекоха това място Киврот-атаава, защото там бяха погребани лакомите хора. 

35 А от Киврот-атаава народът се вдигна за Асирот и остана в Асирот. (Чис 33:17) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Числа 11

Верен

от Veren

1 И народът роптаеше и това беше зло в ушите на ГОСПОДА. И ГОСПОД чу и гневът Му пламна, и огън от ГОСПОДА се запали между тях и пояждаше в края на стана. 

2 Тогава народът извика към Мойсей и Мойсей се помоли на ГОСПОДА, и огънят престана. 

3 И онова място се нарече ТавераПожар, защото огън от ГОСПОДА гореше между тях. 

4 И разноплеменното множество, което беше между тях, стръвно пожела месо; и израилевите синове също плакаха отново и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем? 

5 Ние помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците и дините, и праза, и лука, и чесъна; 

6 а сега душата ни е изсъхнала – нищо няма, няма какво да гледаме освен тази манна! 

7 А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделионова смола. 

8 И народът се пръсна наоколо и я събираше, мелеше я в мелници или я чукаше в чутури и я вареше в гърнета, и правеше пити от нея. А вкусът ѝ беше като вкус на пити, пържени в масло. 

9 Когато нощем падаше росата в стана, с нея падаше и манна. 

10 И Мойсей чу как народът плачеше в родовете си, всеки при входа на шатрата си, и ГОСПОДНИЯТ гняв пламна силно. И това беше зло в очите на Мойсей. 

11 И Мойсей каза на ГОСПОДА: Защо си наскърбил слугата Си? И защо не съм придобил Твоето благоволение, та си сложил върху мен товара на целия този народ? 

12 Аз ли съм носил в утробата си целия този народ, или аз съм го родил, че ми казваш: Носи ги в пазвата си, както кърмачка носи кърмачето, до земята, за която си се клел на бащите им? 

13 Откъде у мен месо да дам на целия този народ! Защото плачат пред мен и казват: Дай ни месо да ядем! 

14 Аз не мога сам да нося целия този народ, защото е много тежък за мен. 

15 Ако така постъпваш с мен, моля Ти се, убий ме още сега, ако съм намерил Твоето благоволение, за да не гледам злощастието си! 

16 И ГОСПОД каза на Мойсей: Събери ми седемдесет мъже измежду израилевите старейшини, за които знаеш, че са старейшини на народа и негови надзорници, и ги доведи при шатъра за срещане, за да застанат там с теб. 

17 И Аз ще сляза и ще говоря там с теб, и ще взема от Духа, който е на теб, и ще сложа на тях, за да носят товара на народа заедно с теб, за да не го носиш ти сам. 

18 И кажи на народа: Осветете се за утре и ще ядете месо, защото плакахте в ушите на ГОСПОДА и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем, защото добре ни беше в Египет! Затова ГОСПОД ще ви даде месо и ще ядете. 

19 Няма да ядете един ден, нито два дни, нито пет дни, нито десет дни, нито двадесет дни, 

20 а цял месец, докато ви излезе от носа и ви втръсне, защото презряхте ГОСПОДА, който е между вас, и плакахте пред Него, и казвахте: Защо излязохме от Египет? 

21 И Мойсей каза: Народът, сред който съм, е шестстотин хиляди души пешаци, а Ти казваш: Ще им дам да ядат месо цял месец. 

22 Да се изколят ли за тях овцете и говедата, за да им бъдат достатъчни, или да им се съберат всичките риби на морето, за да им бъдат достатъчнист. 13;? 

23 А ГОСПОД каза на Мойсей: Скъсила ли се е ръката на ГОСПОДА? Сега ще видиш дали ще ти се сбъдне словото Ми, или не. 

24 И така, Мойсей излезе и каза на народа думите на ГОСПОДА. И събра седемдесет мъже от старейшините на народа и ги постави около шатъра. 

25 Тогава ГОСПОД слезе в облака и говори с него, и взе от Духа, който беше на него, и го сложи на седемдесетте старейшини. И когато Духът дойде на тях, те пророкуваха, но не повториха. 

26 Но двама от мъжете бяха останали в стана. Името на единия от тях беше Елдад, а името на другия – Модад. И на тях дойде Духът; те бяха от записаните, но не бяха излезли при шатъра и пророкуваха в стана. 

27 И едно момче изтича и съобщи на Мойсей, и каза: Елдад и Модад пророкуват в стана. 

28 И Иисус, Навиевият син, слугата на Мойсей, един от избраните му, проговори и каза: Господарю мой, Мойсей, забрани им! 

29 А Мойсей му каза: Ревнуваш ли за мен? Да бяха всички от ГОСПОДНИЯ народ пророци и да сложеше ГОСПОД Духа Си на тях! 

30 И Мойсей се оттегли в стана, той и израилевите старейшини. 

31 Тогава излезе вятър от ГОСПОДА и докара от морето пъдпъдъци, и ги хвърли върху стана, до един ден път от едната страна и до един ден път от другата страна около стана, и до два лакътя от повърхността на земята. 

32 Тогава народът стана и целия онзи ден и цялата нощ, и целия следващ ден събираше пъдпъдъците. Който събра най-малко, събра десет кора. И си ги овесиха да се сушат около стана. 

33 А когато месото беше още в зъбите им и още не беше сдъвкано, ГОСПОДНИЯТ гняв пламна против народа и ГОСПОД порази народа с много голяма язва. 

34 И нарекоха това място Киврот-Атаава, защото там беше погребан лакомият народ. 

35 А от Киврот-Атаава народът се вдигна за Асирот и остана в Асирот. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.