от Bulgarian Bible Society1По онова време в Израил нямаше цар; в онези дни Дановото племе си търсеше дял от наследство, където да се засели, защото до този момент не им се беше паднало наследство сред израилските племена. (И Н 19:47; Съд 17:6; Съд 21:25)2И Дановите потомци изпратиха от рода си петима мъже от племето, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изучат, като им заръчаха: Идете, изучете земята. И те стигнаха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя, и там пренощуваха. (Чис 13:17; И Н 2:1; Съд 13:25; Съд 17:1)3Когато се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левит, отбиха се там и го попитаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? И защо си тук?4А той им обясни какво беше направил Михей за него и им каза: Той ме нае и аз му станах свещеник. (Съд 17:10)5Те му казаха: Допитай се тогава до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътуването, което сме предприели. (Съд 17:5; Съд 18:14; 3 Цар 22:5; Ис 30:1; Ос 4:12)6А свещеникът им отговори: Вървете с мир; пътуването, което сте предприели, е пред ГОСПОДА. (3 Цар 22:6)7Тогава петимата мъже тръгнаха. Когато стигнаха в Лаис, видяха, че народът в него живееше спокойно, както сидонците, без грижи и без страх, защото в земята нямаше властелин, който да ги притеснява с нещо. Те бяха далеч от сидонците и нямаха отношения с никого. (И Н 19:47; Съд 18:27; Съд 18:28)8И така, мъжете се върнаха при братята си в Сарая и Естаол. Братята им ги попитаха: Какво е предложението ви? (Съд 18:2)9А те отговориха: Станете, нека да отидем против тях. Видяхме – земята е много добра. Няма ли да предприемете нещо? Не се двоумете, вървете, влезте в земята и я завладейте. (Чис 13:30; И Н 2:23; И Н 2:24; 3 Цар 22:3)10Като стигнете там, ще намерите народ, който живее безгрижно и в обширна територия, в която няма оскъдност от нищо, каквото ражда земята (защото Бог я даде в ръката ни). (Вт 8:9; Съд 18:7; Съд 18:27)11И така, тръгнаха оттам, шестстотин мъже от Дановия род, от Сарая и Естаол, препасани с оръжия за бой.12По пътя те разположиха стан в Кириат-иарим, в Юда; затова нарекоха онова място Маханедан[1], както се казва и до днес. То се намира зад Кириат-иарим. (И Н 15:60; Съд 13:25)13И оттам преминаха в Ефремовата хълмиста земя и стигнаха до Михеевата къща. (Съд 18:2)14Тогава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, казаха на братята си: Знаете ли, че в този дом има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Затова помислете какво трябва да направите. (Съд 17:5; 1 Цар 14:28)15И така, те се отбиха там и отидоха в къщата на младия левит в Михеевата къща, и го поздравиха.16А шестстотинте мъже, които бяха от Дановите синове, останаха препасани с оръжията за бой при входа на вратата. (Съд 18:11)17Тогава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир; а свещеникът стоеше при входа на вратата с шестстотинте мъже, които бяха препасани с оръжията за бой. (Съд 17:4; Съд 17:5; Съд 18:2; Съд 18:14)18И когато те влязоха в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им каза: Какво правите?19А те му отговориха: Мълчи! Сложи ръка на устата си, ела с нас и ни бъди отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек, или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израил? (Съд 17:10; Йов 21:5; Йов 29:9; Йов 40:4; Пр 30:32; Мих 7:16)20Тогава свещеникът се зарадва и като взе ефода, домашните идоли и изваяния идол, отиде сред народа.21Те се обърнаха и тръгнаха, като поставиха пред себе си децата, добитъка и по-скъпите си вещи.22Когато се бяха отдалечили от Михеевата къща, хората от къщите, съседни на Михеевия дом, се събраха и настигнаха Дановите синове.23И като извикаха към Дановите синове, те се обърнаха и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал при себе си такава тълпа?24А той отговори: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника и тръгнахте. За мене нищо не остана! А сега ми казвате: Какво ти е?25А Дановите синове му казаха: Да не чуваме гласа ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже и да изгубиш живота си и живота на близките си.26И Дановите синове продължиха по пътя си; а Михей, като видя, че са по-силни от него, се върна и се прибра у дома си.27И така, те взеха това, което беше направил Михей, и свещеника, когото имаше, и дойдоха в Лаис при народ, който беше спокоен и живееше без страх. И ги поразиха с острието на меча и изгориха града с огън. (Вт 33:22; И Н 19:47; Съд 18:7; Съд 18:10)28И нямаше кой да ги избави, защото бяха далеч от Сидон и нямаха връзка с никого. Градът беше в долината до Вет-реов. Те го съградиха отново и се заселиха в него. (Чис 13:21; Съд 18:7; 2 Цар 10:6)29И нарекоха града Дан по името на баща си Дан, който се беше родил на Израил; а преди това името на града беше Лаис. (Бит 14:14; И Н 19:47; Съд 20:1; 3 Цар 12:29; 3 Цар 12:30; 3 Цар 15:20)30Тогава Дановите синове поставиха пред себе си изваяния идол. А Йонатан, син на Гирсон, син на Моисей – той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята[2] беше превзета. (Съд 13:1; 1 Цар 4:2; 1 Цар 4:3; 1 Цар 4:10; 1 Цар 4:11; Пс 78:60; Пс 78:61)31Така те поставиха изваяния идол, който Михей беше направил и който остана там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило. (И Н 18:1; Съд 19:18; Съд 21:12)
Съдии 18
Верен
от Veren1В онези дни нямаше цар в Израил; и в онези дни племето на данците си търсеше наследство, в което да живее, защото до онзи ден не им се беше паднало наследство между израилевите племена.2И синовете на Дан изпратиха от рода си петима мъже от цялата си общност, храбри мъже, от Сараа и от Естаол, за да огледат земята и да я изследват, и им казаха: Идете, изследвайте земята. И те дойдоха до хълмистата земя на Ефрем, до къщата на Михей, и пренощуваха там.3И когато приближиха къщата на Михей, те познаха гласа на младия левит и се отбиха там, и му казаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? И какво имаш тук?4А той им каза: Така и така ми направи Михей и ме нае, и аз му станах свещеник.5И те му казаха: Моля те, допитай се до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучен пътят, на който отиваме.6А свещеникът им каза: Идете с мир. Пред ГОСПОДА е пътят, по който отивате.7И петимата мъже тръгнаха и дойдоха в Лаис[1], и видяха народа, който беше в него, че живееше безгрижно, като сидонците, спокойно и безгрижно, защото нямаше в земята властник, който да ги притеснява; и те бяха далеч от сидонците и нямаха връзки с никого.8И се върнаха при братята си в Сараа и Естаол и братята им им казаха: Какво казвате вие?9И те казаха: Станете и нека се изкачим срещу тях. Защото видяхме земята, и ето, тя е много е добра. А вие още ли седите? Не бъдете лениви да отидете и да влезете, и да завладеете земята.10Когато отидете, ще отидете при един безгрижен народ и обширна земя, защото Бог я даде в ръката ви – място, където не липсва нищо, което е на земята.11Тогава шестстотин мъже от рода на данците, от Сараа и Естаол, потеглиха, препасани с военни оръжия.12И отидоха и се разположиха на стан в Кириат-Иарим в Юда. Затова нарекоха онова място Махане-Дан[2], както е и до днес. Ето, то се намира зад Кириат-Иарим.13А оттам преминаха в хълмистата земя на Ефрем и дойдоха до къщата на Михей.14Тогава петимата мъже, които бяха ходили да огледат страната Лаис, заговориха и казаха на братята си: Знаете ли, че в тези къщи има ефод и домашни идоли, изваян идол и излят идол? И така, помислете какво трябва да направите.15И те се отбиха там и дойдоха в къщата на младия левит, в къщата на Михей, и го поздравиха.16А шестстотинте мъже, препасани с военните си оръжия, които бяха от синовете на Дан, застанаха при входа на портата.17Тогава петимата мъже, които бяха отишли да огледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол и ефода, и домашните идоли, и излетия идол. А свещеникът стоеше при входа на портата с шестстотинте мъже, препасани с военни оръжия.18И когато те влязоха в къщата на Михей и изнесоха изваяния идол, ефода и домашните идоли, и излетия идол, свещеникът им каза: Какво правите?19А те му казаха: Мълчи! Сложи ръката си на устата си и ела с нас, и ни бъди отец и свещеник. По-добре ли е за теб да бъдеш свещеник на дома на един човек, или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израил?20И сърцето на свещеника се зарадва и той взе ефода и домашните идоли, и изваяния идол, и отиде сред народа.21Тогава те се обърнаха и потеглиха и сложиха пред себе си децата и добитъка и ценните неща.22А когато се бяха отдалечили от къщата на Михей, мъжете от къщите, близки до къщата на Михей, се събраха и настигнаха синовете на Дан.23И извикаха към синовете на Дан и те обърнаха лицата си и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал такова множество?24А той каза: Взели сте ми боговете, които си направих, и свещеника и сте тръгнали. И какво повече ми остава? И как ми казвате: Какво ти е?25А синовете на Дан му казаха: Гласът ти да не се чуе между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, и да изгубиш живота си, заедно с живота на домашните си!26И синовете на Дан продължиха по пътя си. А когато Михей видя, че са прекалено силни за него, той се обърна и си отиде обратно у дома си.27Така те взеха това, което беше направил Михей, и свещеника, който имаше. И нападнаха Лаис, един спокоен и безгрижен народ, и ги избиха с острието на меча, и изгориха града с огън.28И нямаше кой да ги избави, защото беше далеч от Сидон и нямаха връзки с никого, беше в долината към Вет-Реов. И те построиха града и се заселиха в него.29И нарекоха града Дан[3], на името на баща си Дан, който се беше родил на Израил. А отначало името на града беше Лаис.30И синовете на Дан си изправиха изваяния идол; а Йонатан, синът на Гирсон, син на Мойсей, той и синовете му бяха свещеници на племето на данците до времето, когато земята беше пленена.31Така те си поставиха изваяния идол на Михей, който той беше направил, и той стоя там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.