Рут 2

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Рут на нивата на Вооз

1 А Ноемин имаше един сродник на мъжа си, заможен човек от рода на Елимелех на име Вооз. (Рут 3:2; Рут 3:12; Рут 4:21; Мт 1:5) 

2 И моавката Рут каза на Ноемин: Ще отида на нивата да събирам класове след онзи, чието благоволение придобия. Ноемин и отвърна: Иди, дъще моя. (Лев 19:9; Вт 24:19) 

3 Рут отиде и започна да събира класове в нивата след жътварите. И стана така, че тя попадна на нивата, която принадлежеше на Вооз, човек от рода на Елимелех. 

4 И така, Вооз дойде от Витлеем и каза на жътварите: ГОСПОД с вас! Те му отговориха: ГОСПОД да те благослови! (Пс 129:7; Пс 129:8; Лк 1:28; 2 Сол 3:16) 

5 Тогава Вооз каза на слугата си, настойника на жътварите: Чия е тази млада жена? 

6 И слугата, настойникът на жътварите, му отговори: Тази млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя. (Рут 1:22) 

7 Дойде и ни помоли: Моля ви, позволете ми да бера и да събирам класове между снопите след жътварите. И така, тя се присъедини и остана тук от сутринта до сега с изключение на малка почивка вкъщи. 

8 Тогава Вооз каза на Рут: Чуй ме, дъще моя! Не ходи да събираш класове на друга нива и не си отивай оттук, а остани при слугините ми. 

9 Наблюдавай на коя нива ще отидат да жънат и ходи след тях. Аз съм наредил на жътварите да не те закачат; и когато си жадна, иди при съдовете и пий от водата, която работниците са донесли. 

10 Рут падна по лице, поклони се до земята и му каза: Как придобих твоето благоволение, за да ме приемеш, въпреки че съм чужденка? (1 Цар 25:23) 

11 А Вооз и отговори: Разказаха ми всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на мъжа си, как си оставила баща си и майка си, и родината си и си дошла между народ, който по-рано не си познавала. (Рут 1:14; Рут 1:16; Рут 1:17) 

12 ГОСПОД да ти отплати за направеното добро и пълна награда да ти се даде от ГОСПОДА, Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш. (Рут 1:16; 1 Цар 24:10; Пс 17:8; Пс 36:7; Пс 57:1; Пс 63:7) 

13 Тогава Рут каза: Нека да продължава твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже се отнесе благосклонно към слугинята си, въпреки че не съм една от твоите слугини. (Бит 33:15; 1 Цар 1:18; 1 Цар 25:41) 

14 Когато стана време за ядене, Вооз каза на Рут: Ела тук и яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. И така, тя седна до жътварите; Вооз и подаде печена питка. И Рут яде, насити се и и остана от питката. (Рут 2:18) 

15 А като стана да събира класове, Вооз заповяда на жътварите си: Между снопите нека събира класове; не я мъмрете! 

16 Дори изваждайте по нещо за нея от ръкойките и го оставяйте. Не и забранявайте да го събира. 

17 И така, Рут продължи да събира класове в нивата до вечерта. След това очука събраното и то беше около една ефа ечемик. 

18 Тя взе ечемика и влезе в града. Свекърва и видя колко класове беше събрала; Рут извади и и даде храната, която беше останала, след като се беше наситила. (Рут 2:14) 

19 Свекърва и каза: Къде събира днес класове? Къде работи? Благословен да бъде онзи, който те е приел. Рут обясни на свекърва си на чия нива беше работила: Името на човека, при когото работих днес, е Вооз. (Рут 2:10; Пс 41:1) 

20 Ноемин каза на снаха си: Благословен да бъде от ГОСПОДА онзи, който не лиши от милостта си нито живите, нито умрелите. После добави: Този човек е от нашия род, наш близък сродник. (Рут 3:9; Рут 3:10; Рут 4:6; 2 Цар 2:5; Йов 29:13; Пр 17:17) 

21 Рут, моавката, отговори: При това Вооз ми каза: Не се отделяй от работниците ми, докато не свърши цялата жътва. 

22 Тогава Ноемин каза на снаха си: Добре е, дъще моя, че ще излизаш с неговите слугини, иначе може някой да те оскърби, ако отидеш на друга нива. 

23 И така, Рут се присъедини към слугините на Вооз, за да бере класове, докато свърши ечемичната и пшеничната жътва. И Рут живееше със свекърва си. 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Рут 2

Верен

от Veren

1 И Ноемин имаше един роднина на мъжа си, един много богат човек от рода на Елимелех на име Вооз. 

2 И моавката Рут каза на Ноемин: Моля те, нека отида на полето да събирам житни класове след онзи, в чиито очи намеря благоволение. И тя ѝ каза: Иди, дъще моя. 

3 И тя тръгна и отиде, и събираше в полето след жетварите. И случайно попадна в нивата на Вооз, който беше от рода на Елимелех. 

4 И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жетварите: ГОСПОД да е с вас! И те му отговориха: ГОСПОД да те благослови! 

5 И Вооз каза на слугата си, който беше поставен над жетварите: Чие е това момиче? 

6 И слугата, който беше поставен над жетварите, отговори и каза: Това е моавското момиче, което се върна с Ноемин от моавските полета. 

7 И тя каза: Моля те, нека да бера останалите класове и да събирам между снопите след жетварите! И така дойде и стоя от сутринта до сега, само малко си почина в къщата. 

8 И Вооз каза на Рут: Чуваш ли, дъще моя, не ходи да събираш класове в друга нива и не си отивай оттук, а стой тук при моите момичета. 

9 Нека очите ти бъдат насочени към нивата, където жънат, и ходи след тях. Ето, аз поръчах на момчетата да не те докосват. А когато си жадна, иди при съдовете и пий каквото са наточили момчетата. 

10 Тогава тя падна на лицето си и се поклони до земята, и му каза: Защо намерих благоволение в очите ти да ме забележиш, като съм чужденка? 

11 А Вооз отговори и ѝ каза: Добре ми беше разказано всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си, и родината си и си дошла при народ, който по-рано не си познавала. 

12 ГОСПОД да ти отплати за делото ти и пълна награда да ти се даде от ГОСПОДА, Израилевия Бог, под чиито криле си дошла да търсиш прибежище! 

13 А тя каза: Нека намеря благоволение в очите ти, господарю мой, понеже ти ме утеши и говори на сърцето на слугинята си, макар и да не съм като някоя от твоите слугини. 

14 И по време на яденето Вооз ѝ каза: Ела тук и яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. И тя седна до жетварите и той ѝ подаде печено жито и тя яде и се насити, и остави остатък. 

15 И стана да събира класове, а Вооз заповяда на момчетата си и им каза: Нека събира и между снопите и не я обиждайте. 

16 И даже изваждайте за нея класове от ръкойките и ги оставяйте, за да ги събира, и не ѝ се карайте. 

17 И тя събира в нивата до вечерта и очука събраното, и то беше около една ефа ечемик. 

18 И го взе и отиде в града, и свекърва ѝ видя какво беше събрала. И тя извади и ѝ даде това, което беше оставила, след като се бе заситила. 

19 И свекърва ѝ каза: Къде събира днес и къде работи? Благословен да бъде онзи, който те забеляза! И тя разказа на свекърва си при кого беше работила и каза: Името на човека, при когото работих днес, е Вооз. 

20 Тогава Ноемин каза на снаха си: Благословен да е той от ГОСПОДА, който не оттегли милостта си нито от живите, нито от умрелите! И Ноемин ѝ каза: Този човек ни е близък, един от сродниците ни. 

21 И моавката Рут каза: Той ми каза също: Да се държиш близо до момчетата ми, докато не свършат цялата ми жетва. 

22 И Ноемин каза на снаха си Рут: Добре е, дъще моя, да излизаш с неговите момичета и да не те срещат в друга нива. 

23 И така, тя се държа близо до момичетата на Вооз, за да събира класове, докато свършиха ечемичната жетва и пшеничената жетва. И живееше със свекърва си. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.