Псалм 78

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Бог и Неговият народ

(По слав. 77.)

1 Асафово поучение. Слушай, народе мой, поучението ми; приклони ушите си към думите на устата ми. (Ис 51:4) 

2 Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. (Пс 49:4; Мт 13:35) 

3 Това, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха, (Пс 44:1) 

4 няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на ГОСПОДА, неговата сила и чудесните дела, които извърши, (Изх 12:26; Изх 12:27; Изх 13:8; Изх 13:14; Вт 4:9; Вт 6:7; И Н 4:6; И Н 4:7; Йоил 1:3) 

5 защото Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израил, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си, (Вт 4:9; Вт 6:7; Вт 11:19; Пс 147:19) 

6 за да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят – които на свой ред да ги разказват на своите си деца. (Пс 102:18) 

7 За да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди 

8 и да не станат като бащите си – упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше непоколебим за Бога. (Изх 32:9; Изх 33:3; Изх 34:9; Вт 9:6; Вт 9:13; Вт 31:27; 4 Цар 17:14; 2 Лет 20:23; Пс 68:6; Пс 78:37; Ез 20:18) 

9 Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове, се върнаха назад в деня на боя. 

10 Не опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят, (4 Цар 17:15) 

11 а забравиха Неговите дела и чудесните неща, които им показа. (Пс 106:13) 

12 Пред бащите им извърши чудеса в египетската земя, в полето Танис. (Изх 7:1; Чис 13:22; Пс 78:43; Ис 19:11; Ис 19:13; Ез 30:14) 

13 Раздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада. (Изх 14:21; Изх 15:8; Пс 33:7) 

14 Води ги денем с облак и цялата нощ с огнена светлина. (Изх 13:21; Изх 14:24; Пс 105:39) 

15 Разцепи скали в пустинята и ги напои изобилно като от бездни. (Изх 17:6; Чис 20:11; Пс 105:41; 1 Кор 10:4) 

16 И изведе потоци из канарата и направи да протекат води като реки. (Вт 9:21; Пс 105:41) 

17 Но те продължиха да съгрешават още пред Него и да огорчават Всевишния в безводната страна. (Вт 9:22; Пс 95:8; Евр 3:16) 

18 Със сърцето си изпитаха Бога, като искаха ястия за лакомията си, (Изх 16:2) 

19 и говориха против Бога: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? (Чис 11:4) 

20 Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха; а може ли и хляб да даде, или да достави месо за народа Си? (Изх 17:6; Чис 20:11) 

21 Затова ГОСПОД чу и се разгневи, и огън пламна против Яков, а още и гняв обсипа Израил; (Чис 11:1; Чис 11:10) 

22 защото не повярваха в Бога, нито Му уповаха, че ще ги избави. (Евр 3:18; Юда 1:5) 

23 При все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, (Бит 7:11; Мал 3:10) 

24 и им наваля манна да ядат, и им даде небесно жито. (Изх 16:4; Изх 16:14; Пс 105:40; Йн 6:31; 1 Кор 10:3) 

25 Всеки ядеше ангелски хляб; прати им храна до насита. 

26 Повдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър. (Чис 11:31) 

27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати – на брой като морския пясък; 

28 и ги направи да паднат сред стана им, около жилищата им. 

29 И така, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха. (Чис 11:20) 

30 А докато още не бяха се отказали от лакомията си и ястието им беше в устата им, (Чис 11:33) 

31 гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях, и повали отбраните на Израил. 

32 При всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела. (Чис 14:1; Чис 16:1; Чис 17:1; Пс 78:22) 

33 Затова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас. (Чис 14:29; Чис 14:35; Чис 26:64; Чис 26:65) 

34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно; (Ос 5:15) 

35 и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог – техен изкупител. (Изх 15:13; Вт 7:8; Вт 32:4; Вт 32:15; Вт 32:31; Ис 41:14; Ис 44:6; Ис 63:9) 

36 Но с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха; (Ез 33:31) 

37 защото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му. (Пс 78:8) 

38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание; (Чис 14:18; Чис 14:20; 3 Цар 21:29; Ис 48:9) 

39 а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща. (Бит 6:3; Йов 7:7; Йов 7:16; Пс 103:14; Пс 103:16; Йн 3:6; Як 4:14) 

40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна, (Пс 78:17; Пс 95:9; Пс 95:10; Ис 7:13; Ис 63:10; Еф 4:30; Евр 3:16; Евр 3:17) 

41 като отново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израилев! (Чис 14:22; Вт 6:16; Пс 78:20) 

42 Не си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника, 

43 как показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис (Пс 78:12; Пс 105:27) 

44 и превърна водите им в кръв и потоците им, и не можаха да пият; (Изх 7:20; Пс 105:29) 

45 как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха, и жаби, които ги изпогубиха, (Изх 8:6; Изх 8:24; Пс 105:30; Пс 105:31) 

46 и предаде произведенията им на гъсеници и трудовете им на скакалци. (Изх 10:13; Изх 10:15; Пс 105:34; Пс 105:35) 

47 Как порази с град лозята им и със светкавици – черниците им, (Изх 9:23; Изх 9:25; Пс 105:33) 

48 и предаде на град добитъка им и стадата им – на мълнии; (Изх 9:23; Пс 105:32) 

49 как изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя – нашествие на ангелите на нещастието, – 

50 изравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, а предаде на мор живота им; 

51 как порази всеки първороден, заведе ги като стадо в Египет, първородните на силите им – в шатрите на Хама, (Изх 12:29; Пс 105:36; Пс 106:22; Пс 136:10) 

52 а народа Си изведе като овце и ги заведе като стадо в пустинята, (Пс 77:20) 

53 и ги води безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им – морето ги покри; (Изх 14:19; Изх 14:20; Изх 14:27; Изх 14:28; Изх 15:10) 

54 как ги въведе в святия Си предел, в тази поляна, която десницата Му придоби, (Изх 15:17; Пс 44:3) 

55 и изгони пред тях народите, и им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани израилските племена. (И Н 13:7; И Н 19:51; Пс 44:2; Пс 136:21; Пс 136:22) 

56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, и не пазеха свидетелствата Му, (Съд 2:11; Съд 2:12) 

57 а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък. (Пс 78:41; Ез 20:27; Ез 20:28; Ос 7:16) 

58 Защото Го разгневяваха с високите си места и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност. (Вт 12:2; Вт 12:4; Вт 32:16; Вт 32:21; Съд 2:12; Съд 2:20; 3 Цар 11:7; 3 Цар 12:31; Ез 20:28) 

59 Чу Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израил, 

60 така че напусна скинията в Сило – шатъра, който беше поставил между хората, (1 Цар 4:11; Ер 7:12; Ер 7:14; Ер 26:6; Ер 26:9) 

61 и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка. (Съд 18:30) 

62 Също и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си. (1 Цар 4:10) 

63 Огън погълна момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни. (Ер 16:6) 

64 Свещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха. (1 Цар 4:11; 1 Цар 22:18; Йов 27:15; Ез 24:23) 

65 Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който, ободрен от вино, вика; (Пс 44:23; Ис 42:13) 

66 и като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечен срам. (1 Цар 5:6; 1 Цар 5:12; 1 Цар 6:4) 

67 При това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра; 

68 а избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. (Пс 87:2) 

69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги. (3 Цар 6:1) 

70 Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; (1 Цар 16:11; 1 Цар 16:12; 2 Цар 7:8) 

71 от подир дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. (Бит 33:13; 2 Цар 5:2; 1 Лет 11:2; Ис 40:11) 

72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си и ги водеше с изкуството на ръцете си. (3 Цар 9:4) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Псалм 78

Верен

от Veren

1 Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми! 

2 Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. 

3 Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали, 

4 няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши. 

5 Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си, 

6 за да ги знае идното поколение – синовете, които щяха да се родят – за да станат и да ги разказват на своите синове; 

7 и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди, 

8 и да не бъдат като бащите си – упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога. 

9 Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката. 

10 Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му, 

11 и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа. 

12 Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан. 

13 Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент. 

14 И ги води през деня със облак а през цялата нощ – с огнена светлина. 

15 Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни. 

16 Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки. 

17 Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинятаст. 8;. 

18 Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си. 

19 И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 

20 Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ? 

21 Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил, 

22 защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му. 

23 Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, 

24 и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесния хляб. 

25 Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита. 

26 Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър. 

27 Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък, 

28 направи ги да падат насред стана им, около жилищата им. 

29 И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им. 

30 Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им, 

31 и Божият гняв се надигна против тях и изби най-силните от тях, и повали отбраните мъже на Израил. 

32 И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му. 

33 Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им – в ужас. 

34 Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога. 

35 И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им. 

36 Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха, 

37 защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му. 

38 Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост, 

39 защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща. 

40 Колко пъти Му се противиха в пустинятаст. 8; и Го наскърбяваха в безводната земя! 

41 Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев! 

42 Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника, 

43 когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоанст. 12;. 

44 Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият. 

45 Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха. 

46 Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им – на скакалеца. 

47 Порази лозята им с град и черниците им – със слана. 

48 Предаде и добитъка им на град и стадата им – на мълнии. 

49 Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда – нашествие на ангели на злото. 

50 Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор. 

51 Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам. 

52 А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята. 

53 Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им. 

54 Така Той ги въведе в святата Си земя, на планината, която десницата Му беше придобила. 

55 Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил. 

56 Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Негост. 8; и не пазеха наставленията Му, 

57 а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък. 

58 И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли. 

59 Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил, 

60 и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората, 

61 и предаде на плен силата Си и славата Си – в ръката на врага. 

62 Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си. 

63 Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни. 

64 Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха. 

65 Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино. 

66 И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор. 

67 И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе; 

68 а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. 

69 Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века. 

70 Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; 

71 доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. 

72 И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.