1За първия певец Едутун[1]. Давидов псалм. Казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще имам юзда на устата си, докато е пред мене нечестивият. (4 Цар 2:4; 4 Цар 10:31; Пс 141:3; Кол 4:5; Як 3:2)2Станах ням и мълчалив, въздържах се да говоря и нямах спокойствие; и скръбта ми се раздвижваше. (Пс 38:13)3Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; докато размишлявах, пламна огън. Тогава проговорих с езика си, като казах: (Ер 20:9)4Научи ме, ГОСПОДИ, за кончината ми и за броя на дните ми – какъв е. Дай ми да зная колко съм кратковременен. (Пс 90:12; Пс 119:84)5Ето, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе; (Пс 39:11; Пс 62:9; Пс 90:4; Пс 144:4)6наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.) Наистина всеки човек ходи като сянка; наистина всяка нищожност го смущава; трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере. (Йов 27:17; Екл 2:18; Екл 2:21; Екл 2:26; Екл 5:14; Лк 12:20; Лк 12:21; 1 Кор 7:31; Як 4:14)7И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е в Теб. (Пс 38:15)8Избави ме от всичките ми беззакония; недей ме прави за укор на безумния. (Пс 44:13; Пс 79:4)9Онемях, не си отворих устата, понеже Ти стори това. (Лев 10:3; 2 Цар 16:10; Йов 2:10; Йов 40:4; Йов 40:5; Пс 38:13)10Отдалечи от мен удара Си; от поражението на ръката Ти изчезвам. (Йов 9:34; Йов 13:21)11Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх. (Села.) (Йов 4:19; Йов 13:28; Пс 39:5; Ис 50:9; Ос 5:12)12Послушай, ГОСПОДИ, молитвата ми и дай ухо на вика ми; не премълчавай при сълзите ми, защото съм странник пред Теб и пришълец, както всичките мои бащи. (Бит 47:9; Лев 25:23; 1 Лет 29:15; Пс 119:19; 2 Кор 5:6; Евр 11:13; 1 Пет 1:17; 1 Пет 2:11)13Остави ме да отдъхна, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече. (Йов 10:20; Йов 10:21; Йов 14:5; Йов 14:6; Йов 14:10)
Псалм 39
Верен
от Veren1За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.2Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.3Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:4Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да разбера колко съм преходен.5Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)6Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо – трупа, а не знае кой ще го събира.7И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!8Избавѝ ме от всичките ми престъпления; не ме правѝ за присмех на безумния.9Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.10Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.11Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)12Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.13Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.