1(По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;2на върбите сред него окачихме арфите си.3Защото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни. (Пс 79:1)4Как да пеем песента ГОСПОДНЯ в чужда земя?5Ако те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!6Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие. (Ез 3:26)7Помни, ГОСПОДИ, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му! (Ер 49:7; П Ер 4:22; Ез 25:12; Авд 1:10)8Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила! (Ис 13:1; Ис 13:6; Ис 47:1; Ер 25:12; Ер 50:2; Ер 50:15; Ер 50:29; Отк 18:6)9Блазе на онзи, който хване и разбие о камък малките ти деца! (Ис 13:16)
Псалм 137
Верен
от Veren1При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.2На върбите сред него окачихме арфите си.3Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха – веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!4Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?5Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!6Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!7Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом, които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!8О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!9Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!