1За първия певец. Давидов псалм. Недей мълча, Боже, моя хвала; (Пс 83:1)2защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, говориха против мене с лъжлив език;3обиколиха ме също така с думи на омраза и воюват против мене без причина. (Пс 35:7; Пс 69:4; Йн 15:25)4За отплата на любовта ми те ми станаха противници; но аз съм все на молитва.5И ми въздадоха зло за добро и омраза за любовта ми. (Пс 35:7; Пс 35:12; Пс 38:20)6ГОСПОДИ, постави нечестив човек над него и противник[1] нека стои отдясно му. (Зах 3:1)7Когато се съди, нека излезе виновен и молитвата му нека стане грях. (Пр 28:9)8Дните му нека бъдат малко; друг нека вземе чина му. (Д А 1:20)9Децата му нека бъдат сираци и жена му вдовица, (Изх 22:24)10децата му нека се скитат винаги и станат просяци, и далеч от разрушените си жилища нека просят хляб.11Лихварят нека впримчи целия му имот и чужденци нека разграбят труда му. (Йов 5:5; Йов 18:9)12Да няма кой да покаже милост към него, нито кой да пожали сирачетата му.13Внуците му нека бъдат унищожени, в бъдещото поколение нека се изличи името им. (Йов 18:19; Пс 37:28; Пр 10:7)14Нека се помни пред ГОСПОДА беззаконието на бащите му и грехът на майка му нека не се изтрие; (Изх 20:5; Неем 4:5; Ер 18:23)15нека бъдат винаги пред ГОСПОДА, за да заличи помена им от земята, (Йов 18:17; Пс 34:16)16защото той си науми да показва милост, а преследваше сиромаха и бедния човек и хората със съкрушени сърца, за да ги умъртви. (Пс 34:18)17Да! Той обичаше да проклина и проклятието го стигна; не му беше драго да благославя и благословението се отдалечи от него. (Пр 14:14; Ез 35:6)18Да! Той обичаше проклятието като своя дреха; и то влезе като вода във вътрешностите му и като масло в косите му. (Чис 5:22)19Нека му стане като дрехата, в която се увива, и като пояса, с който постоянно се опасва.20Това нека бъде въздаянието на противниците ми от ГОСПОДА и на онези, които говорят зло против душата ми.21А Ти, ЙЕХОВА, ГОСПОДИ, застъпвай се за мене заради името Си; понеже Твоята милост е блага, избави ме,22защото съм сиромах и беден и сърцето ми е наранено дълбоко в мене.23Преминал съм като удължена сянка по слънчев часовник; изхвърлен съм като скакалец. (Пс 102:11; Пс 144:4)24Коленете ми се клатят от пост; и снагата ми губи тлъстината си. (Евр 12:12)25И аз им станах за укор; като ме гледат, кимат с глава. (Пс 22:6; Пс 22:7; Мт 27:39)26Помогни ми, ГОСПОДИ, Боже мой, избави ме според милостта Си,27за да познаят, че това е Твоята ръка, че Ти си сторил това, ГОСПОДИ. (Йов 37:7)28Те нека кълнат, а Ти благославяй; когато станат, те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели. (2 Цар 16:11; 2 Цар 16:12; Ис 65:14)29Нека се облекат противниците ми с позор и нека се покрият със срама си като с дреха. (Пс 35:26; Пс 132:18)30И аз ще благодаря много на ГОСПОДА с устата си. Да! Между множеството ще Го хваля; (Пс 35:18; Пс 111:1)31защото Той стои отдясно на бедния, за да го избавя от онези, които съдят душата му. (Пс 16:8; Пс 73:23; Пс 110:5; Пс 121:5)
Псалм 109
Верен
от Veren1За първия певец. Псалм на Давид. Боже на моето хваление, не мълчи,2защото устата на безбожните и устата на измамата се отвориха срещу мен, с лъжлив език ми говориха.3Обкръжиха ме и с думи на омраза и воюваха против мен без причина.4В замяна на любовта ми враждуват с мен; но аз съм в молитва.5Отплатиха ми зло за добро и омраза – за любовта ми.6Постави над него безбожник и нека противник[1] застане отдясно му!7Когато бъде съден, нека излезе виновен и нека молитвата му стане грях!8Нека дните му бъдат малко и друг нека вземе чина му!9Синовете му нека бъдат сираци и жена му – вдовица!10Нека синовете му всякога се скитат и просят, и нека търсят хляб далеч от порутените си жилища!11Нека заемодателят впримчи целия му имот и нека чужденци разграбят труда му!12Нека няма кой да простре милост към него, нито жалост – към сирачетата му!13Нека потомството му бъде изтребено и нека се изличи името им в следващото поколение!14Нека се помни пред ГОСПОДА беззаконието на бащите му и нека не се изличи грехът на майка му!15Нека бъдат винаги пред ГОСПОДА и Той да отсече спомена им от земята,16защото той не си спомни да окаже милост, а преследваше бедния и сиромаха, и съкрушения по сърце, за да го убие.17Той обичаше проклинането – нека го постигне; и не се наслаждаваше на благославянето – нека се отдалечи от него!18Той облече проклятието като своя дреха, затова нека влезе като вода във вътрешностите му и като масло в костите му!19Нека му стане като дреха, с която се покрива, и пояс, с който постоянно се опасва.20Това е наградата от ГОСПОДА на противниците ми и на онези, които говорят зло против душата ми.21А Ти, БОЖЕ, Господи, постъпвай с мен според Името Си! Понеже Твоята милост е блага, избави ме,22защото съм сиромах и окаян и сърцето ми е ранено вътре в мен.23Преминавам като удължена сянка, отърсен съм като скакалец.24Коленете ми се олюляват от постене и плътта ми измършавя.25И аз, аз им станах за присмех; като ме гледат, клатят глава.26Помогни ми, ГОСПОДИ, Боже мой, спаси ме според милостта Си,27за да познаят, че това е Твоята ръка, че Ти, ГОСПОДИ, си сторил това.28Те нека кълнат, а Ти благославяй! Когато станат, нека се посрамят, а Твоят слуга да се зарадва.29Нека противниците ми се облекат с безчестие и нека се покрият със срама си като с дреха!30Много ще славя ГОСПОДА с устата си и сред множеството ще Го възхвалявам,31защото Той стои отдясно на сиромаха, за да го спасява от онези, които осъждат душата му.