1(По слав. 103.) Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен – (Пс 93:1; Пс 103:1; Пс 104:35)2Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха и простираш небето като завеса; (Ис 40:22; Ис 45:12; Дан 7:9)3Който издигаш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилете на вятъра; (Пс 18:10; Ис 19:1; Ам 9:6)4Който правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си – като огнения пламък; (4 Цар 2:11; 4 Цар 6:17; Евр 1:7)5Който си положил земята на основата и, за да не се поклати за вечни времена. (Йов 26:7; Йов 38:4; Йов 38:6; Екл 1:4)6Покрил си я с морето[1] като с дреха; водите застанаха над планините. (Бит 7:19)7От Твоето смъмряне те побягнаха, от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг. (Бит 8:1)8Издигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях. (Бит 8:5; Йов 38:10; Йов 38:11)9Положил си граница на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята. (Бит 9:11; Бит 9:15; Йов 26:10; Пс 33:7; Ер 5:22)10Ти си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините.11Напояват всички полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си;12при тях небесните птици живеят и пеят между клоните.13Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята; (Пс 65:9; Пс 65:10; Пс 147:8; Ер 10:13; Ер 14:22)14правиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята, (Бит 1:29; Бит 1:30; Бит 3:18; Бит 9:3; Йов 28:5; Пс 136:25; Пс 147:8; Пс 147:9)15и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето на човека. (Съд 9:13; Пс 23:5; Пр 31:6; Пр 31:7)16Великолепните[2] дървета се наситиха, ливанските кедри, които ГОСПОД е насадил, (Чис 24:6)17където птиците си свиват гнезда и елхите са жилище на щъркела;18високите планини са дом на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци.19Той е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва. (Бит 1:14; Йов 38:12)20Спускаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат. (Ис 45:7)21Лъвчетата реват за плячка и търсят от Бога храна. (Йов 38:39; Йоил 1:20)22Изгрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си.23Човек излиза на работата си и се труди до вечерта. (Бит 3:19)24Колко са разнообразни Твоите дела, ГОСПОДИ! С мъдрост си направил всички тях; земята е пълна с Твоите творения. (Пр 3:19)25Ето голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни – животни малки и големи.26Там плават корабите; там е и чудовището[3], което си създал да играе в него. (Йов 41:1)27Всички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната. (Пс 136:25; Пс 145:15; Пс 147:9)28Каквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага,29скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си. (Йов 34:14; Йов 34:15; Пс 146:4; Екл 12:7)30Изпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята. (Ис 32:15; Ез 37:9)31Нека трае довека славата ГОСПОДНЯ; нека се радва в делата Си ГОСПОД, (Бит 1:31)32Който, когато гледа към земята, тя трепери, когато се допира до планините, те димят. (Пс 144:5; Ав 3:10)33Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам. (Пс 63:4; Пс 146:2)34Да Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в ГОСПОДА.35Нека се довършат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. Алилуя. (Пс 37:38; Пс 104:1; Пр 2:22)
Псалм 104
Верен
от Veren1Благославяй ГОСПОДА, душо моя[1]! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.2Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,3който гради превъзвишените Си заселища във водите[2], който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,4който прави ангелите Си ветрове и служителите Си – пламтящ огън.5Той е основал земята на основите ѝ, тя няма да се поклати до века.6Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.7При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.8Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.9Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.10Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.11Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.12При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.13Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.14Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева[3] – за служба на човека, за да изважда храна от земята,15и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.16Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,17където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.18Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.19Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.20Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.21Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.22Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.23Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.24ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.25Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества – малки и големи.26Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.27Всички тези чакат Теб – да им дадеш храната им на времето ѝ.28Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.29Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.30Изпращаш Духа[4] Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.31Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!32Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.33Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.34Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!35Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя[5]! Алилуя!