1Думите на Массовия цар Лемуил, на които го поучи майка му: (Пр 30:1)2Какво, сине мой? Какво, сине на утробата ми? И какво, сине на моите оброци? (Ис 49:15)3Не давай силата си на жените, нито пътищата си – на тези, които погубват царете. (Вт 17:17; Неем 13:26; Пр 5:9; Пр 7:26; Ос 4:11)4Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете да кажат: Къде е спиртното питие? (Екл 10:17)5Да не би, като се напият, да забравят закона и да не оправдаят угнетяваните[1]. (Ос 4:11)6Давайте спиртно питие на онзи, който загива, и вино – на огорчения духом, (Пс 104:15)7за да пийне и да забрави сиромашията си, и да не помни вече окаяността си.8Отваряй устата си за безгласния, за делото на всички, които загиват; (1 Цар 19:4; Ест 4:16; Йов 29:15; Йов 29:16)9отваряй устата си, съди справедливо и раздавай правосъдие на сиромаха и немотния. (Лев 19:15; Вт 1:16; Йов 29:12; Ис 1:17; Ер 22:16)
Възхвала на добродетелната жена
10Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни. (Пр 12:4; Пр 18:22; Пр 19:14)11Сърцето на мъжа и уповава на нея; и няма да му липсва печалба.12Тя ще му донася добро, а не зло, през всички дни на живота си.13Търси вълна и лен и работи с ръцете си това, което и е угодно.14Тя е като търговските кораби – донася храната си отдалеч.15При това става, докато е още тъмно, и дава храна на дома си, и определената работа – на слугините си. (Лк 12:42; Рим 12:11)16Разглежда нива и я купува; от плода на ръцете си сади лозе.17Опасва кръста си със сила и укрепва мишците си.18Като схваща, че търгуването и е полезно, светилникът и не угасва през нощта.19Слага ръцете си на вретеното и държи в ръката си хурката.20Отваря ръката си за сиромасите. Да! Простира ръцете си към нуждаещите се. (Еф 4:28; Евр 13:16)21Не се бои от снега за дома си; защото всичките и домашни са облечени с двойни дрехи.22Прави си завивки от дамаска; облеклото и е от висон и морав плат.23Мъжът и е известен в портите, когато седи между местните старейшини. (Пр 12:4)24Тя тъче ленено платно и го продава, и доставя пояси на търговците[2];25сила и достолепие са облеклото и; и тя гледа весело към бъдещето.26Отваря устата си с мъдрост и законът на езика и е благ.27Добре внимава в управлението на дома си и хляб на леност не яде.28Синовете и стават и я облажават; и мъжът и я хвали, като казва:29Много дъщери са се държали достойно, но ти надмина всичките.30Прелестта е измамлива и красотата е лъх; но жена, която се бои от ГОСПОДА, тя ще бъде похвалена.31Дайте и от плода на ръцете и и делата и нека я хвалят в портите.
Притчи 31
Верен
от Veren1Думите на цар Лемуил, наставлението, с което го наставляваше майка му:2Какво, сине мой? И какво, сине на утробата ми? И какво, сине на обещанията ми?3Не давай силата си на жени, нито пътищата си – на погубителките на царете.4Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете – спиртно питие!5Да не би да пият и да забравят наредбата, и да изкривят съда на всички угнетени.6Давайте спиртно питие на отчаяния и вино – на огорчените по душа.7Нека пийне и забрави бедността си, и не помни вече злостраданието си.8Отваряй устата си за безгласния, за съда на всички сираци.9Отваряй устата си, съди справедливо и защитавай делото на сиромаха и немотния.10[1] Кой може да намери добродетелна жена? Защото е много по-скъпа от скъпоценни камъни.11Сърцето на мъжа ѝ се уповава на нея и той няма да бъде лишен от изобилие.12Тя му прави добро, а не зло през всичките дни на живота си.13Търси вълна и лен и работи с ръцете си с желание.14Тя е като търговските кораби – донася храната си отдалечст. 27;.15И става, докато е още нощ, и дава храна на дома си и определената работа на слугините си.16Оглежда нива и я купува, и от плода на ръцете си сади лозе.17Опасва кръста си със сила и укрепва ръцете си,18вижда, че добивът ѝ е добър. Светилникът ѝ не угасва и през нощта,19протяга ръцете си към вретеното и пръстите ѝ държат хурката.20Разтваря ръката си за сиромасите и протяга ръцете си към немотните.21Не се бои от снега за дома си, защото всичките ѝ домашни са облечени с топли дрехи.22Прави си завивки и облеклото ѝ е висон и пурпур.23Мъжът ѝ е познат в портите, когато седи между местните старейшини.24Прави тъкани и ги продава и доставя пояси на търговеца.25Сила и достолепие са облеклото ѝ и тя се усмихва на идния ден.26Отваря устата си с мъдрост и кротка поука е на езика ѝ.27Наглежда домакинството в дома си и хляб на леност не яде[2].28Синовете ѝ стават и я благославят, мъжът ѝ я хвали и казва:29Много дъщери са се държали достойно, но ти надмина всички!30Красотата е измамна и хубостта е суета, но жена, която се бои от ГОСПОДА, тя ще бъде похвалена.31Дайте ѝ от плода на ръцете ѝ и делата ѝ нека я хвалят в портите!