Вашият браузър е остарял. Ако ERF Bibleserver е много бавен, моля, актуализирайте браузъра си.

Вход
... и използвайте всички функции!

  • Прочетете го1. Mose 3
  • Бележки
  • Етикети
  • Харесвания
  • История
  • Речници
  • План за четене
  • Графики
  • Видеоклипове
  • Специални поводи
  • Дарете
  • Блог
  • Бюлетин
  • Партньор
  • Помощ
  • Контакт
  • Alexa умения
  • За уеб администратори
  • Политика за поверителност
  • Accessibility Statement
  • Общ регламент за защита на данните (GDPR)
  • Правна информация
  • Language: Български
© 2025 ERF
Влезте безплатно

Матей 20

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Притча за работниците на лозето

1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. 2 И като се договори с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си. 3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара ненаети; 4 и на тях каза: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха. 5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото. 6 А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите тук цял ден без работа? 7 Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще получите. 8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на своя управител: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите. 9 И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий. 10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един динарий, но и те получиха по един динарий. 11 И като получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: 12 Тези, последните, работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата. 13 А той отговори на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли договори с мене за един динарий? 14 Вземи си своето и си иди; моята воля е да дам на този, последния, както и на тебе. 15 Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо[1], защото аз съм добър? (Вт 15:9; Пр 23:6; Мт 6:23; Рим 9:21) 16 Така последните ще бъдат първи, а първите – последни. (Мт 19:30; Мт 22:14) 

Трето предсказание за страданията и възкресението

17 И когато Исус отиваше към Йерусалим, взе само дванадесетте ученици и по пътя им каза: (Мк 10:32; Лк 18:31; Йн 12:12) 18 Ето, изкачваме се към Йерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт (Мт 16:21; Мк 10:33; Лк 18:31) 19 и ще го предадат на езичниците, за да Му се подиграват, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен. (Мт 27:2; Мк 10:34; Мк 15:1; Мк 15:16; Лк 23:1; Йн 18:28; Йн 18:31; Йн 18:32; Д А 3:13) 

Искането на Зеведеевите синове

20 Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него. (Мт 4:21; Мк 10:35) 21 А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тези мои двама сина да седнат до Тебе в Твоето царство – единият отдясно, а другият отляво. (Мт 19:28) 22 А Исус отговори: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? И да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Казаха Му: Можем. (Мт 26:39; Лк 12:50; Лк 22:42; Йн 18:11) 23 Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да седнете отдясно и отляво на Мене не е Мое право да реша. То ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец. (Мт 25:34; Рим 8:17; 2 Кор 1:7; Отк 1:9) 24 А десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя. (Мк 10:41; Лк 22:24; Лк 22:25) 25 Но Исус ги повика и каза: Вие знаете, че князете на народите господаруват над тях и големците им властват над тях. 26 Но между вас няма да бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; (Мт 23:11; Мк 9:35; Мк 10:43; 1 Пет 5:3) 27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; (Мт 18:4) 28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. (Ис 53:10; Ис 53:11; Дан 9:24; Дан 9:26; Мт 26:28; Йн 11:51; Йн 11:52; Йн 13:4; Йн 13:14; Рим 5:15; Рим 5:19; Фил 2:7; Фил 2:8; 1 Тим 2:6; Тит 2:14; Евр 9:28; 1 Пет 1:19) 

Изцеляване на двама слепци в Йерихон

29 И като излизаха от Йерихон, голямо множество вървеше след Него. (Мк 10:46; Лк 18:35) 30 И, ето, двама слепци, които седяха край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! (Мт 9:27) 31 А народът ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! 32 И така, Исус се спря, повика ги и попита: Какво искате да направя за вас? 33 Казаха Му: Господи, да се отворят очите ни. 34 А Исус се смили и се допря до очите им; и те веднага прогледнаха и тръгнаха след Него. 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Матей 20

Верен

от Veren
1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. 2 И като се спазари с работниците за по един динарийобичайната надница в онова време на ден, ги прати на лозето си. 3 И като излезе около третия часВ новозаветното време денят и нощта са се разделяли на по 12 часа, като продължителността на часовете е зависела от продължителността на деня и нощта. Така краят на шестия час на деня винаги е съвпадал с пладне, а на нощта – с полунощ., видя други, че стояха на пазара свободни; 4 и на тях каза: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха. 5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото. 6 А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите цял ден тук свободни? 7 Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето (и каквото е право, ще получите). 8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите. 9 И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий. 10 А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий. 11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: 12 Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата! 13 А той в отговор каза на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли спазари с мен за един динарий? 14 Вземи си своето и си иди. Моята воля е да дам на този последния колкото и на теб. 15 Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър? 16 Така последните ще бъдат първи, а първите – последни. 17 И когато Иисус се изкачваше към Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме и по пътя им каза: 18 Ето, изкачваме се към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт, 19 и ще Го предадат на езичниците, за да Му се подиграят, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен. 20 Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, като Му се кланяше и искаше нещо от Него. 21 А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Кажи тези мои двама сина да седнат – единият от дясната Ти страна, а другият от лявата Ти страна в Твоето царство. 22 А Иисус в отговор каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия, (и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам)? Казаха Му: Можем. 23 Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете (и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите), но да седнете от дясната Ми страна и от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец. 24 А когато десетимата чуха това, възнегодуваха против двамата братя. 25 Но Иисус ги повика и каза: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях. 26 Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител; 27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; 28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. 29 И когато излизаха от Ерихон, голямо множество Го следваше. 30 И ето, двама слепи, седящи край пътя, като чуха, че Иисус минавал, извикаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! 31 А множеството ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! 32 И така, Иисус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя? 33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни! 34 А Иисус ги съжали, допря се до очите им и те веднага прогледнаха и Го последваха. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.