Влезте безплатно

Марко 10

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 И Исус стана оттам и дойде в юдейските предели и местата отвъд Йордан; и народ пак се стече при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше. (Мт 19:1; Мт 19:3; Йн 10:40; Йн 11:7) 2 И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си? (Мт 19:3) 3 А Той им отговори: Какво ви е заповядал Моисей? 4 А те казаха: Моисей е позволил мъжът да напише разводно писмо и да я напусне. (Вт 24:1; Мт 5:31; Мт 19:7; Лк 16:18) 5 Исус им каза: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тази заповед; 6 обаче в началото на създанието Бог ги е направил мъж и жена. (Бит 1:27; Бит 5:2; Мт 19:4) 7 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, (Бит 2:24; Еф 5:31) 8 и двамата ще бъдат една плът; така че не са вече двама, а една плът. (Бит 2:24) 9 И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва. (1 Кор 7:10) 10 А вкъщи учениците пак Го попитаха за това. 11 И Той им каза: Който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства спрямо нея. (Мт 5:32; Мт 19:9; Лк 16:18; Рим 7:3; 1 Кор 7:10; 1 Кор 7:11) 12 И ако тя напусне мъжа си и се омъжи за друг, тя прелюбодейства. 13 Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха. (Мт 19:13; Лк 18:15) 14 Но Исус, като видя това, възнегодува и им каза: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. (1 Кор 14:20; 1 Пет 2:2) 15 Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него. (Мт 11:25; Мт 18:3) 16 Прегърна ги и ги благослови, като положи ръцете Си на тях. (Мт 19:15) 17 И когато излизаше на път, някой се затече, коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да направя, за да наследя вечен живот? (Мт 19:16; Лк 18:18) 18 А Исус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. 19 Знаеш заповедите: „Не убивай; Не прелюбодействай; Не кради; Не лъжесвидетелствай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си“. (Изх 20:12; Вт 5:17; Мт 5:21; Лк 18:20; Рим 13:9) 20 А той Му каза: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си. 21 А Исус, като го погледна, възлюби го и му каза: Едно не ти достига: иди, продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай. (Мт 6:19; Мт 6:20; Мт 19:21; Лк 12:33; Лк 16:9) 22 Но лицето му посърна от тези думи и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот. 23 А Исус погледна наоколо и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! (Йов 31:24; Мт 19:23; Лк 18:24; 1 Тим 6:17; Як 2:5) 24 А учениците се смаяха от Неговите думи. Но в отговор Исус им каза още: Чеда Мои, колко е мъчно да влязат в Божието царство онези, които уповават на богатството! (Йов 31:24; Пс 52:7; Пс 62:10; 1 Тим 6:17) 25 По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. 26 А те съвсем се зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси? 27 Исус ги погледна и отвърна: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно. (Йов 42:2; Ер 32:17; Мт 19:26; Лк 1:37) 28 Петър започна да Му говори: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. (Мт 19:27; Лк 18:28) 29 Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мен и заради благовестието, 30 и да не получи сега, в настоящото време, стократно повече, къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят[1] – вечен живот. (2 Лет 25:9; Лк 18:30) 31 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните – първи. (Мт 19:30; Мт 20:10; Лк 13:30) 32 А когато бяха на път, като отиваха за Йерусалим, Исус вървеше пред тях, а те се учудваха, и онези, които вървяха отзад, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, започна да им казва това, което щеше да Го сполети: (Мт 20:17; Мк 8:31; Мк 9:31; Лк 9:22; Лк 18:31) 33 Ето, ние се изкачваме към Йерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците; (Мт 20:18; Лк 18:31) 34 и ще Му се подиграят и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне. 35 Тогава при Него се приближиха Яков и Йоан, Зеведеевите синове, и Му казаха: Учителю, желаем да направиш за нас каквото и да поискаме от Теб. (Мт 20:20) 36 А Той им каза: Какво желаете да направя за вас? 37 Те Му отговориха: Дай ни да седнем – един отдясно на Теб, а друг отляво на Тебе в Твоята слава. 38 А Исус им каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? 39 Те Му казаха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; 40 но да седнете отдясно на Мен или отляво на Мене не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено. 41 А десетимата, като чуха това, започнаха да негодуват против Яков и Йоан. (Мт 20:24) 42 Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че онези, които са признати за князе на народите, господаруват над тях и големците им властват над тях. (Лк 22:25) 43 Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, нека ви бъде служител; (Мт 20:26; Мт 20:28; Мк 9:35; Лк 9:48) 44 и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всички. (Мк 9:35) 45 Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. (Мт 20:28; Йн 13:14; Йн 13:15; Фил 2:7; 1 Тим 2:6; Тит 2:14; 1 Пет 5:3) 46 Дойдоха в Йерихон; и когато Исус излизаше от Йерихон с учениците Си и с едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя. (Мт 20:29; Лк 18:35) 47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, започна да вика: Исусе, сине Давидов, смили се над мен! 48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен! 49 И така, Исус се спря и каза: Повикайте го. Повикаха слепеца и му казаха: Дерзай, стани, вика те. 50 И той си хвърли дрехата, скочи и дойде при Исус. 51 Исус заговори и му каза: Какво искаш да направя за тебе? Слепецът Му каза: Учителю, да прогледна. 52 А Исус му каза: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна и тръгна след Него по пътя. (Мт 9:22; Мк 5:34) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Марко 10

Верен

от Veren
1 И стана оттам, и дойде в юдейските области и местата отвъд Йордан. И при Него пак се стече народ; и Той пак ги поучаваше според обичая Си. 2 А някои фарисеи се приближиха и за да Го изпитат, Го попитаха: Позволено ли е на мъж да напусне жена си? 3 В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Мойсей? 4 А те казаха: Мойсей е позволил на мъжа да напише разводно писмо и да я напусне. 5 А Иисус им каза: Поради вашето коравосърдечие ви е написал той тази заповед; 6 но в началото на създанието Бог ги е направил мъжко и женско. 7 „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; 8 и двамата ще бъдат една плът“; така че не са вече двама, а една плът. 9 И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва. 10 И в къщата учениците пак Го попитаха за това. 11 А Той им каза: Който напусне жена си и се ожени за друга, той прелюбодейства против нея. 12 И ако тя напусне мъжа си и се омъжи за друг, тя прелюбодейства. 13 Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците им се скараха. 14 Но Иисус, като видя това, възнегодува и им каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги спирайте; защото на такива е Божието царство. 15 Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, той никак няма да влезе в него. 16 И Той ги прегърна и ги благослови, като положи ръцете Си на тях. 17 А когато излизаше на пътя, един се завтече, коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да направя, за да наследя вечен живот? 18 А Иисус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен Един, Бог. 19 Знаеш заповедите: „Не убивай; не прелюбодействай; не кради; не лъжесвидетелствай; не увреждай; почитай баща си и майка си.“ 20 А той Му каза: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си. 21 А Иисус, като го погледна, го възлюби и му каза: Едно не ти достига: иди, продай всичко, което имаш, и дай на бедните; и ще имаш съкровище на небето. И ела и Ме следвай. 22 Но той посърна от това слово и си отиде наскърбен, защото имаше много имот. 23 А Иисус се огледа наоколо и каза на учениците: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! 24 А учениците се смаяха на Неговите думи. Но в отговор Иисус пак им каза: Деца, колко е трудно да влязат в Божието царство онези, които се уповават на богатството! 25 По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. 26 А те се зачудиха твърде много и Му казаха: Тогава кой може да се спаси? 27 Иисус ги погледна и каза: За хората това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно. 28 Петър започна да Му говори: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. 29 Иисус каза: Истина ви казвам: няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мен и заради благовестието, 30 и да не получи сега, в това време, сто пъти повече къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, заедно с гонения, а в идващия свят – вечен живот. 31 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните – първи. 32 А когато бяха на път, като отиваха към Ерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те се чудеха. И онези, които Го следваха, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, започна да им казва това, което щеше да Го сполети: 33 Ето, ние се изкачваме към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците. И те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците; 34 и ще Му се подиграят, ще Го бият, ще Го плюят и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. 35 Тогава при Него се приближиха Яков и Йоан, Зеведеевите синове, и Му казаха: Учителю, желаем да ни направиш, каквото и да Ти поискаме. 36 А Той им каза: Какво желаете да ви направя?ст. 51; 37 Те Му казаха: Да ни дадеш да седнем – един от дясната Ти страна, а друг от лявата Ти страна в Твоята слава. 38 А Иисус им каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? 39 Те Му казаха: Можем. А Иисус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете; и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; 40 но да седнете от дясната Ми или от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено. 41 А десетимата, като чуха това, започнаха да негодуват против Яков и Йоан. 42 Но Иисус ги повика и им каза: Вие знаете, че онези, които се считат за владетели на народите, господаруват над тях и големците им властват над тях. 43 Но между вас не е така; а който иска да стане велик между вас, нека ви бъде служител; 44 и който иска да бъде пръв между вас, нека бъде слуга на всичкитест. 43;. 45 Защото и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. 46 След това дойдоха в Ерихон. И когато Той излизаше от Ерихон с учениците Си и с едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, който беше сляп, седеше край пътя и просеше. 47 И когато чу, че това е Иисус Назарянинът, започна да вика, като казваше: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен! 48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен! 49 И така, Иисус се спря и каза: Повикайте го. Повикаха слепия и му казаха: Дерзай, стани, вика те. 50 И той хвърли дрехата си и скочи, и дойде при Иисус. 51 А Иисус заговори и му каза: Какво искаш да ти направя?ст. 36; Слепият Му каза: Равуни, да прогледна! 52 А Иисус му каза: Иди си, твоята вяра те изцели[1]. И той веднага прогледна и Го последва по пътя. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.