Лука 15:32 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Притча за изгубената овца

1 А всички бирници и грешници се приближаваха до Него да Го слушат. (Мт 9:10; Мт 18:12) 2 А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Този приема грешниците и яде с тях. (Д А 11:3) 3 И Той им разказа тази притча: 4 Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери? (Мт 18:12) 5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен. 6 И като си дойде у дома, свиква приятелите и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца. (1 Пет 2:10; 1 Пет 2:25)

1 Пет 2:101 Пет 2:25

7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. (Лк 5:32)

Притча за изгубената драхма

8 Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери? 9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила. 10 Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

Притча за блудния син

11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина. 12 И по-младият от тях каза на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота. (Мк 12:44) 13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот. 14 И като изхарчи всичко, настана голям глад в онази страна; и той изпадна в лишение. 15 И отиде да се представи на един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине. 16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше. 17 А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! 18 Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Татко, съгреших против небето и пред тебе; 19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. 20 И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше. (Д А 2:39; Еф 2:13; Еф 2:17)

Д А 2:39Еф 2:13Еф 2:17

21 А синът му каза: Татко, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син. (Пс 51:4) 22 Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му; 23 докарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим; 24 защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят. (Лк 15:32; Еф 2:1; Еф 5:14; Кол 2:13; Отк 3:1)

Лк 15:32Еф 2:1Еф 5:14Кол 2:13Отк 3:1

25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри. 26 И повика един от слугите и попита какво е това. 27 А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 28 И той се разсърди и не искаше да влезе, и баща му излезе и го молеше. 29 А той отговори на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил една твоя заповед; но на мене никога дори яре не си дал, за да се повеселя с приятелите си; 30 а щом си дойде този твой син, който прахоса имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле. 31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое. 32 Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери. (Лк 15:24)

Верен

от Veren

1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. 2 А фарисеите и книжниците недоволстваха, като казваха: Този приема грешниците и яде с тях! 3 И Той им разказа тази притча: 4 Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери? 5 И като я намери, я вдига на рамената си радостен. 6 И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мен, защото си намерих изгубената овца. 7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. 8 Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери? 9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мен, защото намерих драхмата, която бях изгубила. 10 Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае. 11 Каза още: Един човек имаше двама сина. 12 И по-младият от тях каза на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели състоянието. 13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там пропиля имота си с разпуснатия си живот. 14 А след като пропиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в лишение. 15 И отиде и се свърза с един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине. 16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядат свинете; но никой не му даваше. 17 А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат хляб и в излишък, а пък аз умирам от глад! 18 Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб; 19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. 20 И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше. 21 А синът му каза: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син. 22 Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му; 23 и докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим, 24 защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят. 25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри. 26 И повика един от слугите и попита какво е това. 27 А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 28 И той се разсърди и не искаше да влезе; а баща му излезе и започна да го моли. 29 А той в отговор каза на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед, но на мен не си дал дори едно яре някога, за да се повеселя с приятелите си; 30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него ти закла угоеното теле. 31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое. 32 Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживяст. 24;, и изгубен беше и се намери.