от Bulgarian Bible Society1О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти, (Съд 5:5; Пс 144:5; Мих 1:4)2както когато огън изгаря храстите и огън прави водата да ври, за да стане името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти,3когато вършиш ужасни дела, каквито не очаквахме! О, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти! (Изх 34:10; Съд 5:4; Съд 5:5; Пс 68:8; Ав 3:3; Ав 3:6)4Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигнало, око не е видяло друг бог освен Тебе да е извършил такива дела за онези, които го чакат. (Пс 31:19; 1 Кор 2:9)5Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, дори онези, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; но в Твоите пътища има трайност и ние ще се спасим. (Ис 26:8; Мал 3:6; Д А 10:35)6Защото всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър. (Пс 90:5; Пс 90:6; Фил 3:9)7И няма човек, който да призовава името Ти, който да се пробуди, за да се хване за Тебе; защото Ти си скрил лицето Си от нас и си ни стопил поради беззаконията ни. (Ос 7:7)8Но сега, ГОСПОДИ, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти – грънчарят ни; и всички сме дело на Твоята ръка. (Ис 29:16; Ис 45:9; Ис 63:16; Ер 18:6; Рим 9:20; Рим 9:21; Еф 2:10)9Недей се гневи силно, ГОСПОДИ, недей помни вечно беззаконието; ето, погледни, молим Ти се, че ние всички сме Твой народ. (Пс 74:1; Пс 74:2; Пс 79:8; Пс 79:13)10Твоите святи градове запустяха; Сион запустя, Йерусалим е опустошен. (Пс 79:1)11Нашият свят и красив дом, където бащите ни Те славословеха, беше изгорен с огън; и всичките ни скъпи неща запустяха. (4 Цар 25:9; 2 Лет 36:19; Пс 74:7; Ез 24:21; Ез 24:25)12Предвид на това ще се въздържиш ли, ГОСПОДИ? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност? (Пс 83:1; Ис 42:14)
Исая 64
Верен
от Veren1О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл, да биха се стопили от присъствието Ти планините –2както огън гори храстите и огън прави водата да клокочи – за да стане Името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти,3когато извършиш ужасни дела, каквито не сме очаквали! О, да би слязъл, да биха се стопили от присъствието Ти планините!4Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигало, око не е видяло друг бог освен Теб, който да направи всичко за онзи, който Го чака.5Ти посрещаш онзи, който се радва да върши правда, онези, които си спомнят за Теб в пътищата Ти. Ето, Ти се разгневи, защото съгрешихме; в твоите пътища е вечността, и нека се спасим!6Защото всички станахме като нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; и всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър.7И няма никой, който да призовава Името Ти, да се пробуди, за да се хване за Теб, защото Ти си скрил лицето Си от нас и си ни стопил заради беззаконията ни.8Но сега, ГОСПОДИ, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти си Грънчарят ни и всички сме дело на Твоята ръка.9Недей се гневи твърде много, ГОСПОДИ, недей помни вечно беззаконието! Ето, молим Те, погледни – всички ние сме Твой народ.10Твоите свети градове станаха пустиня, Сион е пустиня, Ерусалим запустя.11Нашият свят и славен дом, където бащите ни Те славословеха, е изгорен с огън и всичките скъпи за нас неща са опустошени.12При това ще се въздържаш ли, ГОСПОДИ? Ще мълчиш ли и ще ни унизиш ли докрай?