Исая 6:9 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Призоваване на Исая за пророк

1 В годината, когато умря цар Озия, видях Господа, седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълваха храма. (3 Цар 22:19; 4 Цар 15:7; Йн 12:41; Отк 4:2)

3 Цар 22:194 Цар 15:7Йн 12:41Отк 4:2

2 Над Него стояха серафимите, всеки от които имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си и с две летеше. (Ез 1:11; Отк 4:8)

Ез 1:11Отк 4:8

3 Те викаха един през друг: Свят, свят, свят ГОСПОД на Силите! Славата Му изпълва цялата земя. (Пс 72:19) 4 И основите на праговете се поклатиха от гласа на онези, които викаха, и домът се напълни с дим. (Изх 40:34; 3 Цар 8:10) 5 Тогава казах: Горко ми, защото загинах; тъй като съм човек с нечисти устни и живея между хора с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, ГОСПОДА на Силите. (Изх 4:10; Изх 6:30; Съд 6:22; Съд 13:22; Ер 1:6)

Изх 4:10Изх 6:30Съд 6:22Съд 13:22Ер 1:6

6 Тогава при мене долетя един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, който беше взел с щипци от олтара. (Отк 8:3) 7 И като го допря до устата ми, каза: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти бе отнето и грехът ти бе умилостивен. (Ер 1:9; Дан 10:16) 8 После чух гласа на Господа, Който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде заради Нас? Тогава казах: Ето ме, изпрати мене. (Бит 1:26) 9 Той каза: Иди, кажи на този народ: С уши непрекъснато ще чувате, но няма да схванете, и с очи непрекъснато ще гледате, но няма да разберете. (Ис 43:8; Мт 13:14; Мк 4:12; Лк 8:10; Йн 12:40; Д А 28:26; Рим 11:8)

Ис 43:8Мт 13:14Мк 4:12Лк 8:10Йн 12:40Д А 28:26Рим 11:8

10 Направи да закоравее сърцето на този народ и направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, да не би да гледат с очите си и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат и да бъдат изцелени. (Пс 119:70; Ис 63:17; Ер 5:21)

Пс 119:70Ис 63:17Ер 5:21

11 Тогава казах: Господи, докога? А Той отговори: Докато запустеят градовете, за да няма жител, и къщите, за да няма човек, и страната да запустее съвсем; (Мих 3:12) 12 докато ГОСПОД отдалечи хората и напуснатите места сред земята бъдат много. (4 Цар 25:21) 13 Но още ще остане в нея една десета част и тя ще бъде разорена; но както на теревинта и дъба пънът им остава, когато бъдат отсечени, така светият род ще бъде пънът и. (Езд 9:2; Мал 2:15; Рим 11:5)

Езд 9:2Мал 2:15Рим 11:5

Верен

от Veren

1 В годината на смъртта на цар Озия видях Господа, седнал на висок и извисен престол и полите Му изпълваха храма. 2 Над Него стояха серафими; всеки от тях имаше по шест криле – с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си, и с две летеше. 3 И викаха един към друг и казваха: Свят, свят, свят ГОСПОД на Войнствата! Славата Му изпълва цялата земя! 4 И основите на праговете се поклатиха от гласа на викащия и домът се изпълни с дим. 5 Тогава казах: Горко ми, защото загинах! – понеже съм човек с нечисти устни и живея между народ с нечисти устни – понеже очите ми видяха Царя, ГОСПОДА на Войнствата. 6 Тогава един от серафимите долетя при мен и имаше в ръката си разпален въглен, който беше взел с щипци от олтара. 7 И го допря до устата ми и каза: Ето, това се допря до устните ти, и беззаконието ти се отне, и грехът ти се очисти. 8 И чух гласа на Господа, който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде за Нас? И казах: Ето ме, изпрати мен. 9 И каза: Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но няма да разберете, и с очи ще видите, но няма да проумеете. 10 Направѝ да затлъстее сърцето на този народ и направѝ да натегнат ушите им, и затворѝ очите им, за да не гледат с очите си и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и да се изцелят. 11 Тогава казах: Докога, Господи? И каза: Докато опустеят градовете, да няма жител, и къщите, да няма човек, и земята да запустее съвсем; 12 докато отдалечи ГОСПОД хората и изоставените места се умножат сред земята. 13 И една десета част да е още в нея, отново ще бъде опустошена; но както дървото и дъба, когато се отсекат, остава пънът им, така светият род е пънът ѝ.