Чудото на спиране на слънцето и луната. Победата над петимата аморейски царе
1А когато йерусалимският цар Адониседек чу, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление и че както постъпил с Йерихон и царя му, така направил и с Гай и царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израил и останали с тях, (И Н 6:21; И Н 8:22; И Н 8:26; И Н 8:29; И Н 9:15)2много се уплашиха, той и народът му, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, беше по-голям от Гай и всичките му мъже бяха силни. (Изх 15:14; Вт 11:25)3Затова йерусалимският цар Адониседек изпрати хора при хевронския цар Оам, при ярмутския цар Пирам, при лахийския цар Яфий и при еглонския цар Девир да им предложат:4Елате при мен и ми помогнете. И нека поразим Гаваон, защото е сключил мир с Исус и с израилтяните. (И Н 9:15; И Н 10:1)5И така, тези петима аморейски царе се събраха: йерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахийският цар и еглонският цар, и отидоха заедно с войските си, разположиха стан пред Гаваон и воюваха против него. (И Н 9:2)6Тогава гаваонците пратиха известие до Исус в стана в Галгал: Не изоставяй слугите си. Ела бързо при нас, избави ни и ни помогни, защото против нас се събраха всичките аморейски царе, които живеят в хълмистата страна. (И Н 5:10; И Н 9:6)7И така, Исус тръгна от Галгал, той и всичките военни мъже с него, и всичките силни и храбри мъже. (И Н 8:1)8А ГОСПОД каза на Исус: Не се плаши от тях, защото ги предадох на тебе; никой от тях няма да устои пред теб. (И Н 1:5; И Н 11:6; Съд 4:14)9И така, Исус ги нападна внезапно, след като цялата нощ беше вървял от Галгал.10И ГОСПОД ги хвърли в смут пред Израил; Исус им нанесе голямо поражение в Гаваон и ги преследва по склона, по който се отива за Веторон, и ги поразяваше, докато стигна до Азика и Макида. (И Н 15:35; И Н 16:3; И Н 16:5; Съд 4:15; 1 Цар 7:10; 1 Цар 7:12; Пс 18:14; Ис 28:21)11А докато бягаха от Израил по протежение на склона при Веторон, ГОСПОД хвърляше върху тях големи камъни от небето, като градушка, близо до град Азика, и неприятелите им измряха. Загиналите от камъните на градушката бяха повече от онези, които израилтяните убиха с меч. (Пс 18:13; Пс 18:14; Пс 77:17; Ис 30:30; Отк 16:21)12Тогава Исус се обърна към ГОСПОДА – в деня, когато ГОСПОД предаде аморейците на израилтяните, и каза в присъствието на целия Израил: Спри, слънце, над Гаваон и ти, луна, над долината Еалон. (Съд 12:12; Ис 28:21; Ав 3:11)13И слънцето застана на място и луната се спря, докато народът отмъщаваше на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана сред небето и не бързаше да си отиде почти цял ден. (2 Цар 1:18)14Такъв ден не е имало нито преди, нито след това – ГОСПОД да послуша така човешки глас; защото ГОСПОД воюваше за Израил. (Вт 1:30; И Н 10:42; И Н 23:3; Ис 38:8)15След това Исус и целият Израил се върнаха в стана в Галгал. (И Н 10:43)16А онези петима царе побегнаха и се скриха в пещерата при Макида.17И така, съобщиха на Исус: Петимата царе се скриха в пещерата при Макида.18Исус каза: Струпайте големи камъни при входа на пещерата и поставете хора при нея да ги пазят;19а вие продължавайте да гоните неприятелите си и поразете последните редици от войската им; не ги оставяйте да влязат в градовете им, защото ГОСПОД, вашият Бог, ги предаде в ръцете ви.20И когато Исус и израилтяните ги поразиха с голямо клане, докато избиха почти всички, а останалите от тях, които оцеляха, влязоха в укрепени градове,21тогава целият народ се върна с мир в стана при Исус в Макида. Никой не обели и дума[1] против някого от израилтяните. (Изх 11:7)22След това Исус каза: Отворете входа на пещерата и изведете при мен онези петима царе оттам.23Тогава онези петима царе бяха изведени от пещерата и отведени при него: йерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахийският цар и еглонският цар.24След като изведоха при Исус онези царе, Исус повика всичките израилски мъже и каза на началниците на военните мъже, които бяха ходили с него: Приближете се и стъпете с краката си на вратовете на тези царе. И те се приближиха и стъпиха на вратовете им. (Пс 107:40; Пс 110:5; Пс 149:8; Пс 149:9; Ис 26:5; Ис 26:6; Мал 4:3)25Исус продължи: Не се бойте и не се страхувайте, бъдете силни и храбри, понеже така ще постъпи ГОСПОД с всичките ви неприятели, против които воювате. (Вт 3:21; Вт 7:19; Вт 31:6; Вт 31:8; И Н 1:9)26След това Исус ги уби и ги обеси на пет дървета, и те висяха на дърветата до вечерта. (И Н 8:29)