от Bulgarian Bible Society1Аз казах на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, затова се наслаждавай с блага; и, ето, и това беше суета. (Ис 50:11; Лк 12:19)2Казах за смеха: Лудост е, и за веселбата: Каква полза от нея? (Пр 14:13; Екл 7:6)3Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, и да усвоя безумието, докато видя какво е добре да вършат човешките синове под небето през всички дни на живота си. (Екл 1:17)4Направих си големи работи; съградих си къщи; насадих си лозя;5направих си цветни и овощни градини и насадих в тях всякакви плодни дървета;6направих си водоеми, за да поя от тях насадената с дървета гора;7придобих слуги и слугини и имах слуги, родени в дома ми; имах още добитък и стада повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим.8Събрах си и сребро, и злато, и особените скъпоценности на царете и на областите; набавих си певци и певици и насладите на човешките синове – наложници изключително много. (3 Цар 9:28; 3 Цар 10:10; 3 Цар 10:14; 3 Цар 10:21)9Така станах велик и се възвеличих повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим; още и мъдростта ми си остана у мен. (Екл 1:16)10И от всичко, които пожелаха очите ми, нищо не им забраних; не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове и това беше делът ми от целия ми труд. (Екл 3:22; Екл 5:18; Екл 9:9)11Тогава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето. (Екл 1:3; Екл 1:14)12И се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво може да стори човек, който е дошъл след царя, относно това, което е вече направено? (Екл 1:17; Екл 7:25)13Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината.14На мъдрия очите са в главата му, а безумният ходи в тъмнина; аз обаче познах още, че една участ постига всички тях. (Пр 17:24; Екл 8:1; Екл 9:2; Екл 9:3; Екл 9:11)15Тогава си казах: Каквото постига безумния, това ще постигне и мен; и така, защо аз бях по-мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.16Защото както на безумния, така и на мъдрия не остава вечно паметта му, понеже в бъдещите дни всичко ще е вече забравено. И как умира мъдрият? – Както и безумният.17Затова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятъра.18Намразих още и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде след мен; (Пс 49:10)19и кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил и в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.20Затова аз отново направих сърцето си да се отчае поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.21Защото има човек, който се е трудил с мъдрост, със знание и със сполука; но той пак ще остави всичко за дял на някого, който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.22Защото каква полза за човека от целия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето? (Екл 1:3; Екл 3:9)23Понеже всичките му дни са само печал и трудът му – скръб; и още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета. (Йов 5:7; Йов 14:1)24Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка. (Екл 3:12; Екл 3:13; Екл 3:22; Екл 5:18; Екл 8:15)25Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава повече от мене?26Понеже Бог дава на угодния на Него човек мъдрост, знание и радост; а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа – за да даде всичко на угодния на Бога. И това е суета и гонене на вятъра. (Йов 27:16; Йов 27:17; Пр 28:8)
Еклисиаст 2
Верен
от Veren1Казах аз в сърцето си: Ела сега, ще те изпитам с веселие; затова, наслаждавай се на добро! И ето, и това беше суета.2Казах за смеха: Лудост е! – и за веселието: Какво постига то?3Реших в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми ме водеше в мъдрост, и да удържа безумието, докато видя кое е доброто за човешките синове да го вършат под небето през всичките дни на живота си.4Извърших големи дела: построих си къщи, насадих си лозя,5направих си градини и паркове, и насадих в тях всякакви плодни дървета.6Направих си водоеми, от които да поливам растящата гора от дървета.7Купих слуги и слугини, и имах слуги, родени в дома ми. Имах и стада от едър и дребен добитък, повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим.8Събрах си и сребро, и злато, и съкровища на царе и страни. Събрах си също певци и певици, и насладите на човешките синове – всякакви изобилни великолепия.9Така станах велик и превъзходен повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим. Също и мъдростта ми ми остана.10И от всичко, което очите ми пожелаха, не им отказах нищо. Не възпрях сърцето си от никакво удоволствие, защото сърцето ми се радваше заради целия ми труд и това беше наградата ми за целия ми труд[1].11И разгледах всичките си дела, които ръцете ми бяха извършили, и труда, в който работейки се трудих, и ето, всичко беше суета и гонене на вятър[2], и нямаше полза под слънцето.12Тогава се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво ще направи човек, който идва след царя? – Това, което е вече направено.13Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината.14Очите на мъдрия са в главата му, а безумният ходи в тъмнина. Но познах също, че една участ ги постига всичките.15Тогава казах в сърцето си: Каквато е участта на безумния, това ще постигне и мен. Защо тогава станах аз толкова мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.16Защото няма вечно спомен нито за мъдрия, нито за безумния, защото в идещите дни всичко ще бъде вече забравено. И как умира мъдрият? – Като безумния!17Затова аз намразих живота, защото тежко ми се видя делото, което се върши под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятър[3].18И аз намразих целия си труд, в който се бях трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който идва след мен.19И кой знае дали той ще бъде мъдър или безумен? Но пак той ще владее над плода на целия ми труд[4], в който се трудих и в който се показах мъдър под слънцето. И това е суета.20Затова се обърнах и се отчаях от целия труд, в който съм се трудил под слънцето.21Защото има човек, чийто труд е бил с мъдрост, знание и умение, но го оставя за дял на друг, който не се е трудил за него. И това е суета и голямо зло.22Защото каква полза за човека от целия му труд и от усилията на сърцето му, с които се труди под слънцето[5]?23Понеже всичките му дни са страдание и трудът му е скръб; дори и нощем сърцето му не почива. И това е суета.24Няма нищо по-добро за човека, освен да яде и да пие, и да оставя душата си да вижда доброто от труда му. И това видях, че е от Божията ръка[6].25Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Мен – Бог?26Понеже на човека, който е угоден пред Него, Бог дава мъдрост и знание, и радост, а на грешника дава да се труди, да събира и да трупа, за да даде на угодния пред Бога. И това е суета и гонене на вятър[7].